Решение № 71 от 12.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Монтана, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500545 по описа за 2024 година

С решение № 266/ 03.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 1580/ 2023 г. по описа на Районен съд – Лом са отхвърлени предявените от К.К., ЕГН *, от гр. *, срещу С. Г., ЕГН **********, от гр. *, искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността – да бъде осъден ответникът да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението върху частта с площ от 10,10 кв.м., от собствения на ищеца имот с идентификатор *по КККР на гр.

*, която част е отразена графично на комбинираната скица, част от СТЕ, изготвена от в.л.

В.В. и се намира между зелената линия, образувана от т.т. 9, 10 и 11 и линията на кадастралната граница, отразена на скицата, издадена от АГКК, а именно ивицата с ширина 0,63 кв.м. при т. 9, 0,65 кв.м. при т. 10 и 0,26 кв.м. при т. 11, както и да бъде осъден ответникът да премахне за своя сметка портата и оградата в северозападната част за ПИ *между двата имота, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Така постановеното решение е обжалвано от

К.К. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че същото е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон, като същото е постановено и при съществени процесуални нарушения, довели до неправилни фактически и правни изводи на съда, което е довело до незаконосъобразност на решението. В тази насока са развити подробни доводи, като са обсъдени и събраните по делото доказателства . Твърди,че съдът неправилно не е уважил направеното искане за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза , поради което и делото е останало неизяснено от фактическа страна.Предвид горното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново,с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание са доразвити така изложените доводи.

Постъпил е отговор от въззиваемия С. Г.,който чрез своя процесуален представител 1 взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения .

Твърди,че в жалбата не са посочени конкретно какви нарушения е допуснал съда, а твърденията за допуснати нарушения на материалния закон са необосновани.Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение.

Във въззивното производство не са допуснати нови доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение , с което са уважени исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд.

По наведените от въззивника доводи относно иска по чл. 108 от ЗС МОС намира следното:

От приложените по делото нотариални актове безспорно се установява,че ищецът е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: гр. *, ул. *№ *, площ 468 кв.м /Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */18.10.2017 год. на нот. С.С., рег. № *в РНК, р-н на действие РС *, вписан в Сл.вп. *– вх.рег.

№ */2017 год., акт *, т. *, д. № */ , а ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */03.12.2021 год. на нот. Д. М., рег. № *в РНК, р-н на действие РС Лом, вписан в Сл.вп. *– вх.рег. № */2021 год., акт *, т. *, д. № */.

Спорът в случая се концентрира върху въпроса в кой от двата имота се намира ползваната от ответника врата откъм улицата и има ли навлизане чрез изградената между двата имота ограда в имота на ищеца.

За установяване на тези обстоятелства са събирани писмени и гласни доказателства, като са назначени и извършени и две съдебно-технически експертизи.

Анализирайки писмените и гласни доказателства се установява,че между двата имота винаги е имало ограда,която е строена преди 1991 г.Св.С. е категоричен,че тази ограда е поставена от предишните собственици,като преди била от дъски, а сега е с циментова основа и мрежа,но не е местена . Същият свидетелства и относно обстоятелството,че вратата също е правена преди повече от 20 години, в началото дървена, а след това метална,като винаги от нея се е влизало в двора на ответника.

В тази насока са и показанията на св.Т..

Изолирани остават показанията на св.М. Ф. е семейна приятелка на ищеца, предишен собственик на двата имота.Същата свидетелствува,че „донякъде“ тя е изградила оградата , когато закупила двата имота, като я направила с около 50 см. навътре. Било около 2015 – 2016 год. Първо, когато закупила и двата имота имало ограда между тях, която тя премахнала, а после, като дарила единия имот на ищеца я направили отново заради 2 кучето.Същата твърди,че преди закупуването на имота от ответника предупредила последния ,че оградата не е постоянна и следва да бъде преместена .Както първата, така и настоящата инстанция не кредитира показанията на тази свидетелка-същата е близка на ищеца/ тя е дарила на ищеца парцела/,освен това и нейните показания се опровергават от показанията на св.Стефанов и от извършената експертиза /л.88 към първоинстанционното дело,от която се установява,че оградата е нанесена и в плана от 1991 г./.

Предвид горното съдът намира,че тази ограда дели двата имота повече от 20 години, а вратата никога не е била премествана ,изградена е от предишни собственици и винаги е осигурявала достъп до имота на ответника. Безспорно е установено също така,че процесната ограда не съвпада с кадастралните граници.

От извършените експертизи се установява ,че по справката по двете кадастрални скици, площите на имотите по двете кадастрални скици и по кадастралните данни са идентични. Установената площ съответства с площта и на двата имота съгласно документите за собственост.Също така по кадастралната карта имот .изцяло е навлязъл в имот ..

В случая обаче това не води до основателност на предявете искове по следните съображения :

Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти.

Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава да се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.

Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост./ТР № 8 /2014 г. от 23.02.2016г. по ТД № 8/2014г./

В настоящата хипотеза и двете вещи лица са категорични,че е налице грешка в кадастралната карта, в каквато насока са и изводите на първоинстанционния съд.

От заключението на вещите лица В.К. и

Е.Н. се установява, че при изготвянето и одобряването на кадастрална карта от 2009 г. не са взети пред вид нито съществуващото на място фактически положение и в частност съществуващата ограда, която да се отрази като кадастрална граница, нито действащия към този момент, a и досега регулационен план на град *от 1991 година.

3

В съдебно заседание вещото лице Е.Н. пояснява,че отпред на имотите, при лицето границите на място и границите по РП съвпадат, тръгват от една точка. Това, което трябва да е по кадастрална карта и това, което е по РП се различават с 98 см. Вече в дъното на имотите разликата е по-голяма. По средата е 76 см., а в дъното е почти 120 см. Има навлизане. И в двата случая и според РП и според КК ПИ *е заградил в повече към ПИ *. Но от друга страна, съгласно регулационния план ПИ *трябва да има лице – точно тези 98 см., те са предвидени за лице, където да има вход към ПИ *и затова в началото има съвпадение с фактическото положение. По кадастрална карта е обратното, като е заснето плътно до сградата. Съгласно регулационния план ПИ *навлиза в ПИ *в началото, откъм улицата и обратно – ПИ *навлиза в ПИ *в дъното. Ако се гледа само КК е обратното – ПИ *е навлязъл в ПИ *.Както правилно е приел РС, И ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС,че в настоящата производство е установено единствено безспорно,че е налице грешка в кадастралната карта, но не и твърденията на ищеца за право на собственост върху процесните части от имота .С оглед на това се явява и неоснователен иска с правно основание чл.108 ЗС.

По отношение иска с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът приема следното:

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е на разположение на собственика с оглед защита правото му на собственост от неоснователни действия или създадени състояния, които му пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост . Основателността на иска по чл. 109 ЗС предпоставя установяване на две предпоставки - че ищецът е собственик , както и че ответникът извършва действия или поддържа състояния , с които създава пречки, недаващи възможност на собственика да ползва имота си според предназначението му.

В настоящата хипотеза ,както бе изложено по-горе, ищецът не е доказал ,че оградата и вратата са построени в неговия имот. Както правилно е приел РС, самата ограда нито е незаконно построена, нито пречи на ищеца да ползва имота си – напротив, установи се, че тоя и предишния собственик на 12 имота на ответника са я изградили заедно .

Предвид гореизложеното съдът намира и този иск за неоснователен ,поради което и правилно е отхвърлен от РС.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции съдът намира,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1502,84 лв.

Негаторният иск съдържа осъдителен петитум , като с него се претендира ответникът да извърши определени незаместими действия, поради което и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение по т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС е неоценяем , не попада в изключенията предвидени в чл. 280,ал. 3 от ГПК , поради което и настоящето решение подлежи изцяло на касационно обжалване.