Определение № 1933 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1933 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501610 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на С. Д. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Е. И., против определение № 7559 от 17.06.2026 г., постановено по гр.д. № 4567/2026 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото по предявените от С. Д. Т. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, установителни искове – за прогласяване на нищожността на договори за заем и гаранция/поръчителство.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения, че е допустим установителен иск, като в подкрепа на това се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2023г.,постановено по дело С-321/2022г.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на С. Д. Т. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл.

19, чл. 33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността на договори за заем и гаранция/поръчителство.

След като районният съд е взел предвид твърденията на ищеца, че е платил всички суми по договорите е обосновал извода, че неговите права могат да бъдат правно защитими чрез претенция за връщане на даденото поради липса на основание, но не и чрез предявяваните на искове за нищожност на договорите. Всъщност действителността на договорите ще се преценява като преюдициален въпрос в 1 производството по чл. 55 от ЗЗД, като този иск дава най – пълна защита на правата на страната, накърнени според нея от нищожните договори или техни клаузи, по силата на които е платила всички суми. Така е достигнал до извода, че ищцовата страна няма правен интерес от предявяване на установителен иск и затова е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

В тази насока е налице изобилна съдебна практика на българските съдилища, която не би могла да намери приложение в разглеждания случай. Причината за това е наличието на актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд предвид нормата на чл. 633 ГПК, където е прието, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация.

Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим, макар чрез уважаването му в правната сфера на потребителя да не възниква никаква промяна, тъй като за връщане на даденото по договора неминуемо следва да бъде предявен и осъдителен иск.

Изложеното налага извода, че определението, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото следва да се отмени, като същото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7559 от 17.06.2026 г., постановено по гр.д. № 4567/2026 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2