Решение № 276 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20245300900108 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: област ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление- гр. София, район ”Изгрев”, ЖК „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 18.12.2019 г., около 17,10 ч., в гр.

***, на ул. ***, при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № ***, водачът Ц. Н. Д., след извършване на маневра ляв завой в посока юг, не пропуска пресичащия в посока от изток към запад пешеходец- В. И. В. и реализира ПТП. При настъпилия инцидент на ищцата са причинени следните увреди- политравма с контузии на главата, шията, гръдния кош, таза, крайниците, с лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на счупване към левия страничен израстък и контузия на нервните коренчета, счупване на четири ребра в лява гръдна половина по няколко линии, изкълчване на дясна раменна става, счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица - в областта на глезенната става и контузия на коляното, които са довели до трайно затрудняване движенията на шията, трайно затрудняване на движенията на снагата, трайно затрудняване движенията на горен десен крайник и трайно затрудняване движенията на долен десен крайник. Вследствие на посочените увреждания ищцата е изпитвала интензивни болки, претърпяла няколко хирургични интервенции, лечението й било продължително, съпътствано с големи неудобства, била е в невъзможност за самостоятелно обслужване, в продължителен период от време не е могла да се движи, 1 имала е ограничени движения в шията. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба пострадалата все още не може да изправи главата си назад или да я завърти настрани, усеща болезнени и неустойчиви четирите си крайника, а това затруднява ежедневието й, тя не може да извършва обикновени битови дейности и дори елементарни хигиенни нужди.

Налице са продължаващи болки в шията, поради разместване на единия от поставените винтове в тази област, като е необходимо извършването на нова операция, от която ищцата изпитва страх. Посочва се, че инцидентът се отразил негативно и на емоционалното и психическо състояние на ищцата, която преживяла силен стрес, затворила в себе си, отслабнала драстично, дистанцирала се от приятелите си. Според лекуващите лекари, В. никога няма да се възстанови напълно от получените наранявания при претърпяното ПТП и последиците от тях ще останат до края на живота й. Твърди се, че наред с неимуществените вреди ищцата е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи във връзка с проведеното лечение- за закупуване на лекарствени продукти, консумативи и медикаменти /допълнително индивидуализирани в уточняваща молба от 16.03.2022г./ в общ размер на 10 644,47 лв. Твърди се, че с решение № 360/17.02.2022г., постановено по анд № 437/2022 г., Районен съд- Пловдив е признал Ц. Н. Д. за виновен в това, че на 18.12.2019 г., в гр. ***, при управление на горепосочения лек автомобил, е нарушил правилата за движениечл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. В.- престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. Изложено е, че към датата на настъпване на процесното произшествие гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ауди АЗ“, рег. № ***, е била застрахована при ответното дружество- застрахователна полица № ***, със срок на действие от 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. На 12.11.2020г. ищцата е предявила претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, но такова не й е било платено.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 644,47 лв.- за заплатени разходи във връзка с лечение, които вреди същата е претърпяла вследствие виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди АЗ“, с рег.

№ ***, причинил ПТП, настъпило на 18.12.2019г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху исковите суми, считано от датата на получаване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие до окончателното им изплащане. Подробни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат М.- пълномощник на ищцата. Претендират се разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се, че в резултат от процесното ПТП ищцата е получила описаните в исковата молба травми, както и вината на водача на лекия автомобил Ц. Д. за настъпването на ПТП, доколкото не са представени доказателства, удостоверяващи влизането в сила на 2 постановеното съдебно решение по анд № 437/2022 г. на ПРС, а в условията на евентуалност- се оспорва, че водачът има изключителна вина за реализиране на застрахователното събитие и за причинения вредоносен резултат. Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата В., която е нарушила разпоредбата на чл.113 ЗДвП, като е предприела пресичане на неразрешено за целта място; че, макар да е възприела своевременно подадения от лек автомобил „Ауди АЗ“ светлинен сигнал, обозначаващ маневра за завой, не е изчакала неговото преминаване; че по време на предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение; че е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, и предвид факта, че вече се е намирала в опасната зона на лекия автомобил, то пътният инцидент е бил технически непредотвратим за водача.

Ответникът оспорва също въведените в исковата молба твърдения, касаещи евентуално породили се усложнения и/или забавяне на възстановителния процес при В., както и че вследствие от процесното ПТП пострадалата е получила необратими телесни увреждания. В условията на евентуалност- ако се установи, че ищцата е претърпяла посочените телесни увреждания в описания в исковата молба вид, интензитет и продължителност, същият прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на евентуално възникналите усложнения и/или забавяне на оздравителния процес, изразяващо се в неспазване на лекарските предписания. Ответникът счита за неоснователно твърдението, че в резултат от ПТП В. е претърпяла лекостепенно мозъчно сътресение, тъй като липсват обективни данни за такова в представените медицински документи. Оспорва твърдението, че вследствие от настъпилото на 18.12.2019 г. ПТП ищцата е получила увреждания на зрението, сред които и глаукома, както и че е претърпяла психологични или психични травми. Ответникът оспорва предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, като счита, че направените медицински разходи не са във връзка с претърпените от ПТП телесни увреждания. На следващо място, същият оспорва предявените акцесорни искания за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по аргумент за неоснователност на главния иск, евентуално- че лихвата не се дължи от сочения от ищцата начален момент- от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие. По изложените съображения, моли да се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност- присъдените размери на обезщетенията да се съобразят с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата подава допълнителна искова молба, с която оспорва доводите на ответника за недължимост на лихва за забава от претендираната от нея дата.

В постъпилия по делото допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището и твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно и се установява от представения протокол за ПТП, издаден на 3

18.12.2019г. от органите на МВР, че на посочената дата в 17,10 ч. в гр. *** е настъпило ПТП с участник- ППС- лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, рег. № ***, с водач Ц. Н. Д., при което е пострадала ищцата В..

Установява се от приложеното анд №437/2022г. на ПРС, че производството по това дело е приключило с влязло в сила на 05.03.2022г. решение №360/17.02.2022г., с което обвиняемият Ц. Н. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, затова че на 18.12.2019г. в гр. ***, при управление на МПС- лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП/, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В., изразяваща се в счупване на тялото на втори шиен прешлен с преминаване линията на счупване към левия страничен израстък и контузия на нервните коренчета, причинило трайно затрудняване движенията на шията; счупване на четири ребра в лява гръдна половина и счупване на таза в дясната половина на кръстцовата кост, причинило трайно затрудняване движенията на снагата; изкълчване на дясната раменна става, причинило трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за срок от около 1,5 месеца; счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната част, двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрицав областта на глезенната става, причинило трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за срок от около 5 месеца. На основание чл.78а от НК, Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1 000 лв.

По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р ***, от чието заключение се установява, че при процесното пътнотранспортно произшествие на В. В. са причинени контузия на шията, главата, тялото и дясно коляно, закрито счупване на десните голямо и малко пищялни глезени, наложило оперативното им наместване и метална стабилизация, счупване на дясната малкопищялна кост в горната трета, изкълчване на дясната раменна става, наложило нейното наместване, счупване на 3, 4, 5 и 6 леви ребра, счупване на таза вдясно в областта на кръсцовата кост, счупване на 2-ри шиен прешлен, наложило хирургично наместване и метална стабилизация на С3, С4 и С5. Описан е от вещо лице ходът на проведеното лечение на пострадалата в различните болнични заведения, посочено е, че оздравителният и възстановителният процес към датата на изготвяне на заключението не са приключили поради настъпване на изброените усложнения в тяхното протичане. Според експертът, В. не е възстановена, същата има метални стабилизации на десните голямо и малко пищялни глезени, както и в областта на шията- на 3, 4 и 5 шийни прешлени. Наред с това, при ищцата е налице първична глаукома, увреждане на междупрешленните дискове и шийния отдел с радикулопатия, други спондилози с миелопатия, контрактура на става, глезенна става- тарзални кости, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия Л5, ЕС1 син, увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде, други спондилози, увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел. Имайки 4 предвид възрастта на пострадалата, както и вида на травматичните увреждания, вещото лице посочва, че най- вероятно счупването на С2 с наложена метална стабилизация на С3,С4 и С5 няма да подлежи на пълно възстановяване, останалите травматични увреждания могат да се възстановят в значителна степен, но не напълно. Според заключението, всички направени от В. разходи са пряко свързани с нейното лечение, били са необходими и целесъобразни, за да се възстанови здравословното й състояние.