Присъда № 41 от 21.03.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 41/21.03.2022 г.

ПО НОХД № 8190/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия В. С. П. (с установена по делото самоличност), за това, че:

На 14.08.2018 г., в гр. София, пред новострояща се жилищна сграда, находяща се на адрес кв. „Банишора“, ул. „Габър“ № 12, като управител на търговско дружество «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403 /съгласно договор за търговско управление от дата 26.03.2008г./, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – товарно-разтоварни работи с автокран, монтиран на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СА 22 45 МТ, представляваща източник на повишена опасност, причинил на Ат. Р. Н. – на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „Симеон 73“ ООД /съгласно сключен трудов договор № 145/ 02.04.2015г./ тежка телесна повреда - тежка травма на десния крак, изразяваща се в открито размачкващо счуване на долната трета на дясната бедрена кост, травма и запушване на задколянната артерия от тромбоза, наложили хирургично отстраняване на крайника над коляното /ампутация/, което реализирало медикобиологичната характеристика загуба на крайник – загуба на десен крак, като не е спазил следните нормативни изисквания относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване:

- В. С. П., като управител на «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403, не е спазил изискванията на чл.2, т.4 на Наредба № 1 от 4 март 2002г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (на МОН и МТСП), като не е заложил изискване към водача на автомобила с монтиран на него товароподемен кран за управление на крана, монтиран на товарния автомобил.

- В. С. П., като управител на «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403, не е спазил изискванията на чл. 281 от Кодекса на труда, на чл. 13, ал.4 на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на чл. 58 (1) на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, като не е провел обучение и изпит по безопасни и здравословни условия на труд на пострадалия Ат. Р. Н., който използва съоръжение с повишена опасност.

1

- В. С. П., като управител на «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403, не е спазил изискванията на чл. 2, ал.2 на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здавословни и безопасни условия на труд, като писмено не е определил видовете обучения и инструктажи и лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани.

- В. С. П., като управител на «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403, не е спазил изискванията на чл. 19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като не е предоставил на пострадалия Ат. Р. Н. необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността му, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането на тези рискове.

- В. С. П., като управител на «Симеон 73» ООД, ЕИК: 121445403, не е спазил изискванията на чл. 166 на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на чл. 5, ал.1 на Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на безопасни условия на труд при извършването на товаро-разтоварни работи, като не е разработил и предоставил на пострадалия Ат. Р. Н. инструкция за работа с товарен автомобил с монтиран на него автокран и правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършването на товарно – разтоварни работи, като е допуснал Ат. Р. Н. да извършва товарно-разтоварни работи с повдигателно съоръжение, монтирано на управлявания от него товарен автомобил, без да притежава правоспособност за извършване на товарно-разтоварни работи- престъпление по чл. 134, ал.1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Настоящото дело е разгледано при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита, че от събраните по делото доказателства същото е безспорно доказано от обективна и субективна страна.

Сочи, че от доказателствената съвкупност по делото се установило, че подсъдимият е допуснал нарушения на нормативните актове, изложени подробно в обвинителния акт, които са довели до деянието от 14.08.2018 г., при което А.Н. е получил описаните в ОА наранявания, а именно: загуба на десен крайник. Налице била и причинноследствена връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения в качеството му на управител на съответното търговско дружество и настъпилия резултат.

От субективна страна подсъдимият действал при форма на вината непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед изложеното прокурорът пледира подс.П. да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК, наказанието да бъде намалено на 6 месеца, 2 чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено.

Пледира и сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подсъдимия–адв.В. - САК изразява становище, че фактите, описани в обвинителния акт не установявали виновност у подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал.1, т.1 вр.чл.128, ал.2 вр.ал.1 от НК.

На първо място, според защитата соченото в обвинителния акт устно възлагане от подсъдимия на пострадалия да извършва товаро-разтоварна дейност, не можело да има правни последици, които да ангажират отговорността му по чл.134 от НК. В тази връзка сочи, че съгласно чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В случая трудовият договор на А.Н. бил за водач на тежкотоварен автомобил. На него никога не му било възлагано и той нямал сключен трудов договор за работа с крана, монтиран на товарния автомобил, на който бил водач. Тук отношение имали и разпоредбите на чл.66, ал.1, т.2 от КТ и чл.119 КТ, след анализ на които следвало да се приеме, че устното възлагане на трудова дейност извън трудовия договор не представлявало изменение на трудовия договор по смисъла на КТ, нито по него възниквало задължение за работника да осъществява конкретната дейност. В настоящия казус А.Н. имал ангажимент изцяло като водач на МПС – тежкотоварен автомобил и нямал задължения свързани с товаро-разтоварната дейност.

Според защитата, пострадалият Н. сам се е поставил в ситуация да осъществява дейност, за която нямал ангажимент по трудово правоотношение, която не бил задължен да изпълнява и за която нямал съответната подготовка и правоспособност.

На второ място, защитата акцентира върху описаното в обвинителния акт, че според прокуратурата подс.П. извършвал дейност по организация, ръководство, извършване и контрол на товаро-разтоварните работи, като всъщност нямал никакво отношение към извършване на каквато и да е работа с този кран, монтиран на товарния автомобил. Прокуратурата дължала фактическа яснота за това какви точно са били задълженията на подсъдимия при осъществяване на организацията, ръководството и контрола, които по своята същност били различни дейности. При тази обща неяснота в посочения обсег на твърдяната дейност на подсъдимия, от прокуратурата се посочвали съответните нарушени норми от конктретните нормативни актове, които според защитата не разкривали нарушение, извършено от подс.П..

Според становището на защитата, твърдяното от прокуратурата нарушение на чл.2, т.4 от Наредба 1/2002 г. било свързано с реда за придобиване и признаване на правоспособност, като товароподемните кранове следвало да се управляват от лица с придобита правоспособност по Наредбата. В обвинението се твърдяло, че подс.П. не е спазил разпоредбата, като не е заложил изискване към водача на товарния автомобил, с монтиран 3 на него товароподемен кран да има правоспособност за управление на този кран. Такова задължение не следвало от никакъв нормативен акт, а именно водачът на съответния товарен автомобил да има правоспособност и за работа с кран. В случая пострадалият Н. имал сключен трудов договор за работа като шофьор на товарен автомобил и той имал правоспособност за това, което безспорно се установявало от доказателствата по делото. Фактът, че на Н. бил предоставен товарен автомобил с товароподемен кран и подвижна работна площадка, не го ангажирал да извършва товаро –разтоварни дейности, защото той изначало нямал такава правоспособност. Подобна работа не му била възлагана, така че от факта на наличие на кран на товарния автомобил, по никакъв начин не следвало, че шофьорът на автомобила имал задължение да работи с този кран.

По изложените съображения защитата счита, че не е налице инкриминираното от прокуратурата нарушение по чл.2, т.4 на Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.

По-нататък прокуратурата твърдяла нарушение на чл.166 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и чл.5, ал.1 от Наредба № 12/2005 г. за осигуряване на безопасни условия на труд при извършване на товаро –разтоварни работи.

В случая следвало да се отчете, че Наредба № 12/2005 г. е специален нормативен акт, който касаел пряко товаро-разтоварни работи, а Наредба № 7/1999 г. е общ нормативен акт, който касаел всички работни места и работно оборудване, поради което според защитата не можело и двете посочени норми да са нарушени. Правната логика предполагала да е нарушена специалната разпоредба. И двете норми изисквали работодателят да разработи и утвърди разбираемо написани за работещите правила. От доказателствата по делото се установявало, че дружеството–работодател е осигурило съответните разработени и утвърдени писмени инструкции и правила, които били налице към датата на инцидента. В тази връзка защитата сочи Инструкция за безопасна работа с повдигателни съоръжения, утвърдена на 23.01.2017 г., Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, утвърдени на 23.01.2017 г., Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни работи на пакетни товари, утвърдена на 23.01.2017 г. и Програма за управление на риска за здравето и безопасността за работа от м.февруари 2015 г. Цитираните документи показвали, че общата и специална норма са спазени.

От прокуратурата се твърдяло още, че бланкетната норма на чл.134, ал.1 от НК е запълнена от състава на нарушение по чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който най-общо регламентирал задължение на работодателя да предостави на работниците необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността, както и за мерките, 4 които се предприемат. Твърдяло се, че тази разпоредба не е спазена от подсъдимия, защото не бил предоставил подобна информация. Във връзка с това нарушение, вменено във вина на подс.П. в обвинителния акт не бил изложен нито един факт, а само била възпроизведена цитираната разпоредба, което било достатъчно основание за оправдаване на подсъдимия във връзка с това нарушение. От друга страна, в дружеството имало утвърдени правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и програма за управление на риска за здравето и безопасността на работа. Установен бил и фактът, че на пострадалия са провеждани периодични инструктажи, което се потвърждавало и от приложените към материалите на делото инструктажи, съдържащи подпис на пострадалия.

Предвид изложеното, според защитата, в случая се налагал изводът, че няма нарушаване на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.