Решение № 5280 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5280 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100114318 по описа за 2024 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., с ЕГН: ********** срещу Прокуратура на Република България, с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, в следствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл. 20, ал.

4, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, по досъдебно производство № 513 ЗМК 55/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7076/2018 г., по описа на СГП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2, чл.111, ал.2 и чл.199 НПК с Постановление от 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди, че образуването и воденето срещу него наказателно производство, продължило в периода от 02.03.2018г., когато е бил привлечен като обвиняем, до 07.06.2024г., когато е прекратено, му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на личността и доброто му име, увреждане на личния и професионалния му авторитет, причинило изключителен душевен и психически дискомфорт, привличането му като обвиняем и участието му в наказателния процес са го засегнали изключително силно и са породили в него чувство на възмущение, раздразнение, огорчение, срам, унижение, неудобство, гняв, притеснение от засягане на личния му и професионален авторитет, чест, достойнство и добро име, силна душевна болка, безсилие, отчаяние, останал е без надежда за бъдеща професионална и личностна реализация. Резултат от повдигнатото срещу него обвинение били последващите подигравки и обиди от страна на негови познати, приятели.

Срещнал е негативна оценка в своя най – близък семеен и приятелски кръг. Семейството и приятелите му са се срамували от него, което е довело до допълнителни душевни болки и страдания. Неприятно са засегнати личните му и семейните му отношения. Заживял е в страх, след повдигане на обвинението, в напрежение и очакване дали и кога ще бъде осъден, какъв ще бъде размерът на наложеното наказание, притеснявал се е, че ще лежи в затвор между 2 и 8 години. Вследствие на образуваното наказателно производство е получил силен стрес, появила се е повишена тревожност, преживявания на срам, загуба на способност да комуникира, отдръпване и нежелание за социални контакти, негативни промени в образа и самооценката. Бил е изолиран от колеги, приятели и роднини, загубил е доверие в хората.

1

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва по размер. Посочено е, че повдигнатото обвинение срещу ищеца действително е за тежко престъпление, но видно от изготвена справка за съдимост Н. Л. е осъждан през 2016г. по НОХД №5220/5015г. по описа на СГС за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Поради наличието на предходно осъждане, се претендира, че воденото наказателно производство няма как да се е отразило толкова негативно върху личността му, включително и поради това, че от момента на влизане на присъдата в сила до предявяване на повторно обвинение против него е изтекъл много кратък период от време. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е изискано досъдебно производство № 513 ЗМК 55/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7076/2018 г., по описа на СГП, от което е видно, че е започнало на 01.03.2018г. с процесуално-следствено действие обиск и изземване, като на посочената дата видно от Заповед за задържане на лице рег.№513 33 81 от 01.03.2018г. Н. Г. Л. е бил задържан за срок до 24 часа. С Постановление за привличане на обвиняем от 02.03.2018г. Н. Г. Л. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс – разпространение чрез продажба на високорисково наркотично вещество и държане, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. От Протокол за разпит на обвиняем от 02.03.2018г. е видно, че Н. Г. Л. е отрекъл да е извършил сочените деяния. С Постановление от 02.03.2018г.

Н. Г. Л. е задържан под стража за срок до 72 часа, до довеждането му пред съд. От Определение от 02.03.2018г. по нчд №1115/2018г. по описа на СГС, НО, 22 състав се установява, че не е одобрен Протокол за обиск и изземване спрямо Н. Г. Л., но са одобрени протоколи за претърсване спрямо апартамент и гараж, ползвани от Н. Г. Л.. На 01 и 02.03.2018г. по ДП са разпитани голям брой свидетели и на 02.03.2018г. са изготвени и експертни справки за установяване наличието на наркотични вещества в иззети растителни маси и опаковки.

От справка за съдимост, приложена по ДП, се установява, че Н. Г. Л. е осъждан, доколкото със споразумение от 02.03.2016г. ои НОХД 5220/2015г. се е признал за виновен за това, че на 07.08.2014г. без надлежно разрешително с цел разпространение държал високорисково наркотично вещество – марихуана.

Видно от Протокол от 04.03.2018г. по НЧД №1143/2018г. по описа на СГС, НО, 14 състав спрямо Н. Г. Л. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, потвърдена с протоколно определение по ВНЧД №330/2018г. по описа на САС.

Извършвани са още следствени действия до края на м.03.2018г. – разпит на свидетели, разпознаване по фотоалбум, изготвяне на експертизи. Видно от изготвена Съдебно медицинска експертиза при преглед на Н. Г. Л., извършен на 15.03.2018г., по тялото на ищеца са установени кръвонасядане на дясното бедро, палпаторна болка в предната лява долна част на гръдния кош и линеен белег на лявата предмишница.

Производството е продължило с изготвяне на съдебно психиатрични експертизи на Н. Г. Л. и другите обвинени лица и още физикохимични експертизи, дактилоскопна експертиза, съдебно икономическа експертиза, изисквани са данни от мобилни оператори.

Срока за разследване по досъдебното производство е продължаван с Постановление от 09.05.2018г., от 09.07.2018г., от 29.08.2018г., от 07.11.2018г., от 14.01.2019г., от 26.02.2019г., от 19.04.2019г., от 18.06.2019г., от 29.08.2019г., от 25.10.2019г., 23.12.2019г., 27.02.2020г., 29.04.2020г., 22.06.2020г., 01.09.2020г., 04.12.2020г., 24.02.2021г., 19.04.2021г., като при последните поне 10 продължавания на срока няма извършвани процесуално следствени действия, като разпит на един свидетел е извършен само в рамките на последното продължаване на срока.

С Протоколно определение от 17.05.2018г. по НЧД №2175/2018г. по описа на 2

СГС, НО, 3 състав е оставено без уважение искането на Н. Г. Л. за изменение мярката му за неотклонение, но с определение от 22.05.2018г. по ВНЧД №668/2018г. по описа на САС мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“. Видно от Постановление от 29.06.2018г. на Н. Г. Л. е разрешено да напусне адреса си с оглед явяване на прегледи.

С Протоколно определение от 02.08.2018г. по НЧД №3463/2018г. по описа на СГС, НО, 24 състав, мярката за неотклонение на Н. Г. Л. е изменена от домашен арест в парична гаранция в размер на 1500лв.

С Постановление от 25.02.2020г. взетите по досъдебното производство мерки парична гаранция за всички обвиняеми – И.Х.Х., Н. Г. Л. и В.Ч.Т., са отменени.

С Постановление от 23.04.2021г. единствено И.Х.Х. е привлечен в качеството си на обвиняем, като същия се е признал за виновен по повдигнатите обвинения по НОХД №2582/2021г. по описа на СГС, НО, 9 състав.

С Постановление от 07.06.2021г. наказателното производство по пр. пр. № 7076/2018 г., по описа на СГП срещу Н. Г. Л. е прекратено и е определено вещите на лицето, както и иззето СУМПС да му бъдат върнати.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.Ч.Т., братовчед на ищеца, с който от деца са живеели в едно и също жилище. Посочва, че на 01.03.2018г. в дома им нахлули непознати мъже. Обърнали го по корем и му сложили белезници. След като установили самоличността му, заедно със съпругата на брат му, били изкарани във входа на етажната собственост, като им било казано, че тече акция и ще бъде извършен обиск в жилището. След няколко часа пристигнал разследващ полицай, заедно с Н. и адвоката му и започнал обиск. Свидетелят посочва, че на няколко пъти бил приканван да каже, че „Н. го направил“ и нямало да бъде задържан или обвинен. Разказва за собственото си отвеждане в СДВР и случилото му се, което обаче не е относимо към предмета на доказване по делото. Посочва, че е видял Н. в СДВР и счита, на база на собственото си преживяване, че спрямо ищеца е било упражнено физическо насилие, като имал голямо кръвонасядане на бедрото на единя крак и кокалчетата на краката. На 13тия ден от задържането, мярката за неотклонение на свидетля била изменена в парична гаранция, но Н. останал със същата мярка – задържане под стража. Когато се разделили в съда, Н. му казал, че започва да не се чувства добре психически и го помолил да се свърже с майка му. Започнал да приема лекарства.

След като се върнал в дома си, Н. бил много отслабнал, имало петно от косопад на темето му, бил нападателен към всички, които живеели в апартамента, не искал да общува с никого в първите две седмици след прибирането си. Започнал да говори със свидетеля за случилото се след изтичането на тези две седмици. Продължавал да приема лекарства, не можел да спи, стоял в къщи на спуснати щори, никой от познатите му не искал да общува с него, не можел да излиза заради наложена му забрана, роднините го избягвали. Дори и след отпадане на домашния арест, Н. продължил да не излиза от дома си, излизал само до гаража им зад блока. Казвал, че няма никаква гаранция, че ако излиза пак няма да му се случи същото. Започвал няколко пъти работа, но не се чувствал добре и не го вземали на по-отговорни позиции, заради това, че е осъждан, според свидетеля, но тази информация му е споделена от Н., без свидетеля да има лични впечатления. Не знае дори дали Н. е започнал работа в дърводелска фирма на общ чичо. Продали апартамента, в който живеели и всеки се насочил към нов начин на живот. Н. и майка му се изнесли в стар семеен имот в Радомир, който ремонтирали и продали, а в момента Н. живее в каравана и има планове да построи собствена къща, но не желае да се връща в гр.София.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което образуваното наказателното производство е било 3 прекратено, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че образуваното срещу ищеца наказателно производство, е било прекратено, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.