Определение № 194 от 29.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Смолян, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500150 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 153/14.02.2025 г. по гр. д. № 65/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата на „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 457/10.12.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на РС – Смолян в частта му за разноските относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата – като неоснователна.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д.Д., с оплаквания, че е неправилно.

В частната жалба се твърди, че реално осъществената от адвоката процесуална дейност, обща за няколко идентични, заведени срещу един ответник искови производства, представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, която изключва правото на адвоката да претендира възмездяване на указаната правна помощ във всеки иск по отделено, а в условията на евентуалност, че определеното в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и подлежи на намаляване. Прави се позоваване на практика на СГС.

Излагат се доводи, че следва да се отчете стойността на защитимия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че са касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, както и следва да се спазва принципа на разумност и пропорционалност. Сочи се, че по трите производства между същите страни цената на исковете е 893 лева, като по първото приключено дело вече е определен хонорар от 480 лева.

Жалбоподателят счита, че на основание чл. 3 от ГПК адвокатско възнаграждение по настоящото дело не следва да се присъжда, тъй като в 1 предходно производство, почиващо на искова молба с идентично съдържание вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, съответстващо на сбора на цената по цитираните дела.

В частната жалба се излагат и съображения във връзка с възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прави се позоваване на решенията по дело С-438/22 на СЕС и дело С-57/25 на СЕС.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и вместо това се постанови отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от ищецът Е. С. А., чрез пълномощник ЕАД Е.И. с който се оспорва жалбата като неоснователна и се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В отговора се прави позоваване на практика на ВКС, в която се приема, че НМРАВ служи за ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Прави се позоваване на практика на ССЕ – съединени дела С-224/19 и С-259/29 на СЕС, както и на решение по дело С57/15 на СЕС и по дело С-385/20 относно разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Гр. д. № 65/2024 г. по описа на РС – Смолян е образувано по искова молба на Е. С. А. срещу “Вивус.БГ“ ЕООД, с иск да бъде прогласена нищожността на договора за кредит от 13.12.2022 г. и осъдителен иск за сумата от 247, 57 лева.

С Решение № 457/10.12.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на РС Смолян тези искове са уважени, като ответника е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. Елена Иванова на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По молба на ответника по реда на чл. 248 от ГПК районният съд се е произнесъл с обжалваното определение.

В решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дадено тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС, според което, национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа 2 сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Въззивната инстанция счита, че в настоящия случай следва да се съобразят следните обстоятелства, имащи значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение. Цената на осъдителния иск е 247, 50 лева.

Формално са предявени два иска – установителен и осъдителен, а всъщност, за да се произнесе по осъдителния иск, в мотивите си съдът решава въпроса за действителността на договора за кредит.

На следващо място, липсва фактическа и правна сложност, тъй като се касае за спор, по който има вече установена съдебна практика, налице е липса на многобройни и усложнени процесуални действия.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че 3 национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв .

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че съдът не следва да бъде ограничен нито от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения, нито от разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от тази наредба.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, което се присъжда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, следва да се отчете стойността на защитимия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, и най-вече следва да се спазва на принципа за разумност и пропорционалност. Именно поради това съдът взе предвид установеното от служебна справка, че в Районен съд гр. Смолян от ищцата Е. С. А., чрез пълномощник адв. Елена Иванова срещу същия ответник – „“Вивус.БГ“ ЕООД, са предявени искове по гр. д. № 95/2024 г., гр. д. № 96/2024 г. и гр. д. № 65/2024 г. /по повод на което е настоящото въззивно частно производство/. По 4 първите две производства са присъдени адвокатски възнаграждения в размер на 400 лева и в размер на 480 лева или общо с възнаграждението в настоящото производство размер на 1 280 лева. Спрямо този материалния интерес в трите производства, при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, би следвало да се вземат предвид вече присъдените адвокатски възнаграждения в размер общо на 880 лева. Поради това настоящата инстанция счита, че адвокатско възнаграждение по настоящето дело на чл. 38 ал. 2 от ЗА не следва да се присъжда, тъй като по предходните две производства вече са присъдени адвокатски възнаграждения общо в размер на 880 лева, съответстващо на сбора на цената на исковете по посочените четири дела.

Без да се подценява адвокатския труд и именно поради уважение към усилията, които адвокатите полагат, следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна – действията на адвоката по еднотипни дела. Такава преценка не би могла да се постигне при механично прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се стигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ 153/13.02.2025 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ РШЕНИЕ № 119/10.06.2024 г. по гр. д. № 61/2024 г. на Мадански районен съд, В ЧАСТТА за разноските, като вместо „Осъжда „“Вивус.БГ“ ЕООД, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И.

Булстат **, сумата от 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА“, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв. Е.И. за процесуално представителство на Е. С. А. по гр. д. № 65/2024 г. на РС – Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________