Решение № 166 от 18.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. С., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20245440101445 по описа за 2024 година

Делото е образу***“Снежанка“ №63,бл.17; ап.5;, чрез адв. Н. М. М. - АК - гр.

*** срещу „***“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която е предявен установителен иск като се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните по предявения иск, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***/04.11.2019г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 04.11.2019г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 1000.00 лева. В чл.17(1) от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Ищецът сочи, че в договора е описано, че срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят третото лице поръчител следва да отговаря 1 кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;

Минимален осигурителен брутен доход 1500.00лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;

Липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. В чл.20 в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17,чл.18,чл.19 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1681.56лв. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 1681.56лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. Срокът на кредита е 6 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.57 %. Сочи, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .

3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 2 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о. твърди че затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно. Ищецът сочи, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата 2 валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.57 % е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“. Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, действителният такъв ще е различен. В чл.17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. Счита,, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да 3 бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Ищецът твърди, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Смята, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение. Ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не се дължи, като смятам че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена прикрита като неустойка. Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.

146 от ЗЗП. В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „“***“АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в размер на 1681,56лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан действителният такъв щеше да надвиши посочения в договора 42.57 %. Твърди се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Твърди, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.И, ал.1, т.Ю от ЗПК, респективно целият договор следва да се 4 обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Твърди, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

Сочи, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №***/04.11.2019г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.Ю ЗПК, поради противоречие със закона.