Решение № 359 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Милена Панева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Г. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200194 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите С. К. М., П. Б. Т. и Д. Н. Я..

С присъда от 17.02.2022г. по НОХД № 585/2020г. Пловдивски окръжен съд - Наказателно отделение е признал подсъдимия С. К. М. за виновен в това през периода от 01.06.2017г. - 05.04.2019г. в град А. и град П. чрез пет деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град П., сектор „Контролно-административна и наказателна дейност“ сам и в съучастие като извършител с Д. Н. Я. и П. Б. Т. да е поискал и приел от Д. Т. дарове, които не му се следват, за да не извърши действия по служба съгласно чл. 92, ал.1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „М. т.“ ЕООД и на основание чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1

4000 лева като го оправдал по обвинението по чл. 302, т.2 НК и за това едно от деянията от продължаваната престъпна дейност - това на 05.04.2019г. да е осъществено чрез неустановено по делото лице като извършител. С присъдата М. е лишен от право да заема държавна длъжност в ИА “Автомобилна администрация“ за срок от пет години, както и на основание чл. 307а НК да заплати в полза на държавата 9400.00 лева, представляващи стойността на предмета на престъплението.

Подсъдимият П. Б. Т. е признат за виновен за това, че в периода от 30.05.2018г. до 24.07.2019г. в град А. и град П. с три деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“- град П., сектор „Контролно-административна и наказателна дейност“ сам и в съучастие като извършител с Д. Н. Я. и С. К. М. да е поискал и приел от Д. Т. и С. К. дарове, които не му се следват, за да не извърши действия по служба съгласно чл. 92, ал.1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ - да не състави актове за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „М. т.“ ЕООД и „М.“ АД и на основание чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3000 лева като е оправдан по обвинението по чл. 302, т.2 НК и за това на 05.04.2019г. да е действал чрез неустановено по делото лице като съизвършител. П. Т. е лишен и от право да заема държавна длъжност в ИА “Автомобилна администрация“ за срок от пет години, както и на основание чл. 307а НК да заплати в полза на държавата 3650.00 лева, представляващи стойността на предмета на престъплението.

Със същата присъда съдът е признал за виновен и Д. Н. Я. за това, че в периода 01.06.2017г. - 24.07.2019г. в град А. и град П. чрез три деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град П., сектор „Контролно-административна и наказателна дейност“ сам и в съучастие като извършител със С. К. М. и П. Б. Т. да е поискал и приел от Д.

Т., Р. Д. и С. К. дарове, които не му се следват, за да не извърши действия по служба съгласно чл. 92, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ - да не състави актове за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „М. т.“ 2

ЕООД, „Т.“ ЕООД и „М.“ АД и на основание чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3000 лева като е оправдан по обвинението по чл. 302, т.2 НК и за това деянието на 26.10.2018г. да е осъществено чрез неустановено по делото лице като извършител. Я. е лишен и от право да заема държавна длъжност в ИА “Автомобилна администрация“ за срок от пет години, както и да заплати в полза на държавата 3250.00 лева, представляващи стойността на предмета на престъплението.

В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурора и жалби от защитниците на подсъдимите Пловдивски апелативен съд, II наказателен състав с решение № 182 от 07.12.2022г. по ВНОХД № 212/2022г. е потвърдил изцяло атакуваната пред него присъда.

В своята касационна жалба защитата на подс. С. М. претендира, че второстепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд. Тези действия на съда касаторът възприема като ограничаващи правото им на защита чрез отказа да бъдат удовлетворени доказателствени искания за извършване на очни ставки и разпит на Т. Н., провеждал една от проверките заедно с неговия подзащитен. Абсолютното основание за отмяна на решението, изразено в липса на мотиви на съдебния акт, касаторът аргументира с дефицит в отговорите на отправени възражения за непосочване в обвинителния акт на нарушенията, за които не са съставени АУАН и в превратната оценка на съда за доказателствена обезпеченост на обвинението за част от деянията, въпреки че били налице единствено приобщени показания на св. Т. по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 НПК без подкрепата им от други доказателствени източници. Претендира се и явна несправедливост на наложеното на неговия подзащитен наказание чрез неприложението на чл. 66, ал.1 НК.

В жалбата от защитника на подс. Т. се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. За да обоснове тезата си, че наложеното на неговия подзащитен наказание е явно несправедливо, защитата акцентира на дългогодишния стаж на подзащитния му в автомобилната агенция, липсата на установени други нарушения в професионалното му битие, което определяло инкриминираната деятелност като изолиран случай, престъпното 3 поведение на свидетелите, които го уличават, реализиращи от своя страна състава на активния подкуп. Посочва се, че ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би попречило на Т. да подпомага финансово семейството си, както и да заплати наложени му глоби.

Настоящата инстанция е сезирана с отделни жалби от двамата защитници на подс. Я., които основно са насочени към правоприлагащата дейност на предходните съдебни състави, довела според защитата, до процесуални нарушения - липса на мотиви и ограничаване правата им в процеса. Част от оплакванията се припокриват помежду си, както и с тези в жалбата от защитата на подс. М. и обобщено се изразяват в следното: пълна тъждественост между мотивите на първия и втория съд, липса на самостоятелна оценка на доказателствата от страна на въззивната инстанция и конкретно относно разминаванията в показанията на св. Д. Т. и противоречието им с тези на св. К. М. касателно водената неформална отчетност в дружеството, неотчитане на непоследователността в показанията на св. С. К., незадоволителна обосновка за некредитиране показанията на св.

М. А., депозирани по време на съдебното следствие и проведената тогава очна ставка, липса на отговор относно твърдяно несъответствие в датите на назначаване на Я. за проверяващ /12.06.2017г./ и инкриминираната дата 01.06.2017г. на поискан и 05.06.2017г. - получен подкуп, които предхождали темпорално определянето му за проверяващ „М. т.“ ЕООД. До липса на мотиви, според защитата, е довело и фаворизиране на едни доказателствени източници за сметка на други, между които и обясненията на подсъдимите.

Според касаторите потвърдителното решение и съответно осъдителната първоинстанционна присъда са базирани единствено на предположения.

Препятстване упражняването в пълен обем на правото на защита на подсъдимия касаторите съзират в отхвърляне на техни доказателствени искания и неотстраняване на съдебен заседател от първия съд при афиширани пред него от страните съмнения за предубеденост. Алтернативно се претендира несправедливост на наложеното на Я. наказание чрез неприложението на чл. 66, ал.1 НК. Основания за отлагане изпълнението на наложеното му наказание защитниците намират в позитивните характеристични данни, семейното му положение, трудова ангажираност и изтеклия неразумен срок от осъществяване на деянията до постановяване на съдебните актове, с които се ангажира наказателната му отговорност.

4

В съдебно заседание защитникът на подс. С. М. поддържа аргументите си, изложени в касационната жалба.

Подсъдимият С. М. не изразява лична позиция по спора и подкрепя казаното от своя защитник.

Защитата на подс. П. Т. поддържа изцяло депозираната касационна жалба като се солидаризира и с доводите на своите колеги за допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници. Фокусира се върху начина на изтърпяване на наложеното на неговия подзащитен наказание лишаване от свобода, чиято ефективност, според защитата, би довела до десоциализация на Т. и разпад на семейството му. Критичното отношение към случилото се на неговия подзащитен и многократно изказваното съжаление, освен останалите изложени основания, според касатора обуславят отлагане изпълнението на определеното на подсъдимия наказание.

П. Т. се присъединява към изложеното от своя защитник и моли за справедливо решение.

В съдебно заседание се явява един от защитниците на подс. Я. - адв. Н., която поддържа изцяло подадената жалба с изложените в нея пространни аргументи. Заявява, че от мотивите на Апелативен съд - Пловдив не може да бъде проследено как е формирано вътрешното му убеждение. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд.

Д. Я. се солидаризира с позицията на защитника си.

Прокурорът заявява, че наведените в касационните жалби доводи се припокриват с тези от въззивните и на тях Апелативен съд е дал убедителен отговор в атакувания акт. Преценявайки липса на процесуални нарушения от страна на проверяваната инстанция, представителят на държавното обвинение моли да бъде оставено в сила решението й.

В дадената им възможност за последна дума подсъдимите молят съда да вземе правилно и справедливо решение, отчитайки, че са били лишени от възможност да се защитават.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни.

5

Преди всичко настоящият състав следва да вземе отношение по доводите за допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване правата на част от страните в процеса, тъй като при позитивен техен отговор би се обезсмислило произнасянето по еднопосочните искания за отлагане изпълнението на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода.

Всъщност преимуществена част от аргументите за нарушения на процесуалните правила и превратност в аналитичната дейност на съда са изложени и пред контролирания съд и са получили своя адекватен и изчерпателен отговор. Такъв не е даден на претенцията за участие в съдебния първоинстанционен състав на заседател, за когото страните имали съмнения в безпристрастността му и са я афиширали. Разбираемо въззивният съд не се е занимал с това възражение, тъй като подобен порок не е възприет от него, а и от касационния съд. Обективиране на подобни съмнения, още по-малко отправени подобни искания пред Окръжен съд, които да са били и отхвърлени, настоящият съдебен състав не съзира. В протоколите от проведените пред първата инстанция съдебни заседания не са налице изявления, още повече искания на някоя от страните за отвод на съдебен заседател от състава на съда и съответно отказ той да бъде отведен. Нещо повече, съдът е отвел двама съдебни заседатели, участвали в разпоредително заседание при служебно добита информация, че те са съпрузи, след което, напълно законосъобразно, на 28.09.2020г. отново е разгледал въпросите, дефинирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 НПК, с участие на други заседатели, спрямо които страните не са афиширали искания за техен отвод нито в това заседание, нито в последващи. Действително, дори при липса на изрично искане от някоя от страните, ако съдебният състав прецени, че са налице основанията на чл. 29, ал.1 - ал. 2 НПК за отвод на някой/и от членовете му, служебно /както и е направил при наличие на абсолютното основание за отвод по чл. 29, ал.1, т.8 НПК/ следва да постави този въпрос за разглеждане. Не са налице, обаче, каквито и да било данни в кориците на делото, за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото на някои от разгледалите делото членове на състава на съда.