Решение № 260105 от 02.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

260 105

Гр.Пловдив,02.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,гражданско отделение,трети състав,в открито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ПЕНЧЕВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря СТЕФКА ТОШЕВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№102 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №273 от

26.11.2018 г.,постановено по т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,ответникът „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е осъден да заплати на ищеца „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... следните суми:1/сумата от 12 826,20 лв. с вкл. ДДС,представляваща възнаграждение за извършени СМР по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;2/сумата от 36 502,43 лв. с вкл. ДДС,представляваща възнаграждение за извършени СМР по т.1-28 вкл. по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;3/сумата от 2200 лв.,частично от 2300 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на авансова сума от 100 000 лв.съгласно чл.4.1 от договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,за периода от 18.02.2015 г.-13.03.2015 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;4/сумата от 19 820 лв.,представляваща неустойка за забава на сумата от 250 000 лв.,съгласно чл.4.2 от договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,за периода от 29.04.2015 г.-13.08.2015 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;5/сумата от 2 835,43 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на остатъка от възнаграждението по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. в размер на 12 826,20 лв.,за периода от 05.04.2016 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;6/сумата от 8 066,50 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на възнаграждението по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 36 502,43 лв. за периода от 05.04.2016 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни исковете на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... за разликата над присъдените 36 502,43 лв. с вкл. ДДС до предявените 73 717,67 лв. с вкл. ДДС,представляващи възнаграждение за извършени СМР по т.1-28 вкл. от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;за разликата над присъдените 2 835,43 лв. до предявените 5 542,56 лв.-неустойка за забава в плащането на остатъка от възнаграждението по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. в размер на 12 826,20 лв. за периода 05.04.2015 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;както и за разликата над присъдените 8066,50 лв. до предявените 16 291,60 лв.,представляващи неустойка за забава в плащането на възнаграждение по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 36 502,43 лв.,за периода от 05.04.2015 г. до 11.11.2016 г. на основание чл.92 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

И на следващо място,с решението от 26.11.2018 г. ответникът „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е осъден да заплати на ищеца „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... сумата от 3 982,32 лв. съдебно-деловодни разноски по компенсация.

Решението е постановено при участие на „П.-СВ“ООД-гр.П.с ЕИК ... като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Въззивна жалба срещу горното решение е подадена и от ищеца,и от ответника по процесните искове.

Ищецът „А.И.“ЕООД-гр.П.,с

ЕИК ... обжалва решението в отхвърлителните му части,касаещи възнаграждението за извършени СМР по позиции 1,3,5,6,13,14,15,21,23 и 26 по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД,над присъдения размер от 36 502,43 лв. до размера от 66 417,46 лв. с вкл. ДДС,или обжалваем интерес 29 915,03 лв.,както и в частта за дължимата наеустойка за забава в плащането на това възнаграждение за периода от 05.04.2016 г. до 11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД,над присъдения размер от 8066,50 лв. до размера от 14 611,84 лв.,или обжалваем интерес 6 545,34 лв.,или общ обжалваем интерес 36 460,37 лв.,ведно с дължимата законна лихва.Излага в жалбата си аргументи за недопустимост на решението в обжалваната му част,както и за незаконосъобразност на същото и в тази връзка-за нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване на материалния закон.Описва подробно във въззивната си жалба позициите по протокол 2 /при спазена номерация по този протокол/,които обхваща обжалването.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част като недопустимо и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда и евентуално-да бъде отменено същото решение в обжалваната му част като неправилно и да бъде решен спора по същество от настоящата инстанция,като бъдат уважени исковете в рамките на въззивната жалба.Претендира разноски.

От въззиваемото дружество /ответник и по процесните искове/-„Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е подаден в законния срок отговор,с който същата жалба е оспорена изцяло като неоснователна.В отговора е изложено становището,че в обжалваните от ищеца отхвърлителни части първоинстанционното решение е допустимо,правилно и законосъобразно,тъй като в тези му части съдът правилно е оценил събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона.В този смисъл счита,че не са налице сочените от ищеца отменителни основания.Моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се остави без уважение подадената от ищеца жалба.Претендира разноски.

От своя страна ответникът по процесните искове-„Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ...,обжалва първоинстанционното решение в частта му,с която съдът е уважил предявените срещу дружеството-жалбоподател искове.Жалбата е бланкетна,като е заявено в нея,че в обжалваната част решението е изцяло неправилно,незаконосъобразно и необосновано,а така също и недопустимо,а крайните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства,закона и константната съдебна практика на ВКС.Не са изложени конкретни оплаквания и аргументи за обосноваване на посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение.Поискано е въззивният съд да постанови решение,с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,респ. Да бъде обезсилено като недопустимо,както и да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу жалбоподателя „Ф.“ООД искове,респ.-да бъдат оставени същите без разглеждане.Претендира разноски.

По тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна-„А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ....

Третото лице-помагач на страната на ищеца-“П.-С.“ООД-гр.П.с ЕИК ... е изразил в съдебно заседание /чрез пълномощника си адв.П./ становище за основателността на подадената от ищеца жалба и за неоснователността на жалбата,подадена от ответника по процесните искове.Сочи още,че жалбата на ответника е бланкетна.

В настоящата инстанция е допусната тройна техническа експертиза в отговор на въпроси,поставени и от двамата жалбоподатели.Други доказателства не са допускани и събирани във въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените във въззивнате жалби оплаквания,ния,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете въззивни жалби са допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в съответно атакуваните от тях части и при подаването на жалбите е спазен двуседмичният срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Относно процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд приема следното:

В пункт I-ви от въззивната жалба на „А.И.“ЕООД-гр.П.е заявено възражението за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната от този жалбоподател част.Това възражение е неоснователно.На първо място,развитите аргументи за недопустимост не се отнасят до цялата атакувана от дружеството част на първоинстанционното решение и на следващо място,същите аргументи засягат правилността,а не допустимостта на обжалвания съдебен акт,като не е налице поддържаното от жалбоподателя произнасяне на съда „свръхпетитум“,т.е. произнасяне по незаявено от ищеца искане.

На следващо място,в жалбата на ответника „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... също е направено изявление за недопустимост на първоинстанционното решение,но в атакуваната от този жалбоподател част.В самата жалба обаче не са изложени никакви доводи в тази насока.Едва в съдебното заседание,проведено на 27.03.2019 г.,пълномощникът на посочения жалбоподател-адв.Г. М. е заявил,че твърдението на доверителя му за недопустимост на решението касае частта за присъдените неустойки,тъй като е направено изменение на тези искове,след като е приключила размяната на книжа между страните,а по един търговски спор било недопустимо иска да бъде изменян след фазата по размяна на книжа.Така поддържаните от жалбоподателя „Ф.“ООД аргументи за недопустимост на първоинстанционното решение в горната му част следва да бъдат преценени от настоящата инстанция,доколкото тя има задължението служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част,макар тези аргументи да не се съдържат в самата жалба на посочения жалбоподател.Същите аргументи са неоснователни.Вярно е,че исковете за неустойка са били предявени първоначално като частични,а впоследствие в хода на делото,след приключване размяната на книжа между страните и след провеждане на първото по делото открито съдебно заседание,ищецът е заявил и първоинстанционният съд с протоколно определение от 30.03.2018 г. е допуснал изменение на същите искове чрез увеличението им.Такова изменение обаче е напълно допустимо,въпреки че е направено след приключване на размяната на книжа,защото касае изменение единствено размера на исковете,а съгласно чл.214,ал.1,изр. трето от ГПК,ищецът може да измени размера на предявен от него иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.Този краен срок за предприемане изменение само размера на даден иск важи и за искове,предявени в производството по търговски спорове,а визираната в нормата на чл.372,ал.2 от ГПК преклузия не е приложима в такъв случай,защото при изменение единствено размера на иска не се влошава правото на защита на ответника-не се навежда ново основание,нито се претендира друг способ за защита.Такова становище е застъпено в практиката на ВКС,като в този смисъл е определение №715 от 10.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№3160/2015 г.,II т.о. и настоящата инстанция споделя същото становище.Междувпрочем,възражението за недопустимо изменение на исковете за неустойка е било заявено от ответника още в първата инстанция и съдът в самото обжалвано решение е коментирал същото възражение,като правилно го е преценил като неоснователно по съображения,подобни на възприетите от въззивната инстанция.Ето защо поддържаното от жалбоподателя „Ф.“ООД-гр.С. възражение за недопустимост на първоинстанционното решение,основано на твърдение за извършено недопустимо изменение на исковете за неустойка,се приема от въззивния съд като неоснователно.