Решение № 2002 от 12.12.2017, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3345/2017
- Вид
- Решение № 2002
- Подписан
- 12.12.2017
- В сила
- 20.04.2018
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2002 12.12.2017 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, ХLІV-ти
-ти наказателен състав
На двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Красимира Андонова като разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА НАХ дело № 3345 по описа на съда за 2017г, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на М.Д.Й.,ЕГН **********, с адрес: *** /с адрес по месторабота: гр. Бургас, кв. Ветрен, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д”-ЕООД, чрез адв. К.- БАК, с адрес: ***, партер, срещу НП № 27-414/12.06.2017 г.., издадено от изпълнителния директор от ИА „М”-София- Д-р З П, с което за нарушение по чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето / ЗЗ/ на жалбоподателката на основание чл.229, ал.1 ЗЗ е била наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна. Подробно са изложени съображения, както досежно приложената норма, а именно, че се касаело за бланкетна правна норма, която не вменявала определени задължения и следвало да се запълни с конкретно съдържание, така и по същество, че твърдяното нарушение не е било извършено, тъй- като сърдечните тонове, измерени от жалбоподателката са били в норма. Моли се по същество за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят и упълномощеният й адв. К. от БАК. Ангажират доказателства. По същество адв. К. поддържа жалбата, като доразвива доводите в същата. Представя и писмени бележки по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител се явява в с.з., но не се явява в последното по делото съдебно заседание, за което изпраща молба, докладвана от съда /писмо с вх.№43535/17.11.2017г. от юрисконсулта на ИА „МО” Калин Петков/, с което уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма възможност да се лично в съдебно заседание по делото и изразява становище по същество, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна и правна страна следното:
На 20.01.2017 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № А 27-414/ 20.01.2017 г. на д-р М.Д.Й.,ЕГН **********, с адрес по месторабота: гр. Бургас, кв. Ветрен, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д”-ЕООД, от страна на св. Н.Н.Ч. /работи като началник отдел в дирекция „К” в ИА „М” – София/, за това че в качеството си на лекар, извършила запис на детски сърдечни тонове на Д Д Б, на 01.10.2016 г. в АГ КАБИНЕТ на МЦ „Д”-ЕООД в нарушение на чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, съгласно който - „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: т.1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.” В обстоятелствената част на акта, както и в
НП, издадено впоследствие е посочено, че
В ИАМО е постъпила жалба от г-жа
Д Д Б, на 24 г, касаеща неудовлетворение от оказаната й медицинска помощ в УМБАЛ „Д" ЕООД, във връзка с наблюдение на бременността й и родоразрешение на мъртъв плод.
На основание Заповед
№ РД 27-414/14.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „М" (ИАМО), в периода от 17.10.2016 г. до 21.10.2016 г. включително, се извършила проверка на място в лечебното заведение.
Във връзка с неуточнени обстоятелства, изложени в жалбата и установени при анализиране на медицинската документация, за нуждите на контролното производство с писмо изх.
№ МО 05-498-4/10.11.2016 г., е била изискана допълнителна информация от управителя на лечебното заведение, а цялата преписка е предоставена на външен експерт, д-р И Д - специалист акушер гинеколог, за изготвяне на становище, получено в ИАМО с вх. № ВК 28-30/23.12.2016 г. /приложено по делото/ Посочено е, че се касае за пациентка с първа бременност, наблюдавана в гр. София, а от 23.06.2016 г., в 26 г.с. от лекар акушер-гинеколог в МЦ „С" ООД, гр. Бургас. Като дата на вероятен термин за раждане е била определена дата- 28.09.2016 г.
На 28.09.2016 г. пациентката е била прегледана в АГ кабинет на МЦ „Д" ЕООД от наблюдаващия бременността акушер-гинеколог. Дадени са били указания за „проследяване на ДСТ", а според становището на лекаря извършил прегледа, бременната е информирана, че „се допуска изчакване до развитие на спонтанна родилна дейност, максимум до 7 дни след ВТР, при условие, че се следят редовно детските сърдечни тонове и те са нормални", както и, че след изтичането на този срок, задължително трябва да бъде хоспитализирана. Към жалбата е приложен запис на тонове от проведен НСТ на 28.09.2016 г.
На 30.09.2016 г. в АГ кабинет на МЦ „Д ЕООД, бременната е прегледана за проследяване на ДСТ. Видно от издадения амбулаторен лист, подписан от пациент и лекар, регистрирани са ДСТ с честота 115-120 у/мин., вариабилен вариант. Вписано е, че бременната отказва хоспитализация и е предписана терапия с Дузофарм 3x1. Към жалбата е предоставен запис на ДСТ, в който е вписано: „Отказва хоспитализация. Контролен запис на
01.10.2016 г."
На 01.10.2016 г., отново в АГ кабинет на МЦ „Д" ЕООД, е бил извършен запис на ДСТ от д-р М.Й., лекар специализант. Съгласно данните в лист за „Платен прием", бременната „няма болки и оплаквания", обективно матката е спокойна, отчетени са детски сърдечни тонове с честота 140 уд/мин., ясни и ритмични, с добра вариабилност и реактивност". В акта е описано, а впоследствие и в НП, че резултатите не са обсъдени с лекар специалист акушер-гинеколог. В листа нямало положен подпис на пациентката. Към жалбата е предоставен запис на ДСТ от 01.10.2016 г., в който е било вписано наличие на „движение на плода", „артефакти" и разчитане „ДСТ с ОСЧ 140 уд./мин. на монитор".
Във връзка с изложеното цялата медицинска документация по случая е била предоставена за изготвяне на становище на д-р Иван Диков - външен експерт, специалист акушер-гинеколог /налично по делото/.
Направеният от д-р Й. запис на детски сърдечни тонове е бил интерпрепиран в становището на експерта по следния начин: „На пръв поглед записа е „лъжливо добър" с добра вариабилност и реактивност, но реално в по-голямата си част като ОСЧ е на или под долна граница и достигащ в участъци до около 100 уд/мин. Не е определено каквото и да е поведение". Посочено е също в заключителната част на становището, че не са били безобидни и пропуските от страна на бременната и нейните близки, довели до трагичния завършек на бремеността.
На 02.10.2016 г., бременната отново посетила АГ кабинет, а при извършеният преглед се установили данни за „бременна матка с мъртъв плод, без да се визуализира сърдечна дейност на плода". Съгласно Аутопсионен протокол от 07.10.2016 г., „причината за смъртта на плода е била механична асфиксия вътреутробна, за което говори намерената увита пъпна връв около врата и тялото, както и промените в пъпната връв и в органите ... ".
Видно от изложеното и потвърдено в становището на експерта, специалист по акушерство и гинекология: се касаело за пациентка с определен вероятен термин на раждане *** г. Поради това, че е преценено раждане „пер виас" със спонтанно отключване на родова дейност, е възприето поведение с изчакване до 7 ден след вероятен термин за раждане, с ежедневно проследяване на детски сърдечни тонове. От приложените нон стрес тестове е видно, че от 30.09.2016 г. записът на детски сърдечни тонове е с децеларации до 90 уд/мин.
На 01.10.2016 г. записът на детски сърдечни тонове е бил осъществен от лекар, специализант, разчетен като тест с добра вариабилност и реактивност, като в АУАН- а /и в НП/ се твърди, че в действителност сърдечната честота е на или под долна граница и достига в участъци до около 100 уд/мин. По данни на св. Т. /които съдът кредитира/- акушер генеколог, надлюдавал бремеността на Д Б при предявен в с.з. запис на сърдечните тонове на плода в процесния ден, извършен от жалбоподателката, то св. Т. сочи, че в началото записите са „с честота 140 удара в минута, след което има един участък, където има видимо едно забавяне на сърдечните тонове, като на едно място имало написано ръкописно движение на плода, като допуска, че е артефакт, а именно, че плодът се е движел и тогава трансдюсерът не отчитал всичките удари на сърцето, затова била и прекъсната графиката, след което вече при наместване на бебето на трансдюсера по графиката вижда, че е започнала да отчита нормална честота – 135-140 удара в минута, видно от графика”..Сочи,че основната честота видно от варирането е 145 удара в минута и че самата тя не би предвидила данни за предстояща остра асфиксция, тъй-като ударите са в нормални граници, т.е. 140 удара в минута. В заключение посочва, че при тези данни не се е изисквало на Д Б да се правят разяснения за хоспитализация, тъй –като записът индикира нормални сърдечни тонове и не дава данни за предстояща асфиксия на плода. Допълва и че самата тя, като наблюдаващ лекар- генеколог на Борисова не би предприела цезарово сечение при тези данни на записа. В АУАН и НП обратно на тези показания се сочи, че Д-р Й. не е интерпретирала правилно направения запис на детски сърдечни тонове, не е уведомила лекар специалист за състоянието на бременната, не я е посъветвала за предприемане на други действия, имайки впредвид и записът от предходния ден и задълбочаващата се асфиксия на плода. Не е било извършено доплерово изследване, метод при който с изключително висока сигурност би диагностицирал пъпната патология. Не са били предприети действия за хоспитализация на бременната с възможност за извършване на спешно абдоминално цезарово сечение и с тези си действия д-р М. Д Й., в качеството й на лекар, извършила запис на детски сърдечни тонове на Д Д Б на 01.10.2016 г., в АГ кабинет на МЦ „Д" ЕООД, е нарушила изискването на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ", в частта своевременност и достатъчност.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си Изпълнителният директор на ИА "МО", гр.
София, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № 27-414/12.06.2017 г.., издадено от изпълнителния директор от ИА „М”-София- Д-р З П, с което за нарушение по чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето / ЗЗ/ на жалбоподателката на основание чл.229, ал.1 ЗЗ е била наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева. Видно от обстоятелствената част на НП, то фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета и възпроизведена изцяло.Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 16.06.2017 г. Впоследствие и в срок са постъпили и възражения, като същите са били обсъдени в НП-то и са счетени за неоснователни.
От формална страна постановлението съдържа законоустановените реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН № А 27-414/ 20.01.2017 г., Заповед № РД 27-414/14.10.2016 Г. на Изпълнителния директор на ИАМО, лист за платен преглед № 000913 от 01.10.2016 г., Запис на ДСТ /заверен препис от 01.10.2016г., /, Аутопсионен протокол № 61 от 07.10.2016 г., Експертно становище, с вх. № ВК 28-30 ОТ 23.12.2016 Г. НА Д-Р И Д, разписка, писмено становище на д-р М.Й., постъпили изискани от съда по делото на 04.10.2017 г.с писмо от БРП, с което уведомяват съда, че на 20.10.2017 г. в БРП е образувано ДП пор. № 3651/2016 г. по описа на БРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.. 141, ал. 1 от НК и към настоящия момент наказателното производство не е приключило; постъпили по делото на 11.10.2017 г. писмо от ОП – Бургас, с което уведомяват съда, че е образувана преписка вх. № 11852/2016 г. по описа на ОП-Бургас, която на 12.10.2016 г. е била изпратена на РП – Бургас, по компетентност. Към писмото е приложено копие на постановление от 12.10.2016 г. по описа на ОП-Бургас; постъпили по делото на 18.10.2017 г. писмо от БРП, към което е приложено заверено копие на постановление за образуване на ДП пор. № 3651/2016 г. по описа на БРП, както и останалите писмени доказателства по делото, които кореспондират със свидетелските показания на актосъставителя д-р св. Н.Н.Ч. /работи като началник отдел в дирекция „К” в ИА „М” – София/- частично досежно проверката и фактите относно събитията по извършения преглед и запис, като досежно съдържанието и разчитането на същия, то съдът кредитира показанията на св. Д-р С. И Т., която е била и наблюдаващия докрот акушер –генеколог на Борисова и е следяла нейното състояние през време на бремеността и това на плода също.
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8bf667c-5462-42fb-81f5-ab327407d7aa