Решение № 157 от 21.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ТАНЯ ПИРОНКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254300600463 по описа за 2025 година С присъда № 13/04.09.2025 г. по НОХД № 102 по описа за 2025 г., РСТетевен е признал подсъдимия М. Т. Д., с ЕГН **********, за виновен в това, че в с. Г., Ловешка област, за периода от месец септември 2017 год. до месец декември 2024 год., включително, като е осъден на издържа свой низходящдъщеря си А-М.М. Т.а, ЕГН **********, с Решение №107/11.08.2017 год. по гр.дело №362 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2017 година, влязло в законна сила на 05.09.2017 год., да заплаща по 120. 00 лева месечна издръжка и с Решение №20/24.01.2024 год. по гр.дело №741 по описа на Районен съд гр.Тетевен за 2023 год., влязло в законна сила на 13.02.2024 год. да заплаща месечна издръжка в размер на 235.00 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 92 /деветдесет и две/ месечни вноски, възлизащи на обща стойност от 12 769. 30 /дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 30 стотинки/ лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 във връзка с чл.58а, ал. 1 във връзка с чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода при строг 1 режим на изтърпяване, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното му наказание с една трета и е определил наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим на изтърпяване.

Съдът на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определил на М. Т. Д. общо наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода по настоящото дело и по НОХД №17749/2021 година на Районен съд гр.София, което да при строг режим на изтърпяване.

Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо наказание на М. Т. Д. в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода е приспаднал времето от 04.12.2021 год. до 17.05.2022 год., през което изцяло е изтърпял наложеното му наказание по НОХД №17749/2021 година на Районен съд гр. София в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Съдът е осъдил М. Т. Д. от с.Б, Ловешка област да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч разноските по делото на досъдебното производство в размер на 282. 71 /двеста осемдесет и два лева и 71 ст./ лева.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Б. Ц., служебен защитник на подсъдимия М. Т. Д., срещу така постановената присъда,като моли на основание чл. 337, ал. 1,т. 1 във връзка с чл. 334, т. от НПК да се измени и се намали така определеното наказание до определения от закона минимум.

Посочва се, че М. Т. Д. е извършил от субективна и обективна страна, състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК, като в периода от месец септември 2017 г. до месец декември 2024г. в с.Г., обл.Ловешка, след като е осъден с Решение №107/17 г. по Гр.Д№362/17г., и с Решение№20 от 2024г. по гр.д..№741/24 на Районен съд Тетевен да издържа свой низходящ-дъщеря си А-М.М. Т.а, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 92 /деветдесет и две/ месечни вноски , на обща стойност 12 769. 30 лева.

Жалбоподателят изтъква, че пред първоинстанционния съд делото е протекло по реда на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция“ по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласието си да не се събират доказателства относно тях, с което е съдействал за бързото 2 приключване на наказателния процес и е показал своето разкаяние за извършеното деяние. Счита, че това процесуално поведение е следвало да бъде възприето от съда като готовност на подсъдимия да се поправи и възстанови дължимите месечни издръжки.

Адв. Ц. посочва, че поради влошени отношения между подсъдимия и бившата му съпруга, бащата е бил лишен от контакти с детето в периода, в който не е плащана дължимата издръжка.

Процесуалният представител на въззивника изтъква, че в хода наказателния процес подсъдимият многократно е изявил желание да плати сумата, която дължи за издръжка на вноски, тъй като от дълго време е безработен.

Според служебния защитник на Д., процесуалното му поведение, признаването фактите по обвинителния акт, искреното разкаяние за извършеното и готовността да се поправи, са смекчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени от първоинстанциония съд.

В допълнително изложение, адвокат Б. Ц., като служебен защитник на М. Д., заявява, че съдът е следвало да приеме процесуалното поведение на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство, както и да отчете влошените отношения с майката. Посочва, че тези обстоятелства не са били обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата.

Според служебния защитник неправилно РС – Тетевен е приел, че детето е било изправено пред невъзможност да бъдат посрещнати негови базови потребности, тъй като на майката е била изплащана издръжка от Община Тетевен. Счита, че присъдата и постановена без да се отчетат смекчаващите вината обстоятелства, поради което наложеното наказание следва да бъде намалено по размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. И. Г., чрез адв. С.П. П, в който приемат, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Посочват, че при определяне размера на наказанието съдът е взел предвид обстоятелството, че подсъдимият не е плащал издръжка за много дълъг период от време - от месец септември 2017 г. до месец декември 2024 г., както и че не отговаря на истината твърдението, че бащата имал намерение и желание да плати, но нямал възможност. Изтъкват, че се касае за период по-дълъг от 7 години, а не 3 за обективна временна невъзможност за плащане.

Адв. П навежда аргумент, че Д. се ползва от привилегирования режим на съкратеното съдебно следствие само и единствено, за да получи по-малко наказание, а не поради това, че съжалява и има намерение да поправи вредите. Посочва се, че и към момента въззивникът не е платил нито една издръжка.

Адв. П оспорва твърдението, че майката е ограничавала контактите на детето с бащата, както и че подсъдимият нито веднъж не е правил опит да види детето.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г., въззивникът М. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от служебно назначения защитник адв. Б. Ц., който поддържа депозираната жалба.

Представителят на ОП - Ловеч - прокурор Т. П. - изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Д. се представлява от адв. Ц., който поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея по изложените аргументи.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните в процеса и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

М. Д. живее в с.Б, Ловешка област, същият не работи по трудов договор, като след приключване на досъдебното производство е напуснал пределите на страната и се е завърнал в страната в началото на месец август 2025 год.

Подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер с налагани наказания лишаване от свобода и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода.

По делото е установено, че от 2008 год. св. Д. И. Г. заживяла на съпружески начала с М. Д., като от него има две деца. Те нямали сключен граждански брак и след раждането на първото дете Д. не го припознал.

През 2011 год. двамата сключили граждански брак. На 14.06.2011 год. св. Г. родила дъщеря им А-М.М. Т.а, като детето е било записано на името на М. Д..

4

С Решение №107/11.08.2017 година по гр.дело № 362/2017 година по описа на Районен съд гр.Тетевен бракът им е прекратен и М. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си А-М.М. Т.а в размер на 120,00 лева като издръжката се дължала от 09.05.2017 год. Решението на съда влязло в законна сила на 05.09.2017 год. М. Д. не е платил нито една от дължимите месечни вноски за издръжка на детето по това.

С решение №20/24.01.2024 год. по гражданско дело №741/2023 год. по описа на Районен съд гр.Тетевен е увеличен размера на месечната издръжка на 235. 00 лева, считано от 27.09.2023 год. Решението е влязло в законна сила на 13.02.2024 година. Установено е, че М. Д. и по това решение не е плащал дължимата издръжка и не е полагал грижи за децата.

По делото е установено, че от момента на влизане в сила на съдебните решения до настоящия момент Д. не е плащал дължимите издръжки.

От заключението на вещото лице по счетоводна експертиза се установява, че общия брой дължими и неплатени вноски за издръжка от Д. е 92 и са на обща стойност 12 769.30 лева.

По делото е приложена информация от Съдебен изпълнител при PC гр.

Тетевен, от която се установява, че има образувано изпълнително дело №73/2018 година по описа на СИС при ТРС с длъжник Д., по което няма постъпвали суми.

Събрана е информация от ТД на НАП гр.Ловеч, от която се установява, че за процесния период въззивникът не е работил по трудов договор.

Изискана е справка от Дирекция „Социално подпомагане" гр.Тетевен, от която се установява, че за процесния период подсъдимият не е получавал социални помощи.

Изпратена е справка от Община Тетевен, от която се установява, че св.

Д. Г. е получавала от Общината издръжка в полза на дъщеря си А-М, като в справката са посочени периодите и изплатените и суми.

Изискана е справка от отдел „Местни данъци и такси“ към Община Тетевен, от която се установява, че Д. не притежава движими или недвижимо имущество.

Изискана е информация от Служба по геодезия и картография и кадастър в гр. Ловеч, от която се установява, че Д. не притежава гори и 5 земеделски земи.

Изискана е информация от Дирекция „Бюро по труда“ гр.Тетевен, от която се установява, че няма лице с това име регистрирано при тях и изплатена сума.

Съдът приема, че така установената фактическа обстановка от РСТетевен съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кореспондират на направеното самопризнание на въззивника по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Въззивната инстанция приема, че М. Т. Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, като в с. Г., Ловешка област, като за периода от месец септември 2017 год. до месец декември 2024 год., включително, като е осъден на издържа свой низходящ-дъщеря си А-М.М. Т.а, ЕГН **********, с Решение №107/11.08.2017 год. по гр.дело №362 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2017 година, влязло в законна сила на 05.09.2017 год., да заплаща по 120. 00 лева месечна издръжка и с Решение №20/24.01.2024 год. по гр.дело №741 по описа на Районен съд гр.Тетевен за 2023 год., влязло в законна сила на 13.02.2024 год. да заплаща месечна издръжка в размер на 235.00 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 92 /деветдесет и две/ месечни вноски, възлизащи на обща стойност от 12 769. 30 /дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 30 стотинки/ лева.

Въззивникът е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез бездействие, като на посоченото място и период, след като е осъден на издържа свой низходящ-дъщеря си А-М.М. Т.а, ЕГН **********, с Решение №107/11.08.2017 год. по гр.дело №362 по описа на Районен съд гр.

Тетевен за 2017 година, влязло в законна сила на 05.09.2017 год., да заплаща по 120. 00 лева месечна издръжка и с Решение №20/24.01.2024 год. по гр.дело №741 по описа на Районен съд гр.Тетевен за 2023 год., влязло в законна сила на 13.02.2024 год. да заплаща месечна издръжка в размер на 235.00 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две 6 месечни вноски, а именно 92 /деветдесет и две/ месечни вноски, възлизащи на обща стойност от 12 769. 30 /дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 30 стотинки/ лева. По делото е установено, че въззивникът не е платил нито една издръжка по двете решения. От заключението на вещото лице по счетоводна експертиза се установява, че общия брой дължими и неплатени вноски за издръжка от Д. е 92 и са на обща стойност 12 769.30 лева.