Решение № 3 от 04.02.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Котел, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно наказателно дело № 20252210200155 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАН.

Образувано е по депозирана жалба срещу НП № 24-0287000406/16.02.2024 г., издадено от Началник РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на И. В. В. с ЕГН **********, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото и процесно НП, като се сочат аргументи, както за материално, така и за процесуална незаконосъобразност. Подробно са изложени възраженията за липса на виновност при извършване на деянието от страна на жалбоподателя, както и за нарушаване на процедурата по дерегистрация на МПС.

В съдебно заседание се поддържат изцяло възраженията и се обсъждат събраните писмени доказателства. Процесуалният представител на жалбоподателя моли обжалваното НП да бъде отменено, претендира и разноски.

Въззиваемата страна Началник на РУ Котел към ОД МВР Сливен е взела писмено становище по жалбата, с депозиране на преписката по настоящото дело. Моли съда обжалвания акт да се потвърди като законосъборазен. В проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата се явява процесуална допустима, подадена в срок и от легитимирана страна да 1 подаде настоящата жалба срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения: На 12.10.2023 г. около 20:50 ч. служителите мл. инспектор Г. А. и мл. инспектор С. Ч., служители към ПУ Градец към РУ Котел извършили проверка в с. Пъдарево на ул. Г. Димитров на лек автомобил марка „Ваз“, модел „21013“, с рег. № **************, собственост на И. В. В.. След направена справка в ОДЧ Котел, служителите на РУ Котел установили, че водачът е собственик на подлежащото на проверка МПС, което е със служебно прекратена регистрация, поради изтекла застраховка ГО, след което на водачът В. му съставили АУАН серия АД № 0554666/12.10.2023 г. по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на водачът било установено и друго нарушение, което било вписано в акта, а именно, че МПС не е преминало годишен технически преглед. По случая е извършена проверка по образувана прокурорска преписка № 6443/2023 г., която преписка е образувана във връзка с извършена служебна проверка от служители на РУ Котел, за която е съставен АУАН серия АД № 0554666/12.10.2023 г. по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По следната бил постановен отказ за образуване на ДП, който отказ бил обективиран в постановление от 26.01.2024 г., а преписката била върната на РУ за реализиране на административнонаказателна отговорност, като мотивите на прокурора за прекратяване на преписката били, че липсва субективната страна на деянието.

Въз основа на постановлението на прокурора за отказ за образуване на ДП е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 6 месеа, за нарушение разпоредбат на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безпорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Г. А. и С. Ч., както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства: жалба с вх. № 2870004634/17.11.2025 г.; НП № 24-0287-000406/16.02.2024 г.; НП № 23-0287001167/05.01.2024 г.; АУАН серия АД № 0554666/12.10.2023 г.; писмо с № 287р-15678/20.12.2023 г.; Докладна записка № 287р-18368/20.12.2023 г.;

Мотивирана резолюция № 23-0287-М000040/29.10.2023 г.; справка за нарушител/водач.

Съдът оцени показанията на свидетелите – Г. А. и С. Ч.,/актосъставител и свидетел по акта/ като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и същият към момента на проверката е бил с поставени регистрационни табели. Показанията им изцяло се препокриват с вписаното в докладна записка с рег. № 287р-18368/20.12.2023 г., че от извършената проверка се установило от сектор „ПП“ ОД МВР Бургас, че служебно е била прекратена регистрацията на МПС с рег. № **************, във връзка с получено уведомление от Гаранционен фонд, като жалбоподателя не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация /л.27/.

2

Относно приложението на процесуалните правила: Актът е съставен изцяло съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване процедурата при неговото съставяне. Спазени са и условията по запознаване и връчване на акта. Въз основа на съставения акт, наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност в предвидената в закона форма и при спазване на материалноправните и процесуално правните разпоредби, като е спазена и целта на закона.

Съдържанието му се съдържат задължителните реквизити, като не се укриват пороци, водещи до накърняване правото на защита на наказаното лице.

От правна страна, съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващия орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя, като нарушение на посочената разпоредба, а именно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.

Установява се по настоящото дело преди всичко, че управляваното от жалбоподателя MПС не е било регистрирано по надлежния ред, като е било със служебно прекратена регистрация. В този смисъл са писмените доказателства по делото. Следователно към момента на управление от страна на жалбоподателя автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, респективно не е бил регистриран по надлежния ред. Това е така доколкото чл.

143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ За прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следва да бъде уведомен на основание посочена разпоредба, така по чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г./ в какъвто смисъл е било изискването на чл. 143, ал. 10 ЗДвП преди изменението в сила от 07.09.2025 г./

Не се установява обаче от събраните доказателства да е осъществено нарушението от субективната му страна.

3

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация.

Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС в разпоредбите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2 вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК относно реда за извършването й, включително и актът по приключване н производството. В посочените разпоредби единствено се споменава, че дерегистрацията става след уведомление от „Гаранционния фонд“, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация и редът по издаване на този акт. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и в чл. 18б, ал. 3 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано уведомяване на собственика. Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на АПК – чл. 61, ал. 1 от кодекса. При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на ППС се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл. 143, ал. 6 от ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор „ПП“ към ОД на МВР е елемент от фактическия състав на доброволната дерегистрация. В случая освен че при съставяне на АУАН на 12.10.2023 г. автомобилът е бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК.

От доказателствата по делото се установява, че собственикът на 4 процесното МПС не е бил нарочно уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин. Оттам и няма как той да уведоми всяко трето лице при предоставяне на автомобила за управление, поради което и недоказан остава субективният елемент от състава на административното нарушение.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В настоящия случай, както вече се отбеляза, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсимира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е извършено виновно.

Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени от „Гаранционния фонд“, сочещи на липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.