Решение № 161 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508470 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „С.П.“ ООД с ЕИК: *******, срещу Решение от 21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 13036/2021 г. по описа на СРС, ГО, 113-ти състав, с което са отхвърлени кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „А. ГД“ ЕООД, „Н.**“ ЕООД, Н. Г. Д. и С. И. К. за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата от 19 043.40 лева, представляваща цена по сключен договор за изграждане на уличен канал, съгласно Фактура № 528/05.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 666.52 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2020 г. до 05.03.2021 г. С атакуваното решение е уважен предявеният от „А. ГД“ ЕООД, „Н.**“ ЕООД, Н. Г. Д. и С. И. К. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, според който ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците сумата от 12 000.00 лева - сума получена без основание по фактура № 522/18.05.2020 г. и по фактура № 444/13.12.2020 г, които са издадени по договор за строителство на уличен канал от 28.08.2017 г. и тристранно споразумение към него от 05.11.2018 г.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания първоинстанционен акт. Твърди се, че не са изследвани в цялост отношенията между страните, както и че нищожността на договора за строителство не отменял задължението на „А. ГД“ да участва във финансирането на канала. С подписаното споразумение от 2018 г. договорът бил потвърден от дружеството „А.-ГД“ ЕООД и намирало приложение чл. 301 ТЗ.

Навеждат се съображения и за неправилността на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещният иск. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в цялост и да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени в цялост, а 1 насрещният иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците „А.-ГД“ ЕООД, „Н.**“ ЕООД, Н.Г. Д. и С. И. К., в която се изтъкват доводи за неоснователност на въззивната жалба. Посочват се подробни съображения, касаещи правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение и се моли за потвърждаването на атакувания акт в цялост. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С първоначалната искова молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове срещу ответниците „А.-ГД“ ЕООД, „Н.** ЕООД, Н.Г. Д. и С. И. К. - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, aл. 1 ЗЗД, които, при условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата от 19 043.40 лева, представляваща цена по сключен договор за изграждане на уличен канал - строителна услуга по договор за строителство на уличен канал от 28.08.2017 г. и тристранно споразумение към него от 05.11.2018 г., съгласно Фактура № 528/05.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 666.52 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2020 г. до 05.03.2021 г. Твърди се, че до настоящия момент никой от ответниците не е изпълнил задължението си за плащане на цената за изградения канал.

В отговора на исковата молба ответните дружества, както и техните управители - Н.Г.

Д. и С. И. К. оспорват предявените осъдителни искове както по основание, така и по размер.

Излагат съображения,че наследниците на Г.Д. са били измамени да подпишат тристранното споразумение от 05.11.2018 г. и неоснователно са платили на ищеца фактура № 00000000522/18.05.2020 г. на стойност 3 000.00 лева с ДДС и фактура № 0000000444/13.12.2020 г. на стойност 9 000.00 лева с ДДС. Релевирано е възражение за унищожаемост на основание чл. 29 ЗЗД на процесния договор поради измама.

По реда на чл. 211 ГПК е приет за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за сумата от 12.000 лв. с вкл. ДДС, представляваща получена без основание по фактура № 522/18.05.2020 г. и по фактура № 444/13.12.2020 г., издадени по договор за строителство на уличен канал от 28.08.2017 г. г. и тристранно споразумение към него от 05.11.2018 г.

Представен по делото като писмено доказателство е договор за строителство от 28.08.2017г., сключен между „А.-ГД“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „С.П.“ ООД – в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на „С.П.“ ООД изграждането на уличен канал в кв. „Кръстова вада“ по негов проект, със свой труд и материали със срок до 01.04.2018 г., като уговореното между страните било във връзка с Договор № СОА16-ДГ60-72/04.07.2016 г. и със споразумение № СОА16-ДГ60- 80/02.09.2016 г. Уговорено е възнаграждение, което да бъде изплатено съгласно приложение № 1 към 2 договора, по банков път и по сметка на изпълнителя „С.П.“ ООД.

Прието е и тристранно споразумение към Договор за строителство на уличен канал от 28.08.2017 г., по силата на което наред с главния длъжник „А.-ГД“ ЕООД встъпват като страни (поръчители) и длъжници „Н.**“ ЕООД, Н. Г. Д. и С. И. К., като поемат всички права и задължения по процесния договор.

Съгласно протокол за изграждане на уличен канал в кв. „Кръстова вада“, ул.

„Емилиан Станев“ от 01.10.2020 г. се установява, че след проверка на място процесните страни са установили, че са завършени и подлежат на заплащане проектните и строителните работи и другите разходи за въвеждането на улична канализация, като е издадена и двустранна сметка 22 № 1 за заплащането на работата за сумата от 19 043.40 лева.

Приета по делото е и нотариална покана с вх.№ 21315/06.10.2020 г. на Нотариус И.Д. с рег.№ 039 на Нотариалната камара, от която се установява, че с нея ищецът е поканил ответниците да му заплатят сумата от 19 043.40 лева по фактура № 528/02.10.2020 г. в седемдневен срок от получаването на поканата.

Ангажирани са гласни доказателства в производството пред СРС - свидетелски показания на Г. Г.. Свидетелят посочва, че познава дейността на ищеца и е сключвал множество договори с него. Твърди, че управителят на „А.-ГД“ ЕООД - Г.Д. е отишъл при него с представител на дружеството на ищеца да сключат договор за изграждане на канал, като договорът бил подписан единствено от ищеца. Заявява, че не познава Н. Д. и С. К., както и че не е имал отношения с ответника „Н.** ЕООД.

По делото е приета и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в която експертът е констатирал, че възложителят е извършил плащания в полза на изпълнителя в общ размер на 19 043.40 лева, отразена в дневника за покупки за месец 04.2020 г., която се образува от Фактура № 528/02.10.2020 г. Посочено е, че издадените фактури съдържат всички реквизити, предвидени в Закона за счетоводството и ЗДДС и са годни да бъдат основание за ползване на данъчен кредит. В счетоводството на ищеца е констатирано осчетоводяването на фактури № 522/18.05.2020 г. и № 444/13.12.2018 г., като по същите е използван данъчен кредит за месец 05. и месец 10 2020 г., включени са в дневниците за покупки и са подадени със справка-декларация в ТД на НАП.

В производството пред СРС е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-графическа експертиза, в което вещото лице, след изследване на представения сравнителен материал, е достигнало до извода, че подписът в графа „възложител“ в договора за строителство на уличен канал от 28.08.2017 г. не е бил положен от управителя на дружеството „А. ГД“ ЕООД, което съдът кредитира с доверие.

Други релевантни за разрешаване на правния спор доказателства не са ангажирани.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на 3

Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г„ ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваните части. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като намира същото за правилно, а по конкретните възражение във въззивната жалба намира следното:

По първоначалните искове:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдения за валидно сключен договор за изработка; че е изпълнил задълженията си съобразно уговореното, че ответниците са приели изработеното и в тежест на последните е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в размер на исковите суми от 19 043.40 лв. с вкл. ДДС и 666.52 лв. с вкл. ДДС.

Според въззивната инстанция по делото са ангажирани достатъчни доказателства, от които да се направи извод за сключен между страните валиден договор с предмет изграждане на уличен канал в кв. „Кръстова вада“ по проект на ищеца, с негов труд и негови материали срещу заплащането на възнаграждение по банков път и по сметка на изпълнителя „С.П.“ ООД. От представения договор за строителство от 28.08.2017 г. се установява, че изпълнителят се е задължил да изгради уличен канал по възлагане на "А.-ГД" ЕООД срещу насрещното задължение на възложителя да му заплати дължимата цена, като за същия е издадена фактура № 528/02.10.2020 г. в общ размер на 19 043.40 лева, в която ясно и конкретно е посочено, че издадена във връзка е договор за строителство от 28.08.2017 г., т.е. че извършените CMP-та са именно във връзка е поетото задължение по процесния договор, поради което и оплакванията на въззиваемите, че извършените CMP-та по самата фактура не са достатъчно индивидуализирани са неоснователни. Предмет по договора е изграждане на уличен канал в кв. „Кръстова вада“ и последният е точно очертан в член 1 от договора за строителство, а във фактурата е изрично упоменато, че е издадена за сума, отнасяща се до изграждането на съответния уличен канал.

Относно възраженията, че подписаното тристранно споразумение е унищожаемо, като сключено при измама:

Съгласно чл. 29 ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическият състав на измамата по чл. 29, aл. 1 ЗЗД изисква: 1/ да е сключена сделка (дори страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на сделка измама по см. на чл. 29 ЗЗД няма), 2/ едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.

В настоящият случай, твърдението на ответниците, че процесният договор не е бил 4 подписан от тогавашния управител Г.Д., т. е. липсвало е съгласието му за сключването му, се подкрепя в цялост от заключението по допусната съдебно- почеркова експертиза.

Същевременно обаче в производството не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответниците, че умишлено законният представител на „А. ГД“ ЕООД - Н.