Решение № 20165 от 07.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20165 гр. *, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110106806 по описа за 2024 година

К. Т. С. е предявила срещу С. С. К. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7920 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване през периода 05.02.2022 г. – 05.02.2024 г. на 22 кв. м. о т собствените на ищцата 66% от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. *, район „*“, ул. „**“ № 5.

В исковата молба се твърди, че съгласно ** г. и *. ищцата е придобила собствеността върху 66% от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. *, район „*“, ул. „**“ № 5. Посочва, че за периода 05.02.2022 г. – 05.02.2024 г. ответникът без основание е ползвал процесния ПИ, паркирайки ежедневно своите два леки автомобила – л. а. „* и л. а. „* в неговите граници, без да е налице облигационно правоотношение между страните. По тази причина счита, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, лишавайки последната от възможността да ползва собствените си ид. ч. от имота лично или да извлича доходи от него, като в същото време си е спестил разходи за паркиране. В тази връзка ищцата счита, че размерът на обедняването е равен на средномесечния пазарен наем за паркомясто в центъра на гр. *, който поддържа, че е в размер на 500 лв. Твърди, че с оглед притежаваните от нея 66% от процесния имот, ответникът дължи сумата от 7920 лв. за исковия период.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е собственик на л. а. „*, но възразява срещу твърденията на ищцата, че е собственик на л. а. „* Оспорва да е ползвал процесния имот и да е паркирал там собствения си л. а. „*. Излага твърдения, че се е случвало за кратко инцидентно да спира автомобила си на различни места в процесния ПИ, за да разтоварва вещи в притежавания от него съсобствен ПИ с адрес: гр. *, район „*“, ул.

1

„**“ № 3. Посочва, че със съгласието и разрешението на *има правото да ползва нейните 34% ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***, притежаван в съсобственост с ищцата. По тази причина счита, че за исковия период е ползвал процесния имот на валидно правно основание. Твърди, че до неговите имоти може да се стигне с лек автомобил само през процесния поземлен имот, с оглед на което инцидентните спирания в имота на ищцата не са пречили на последната да го ползва, доколкото същите са непосредствено свързани с упражняването от ответника в пълен обем на правото на собственост върху притежаваните от него съседни имоти. Поддържа, че между процесния поземлен имот и притежавания от него в съсобственост със *поземлен имот няма означена вътрешна имотна граница, а напротив – незастроената площ от двата поземлени имота представлява едно общо вътрешно дворно пространство /вътрешен двор/, заключено между построените в имотите сгради. Излагат се доводи за неоснователност на иска и поради това, че правото на ползване върху процесния имот е предоставено на собствениците на самостоятелни обекти в построената в него многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, поради което тяхното право на ползване изключва правото на ползване на ищцата. В подкрепа на това твърдение ответникът излага подробни аргументи за одържавяване и реституиране на процесния имот. Оспорва размера на обезщетението като силно завишен с твърдения, че при изчисляване на обезщетението на база средния пазарен наем следва да се вземе предвид само реалната част от имота, ползвана без правно основание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, а именно обогатяване на ответника чрез ползване през процесния период на собствените на ищцата 66% от поземления имот без правно основание за това; ищцата да е собственик на съответните идеални части от поземления имот; обедняване на ищцата вследствие от това обогатяване – от лишаването от ползване на съответните идеални части от поземления имот; наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за ползване на идеалните части от процесния поземлен имот през процесния период.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказаване обстоятелството, че ответникът е собственик на л. а. „*.

От нотариален акт № 1 от 08.03.2000 г. се установява, че ищцата е получила като дарение 58,16/100 ид. части от дворно място, находящо се в гр. *, ул. „**“ № 5, цялото с пространство от 792 кв. м. От нотариален акт № 148 от 17.01.1995 г. се установява, че ищцата е придобила собствеността върху апартамент на партерния етаж от сградата на ул.

„**“ № 5, заедно с 8,50/100 ид. части от дворното място.

От нотариален акт за замяна № 26 от 09.11.2023 г. се установява, че ответникът е 2 придобил по замяна ¼ ид. част от масивна двуетажна къща – стара постройка, заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.4 с административен адрес: гр. *, район „*“, ул. „**“ № 5, ет. 1; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.3 с административен адрес: гр. *, район „*“, ул. „**“ № 5, ет. 2; сграда с идентификатор *** с административен адрес: гр. *, район „*“, ул. „**“ № 3 и ¼ ид. част от УПИ XVI-7 от кв. 538.

От АЧОС № 1244 от 04.05.2017 г. се установява, че ½ ид. част от ПИ с идентификатор ***, находящ се на ул. „**“ № 3, заедно с ½ ид. част от вътрешна двуетажна жилищна сграда с идентификатор * е собственост на *

В писмо от отдел „* се посочва, че от 11.05.2023 г. МПС с рег. № * е собственост на ** По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, според която пазарната стойност на месечния наем на едно парко място е в размер на 525,60 лева, като 66% от тази сума се равняват на 346,90 лева. Базата за определяне на пазарната цена на парко място за дела на ищцата е в размер на 8325,50 лева. Вещото лице е посочило цена на кв. м. от 13,14 лева.

Изготвено е заключение и на повторна съдебно-оценителна експертиза, според което среден пазарен наем за парко място с площ 22 кв. м. за исковия период 05.02.2022 г. – 05.02.2024 г. е в размер на 6508,88 лева, като наемът за 66 % ид. части е в размер на 4295,86 лева. Вещото лице е посочило цена на кв. м. от 16,76 лева.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. *, който сочи, че работи като издател и журналист на ул. „**“ № 5 заедно с ищцата, поради което посещава адреса почти всеки ден. Сочи, че ответникът паркирал в процесния имот две коли постоянно - лилав ван „*“ и черно „*“. Излага, че хората, които паркират в процесния имот, нямат разрешение от ищцата да го ползват за паркинг. Виждал е ответникът да паркира много пъти до прозореца на къщата на ул. „**“ и да разтоварва вещи. Колата стояла там понякога по няколко часа.

Сочи, че колата спирала на различни места в дворното място, тъй като там няма разграфени парко места. Дворното място се достъпвало през голям вход към ул. „**“ с външна врата с дистанционно управление, което не работи от около година. През тази врата от ул. „**“ ответникът влизал с автомобил, тъй като нямало друг начин да се влезе до неговата къща.

Други коли също спирали в двора. Свид. знаел, че частта от парцела от входната врата от ул.

„**“ до къщата на ищцата е нейна собственост, тъй като тя имала повече от 66% от целия двор. Казва, че е виждал понякога черното „*“ паркирано в двора за цяла нощ.

Разпитана е и свид. *, живуща на ул. „**“ № 5, която излага, че ищцата живее със свид.

Талеб в имота. Сочи, че в двора се намирали две къщи, в едната от които ответникът има кабинет. До къщата на ответника можело да се влезе с кола само през входа към самия двор.

Дворното място пред къщата на ответника не било разграничено от двора на другата къща.

Излага, че в периода 2022-2024 г. е виждала колата на ответника да спира в дворното място за кратки периоди, но не и да остава през нощта. Сочи, че пространството пред къщата, в която живее, е двор, но понякога се превръща в паркинг. Вътре в двора няма ло очертани парко места. Смята, че колата на ответника няма обичайно място за спиране в двора, а той спира където има свободно място в близост до неговата къща, за да пренася материали.

3

Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.

59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем, възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него (ТР № 82 от 28.02.1975 г. по т. д. № 74/1974 г. на ОСГК на ВС, решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 1822/2009 г. на ВКС, решение № 193 от 02.12.2010 г. по т. д. № 1087/2009 г. на ВКС, решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр. д. № 959/2010 г. на ВКС, решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС). Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал.

1 ЗЗД с твърдения, че ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се дължи за времето, през което собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора (решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС).

В конкретния случай претенцията е предявена за периода 05.02.2022 г. – 05.02.2024 г., за който се установи, че ищцата е титуляр на 66% от правото на собственост върху имот, находящ се в гр. *, район „*“, ул. „**“ № 5. Следователно титулярът на ид. части от правото на собственост върху имота е легитимирано лице да претендира обезщетение за ползването му от лице, което няма правно основание за това, тъй като именно той притежава правото да получава добиви от вещта, в това число и гражданските плодове – пазарния наем. Пасивно легитимирано по тази претенция е лицето, което фактически ползва вещта за периода, обогатявайки се по този начин чрез спестяването на средства за наем на такъв имот. В случая се твърди, а и се установява, че имотът е ползван от ответника, тъй като той е паркирал личния си автомобил в процесното дворно място, поради което и същият е и надлежната страна в процеса. Съдът намира, че паркирането на автомобил в незастроената част на поземления имот, ограничава правото на собственост на ищцата и по този начин я лишава от възможността да ползва имота, както реши.

Ответникът не установява свое протИ.поставимо на ищцата право на собственост върху идеални части от процесния имот, доколкото остана нбедоказано възражението му, че разполага с разрешение от *да ползва нейните 34% ид. ч. от процесния поземлен имот, притежаван в съсобственост с ищцата.

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на вещите лица, съдът намира за доказано, че свободната част от поземления имот, 66 % ид. части от който принадлежат на ищцата, се използва за паркиране на автомобила на ответника. Свидетелите сочат, че са забелязвали, че автомобилът на ответника се е намирал в процесното дворно място в различен часови диапазон и е престоявал там различно време.

Поради това съдът приема, че през процесния период автомобилът „* е бил паркиран в 4 собствения на ищцата недвижим имот. Свидетелите излагат, че са виждали автомобила на ответника спрян в дворното място нееднократно, с оглед на което съдът намира за неоснователно възражението, че ответникът е спирал в дворното място, но не е паркирал.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8bffa3c-8448-475d-89d1-d101557e7d20