Протокол № 610 от 23.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 610 гр. Варна, 23.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900273 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. М. П. е редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат Б.Ц., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Т.Г. , редовно преупълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Б. М., нередовно уведомен, не се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Св. В. В., редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. Ц.: Предоставям на съда по хода на делото. Имам предвид следното: на стр. 153 по делото е приложена обратната разписка от призовката за ответника. Тя е получена от адвокат, който няма пълномощно по делото. Съответно ако се счете, че становището, което е изпратил юриск.

В. от това следва, че са редовно призовани, няма пречка да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Не възразявам да се даде ход на делото. Колегата В. е водил преписката. Той действително е юрисконсулт. Днес съм разговарял с него. Не знам кой е колегата, който е получил призовката, но дори и да няма пълномощно по делото, категорично вероятно е получено от представляваното от мен дружество, но не правя възражение за нередовно призоваване. Дори и да се приеме, че има такова, аз не правя възражение.

АДВ. Ц.: В такъв случай няма пречки.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. Ц.: Запознат съм с доклада на съда и по отношение фактите, изложени в доклада като искания и възражения на страните, същият е точно и конкретно направен. По отношение на предоставената възможност от съда в днешно съдебно заседание, да се прецени дали ще се разпитват поисканите от дружеството-ответник свидетели и с оглед обстоятелството, че има твърдения за съпричиняване от страна на доверителката ми, моля съдът да има предвид следното: в допълнителната писмена молба съм посочил, че считам, че на основание чл. 300 от ГПК това е недопустимо. Недопустимо е тъй като наказателното право не борави с понятието съпричиняване, а с съставомерно деяние, деяние, съответно вина. Така че от гледна точка на гражданското право, престъплението представлява деликт, не следва, че следва да се приравнят. По делото е представена присъда. В присъдата точно, конкретно и ясно, особено на втората инстанция са обсъдени всички обстоятелства, свързани с евентуалното виновно поведение на доверителката ми. Такова не е констатирано. Посочено е изрично, че такова няма. Както и защо не се приемат обясненията на извършителя на ПТП, както и показанията на свидетелката, преразпит на която се иска в днешно съдебно заседание.

С последната молба, получена от съда на 12.11.2021г. юрисконсултът на дружеството-ответник се позовава на две основания, поради които този разпит за съпричиняване на вредите следва да бъде допуснат. Едното е, че доказателствата, които са събрани в хода на наказателния процес, нямат доказателствена сила в настоящем. Това е безспорно така. Но ние не се позоваваме на доказателствата, събрани в наказателния процес, а на влязлата в сила присъда.

Другото твърдение на ответника, което се позовава на решение на ВКС е, че когато съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението, то само и тогава не може в настоящия процес да се доказва съпричиняване. Моля да имате в тази връзка предвид, че съгласно чл. 291, ал.3 от ГПК модела от 2017г., този вид решения на ВКС не са задължителна практика. Българското материално наказателно право не познава такъв институт, в който съпричиняването да е елемент на едно престъпление. По тази причина считам, че след като установена вината с влязла в сила присъда, след като е установен извършителя, както и че действието му е противоправно, единственото възможно обстоятелство за разглеждане в настоящия процес е за размера на вредите. Поради което моля да не допускате разпита на свидетелите. Това би довело до искане от наша страна на нова комплексна-автотехническа експертиза за установяване на обстоятелствата как е протекло ПТП, причинени ли са вредите по начина, по който е извършено ПТП и т.н., нещо, което вече е направено, отразено и обсъдено в присъдата.

И като последно, моля да имате предвид, че за разлика от 2 гражданското право, в наказателното право присъдата има сила на присъдено нещо и в частта на мотивите. Това е така, защото подсъдимият може да жали присъдата, дори само в частта на мотивите и основанията, поради които е оправдан.

Така че считам, че в настоящия процес съдът и страните са обвързани по тези причини от разпоредбата на чл. 300 и би следвало да се съсредоточим само върху доказване на размера на причинените вреди.

Доказателствени искания сме направили, като ги поддържаме – да се разпитат допуснатите ни свидетели, като се отказваме от третия свидетел.

Допълнително с оглед посоченото от мен обстоятелство в допълнителния писмен отговор, че на доверителката ми извънсъдебно е предлагано заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лева, ще представя доказателство, от което се вижда, че на съпругът и́, който също в момента е с висящи дела със застрахователя на същото основание, е изплатено извънсъдебно обезщетение в размер на 4 000 лева. Разбира се тези допълнителни обстоятелства ще установявам чрез разпит на свидетел. Сумата е изплатена като обезщетение за вреди, причинени от същото ПТП. Чрез показанията на свидетелите, които са ни допуснати, ще установя обстоятелството за това как е осъществена връзката и какво е предлагано с оглед на тези ни твърдения.

АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам всички наведени в отговора и допълнителния отговор възражения на колегите, както по отношение на претърпените болки и страдания, така и по отношение на претендирания размер, с оглед твърдените за претърпени болки и страдания от страна на ищеца, както и поддържам направените възражения за съпричиняване.

По отношение на доклада аз имам едно възражение и то е в частта, в която съдът не се е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба доказателствено искане за допускане на автотехническа експертиза, което искане е направено именно с оглед и във връзка с въведеното възражение за съпричиняване, което доказателствено искане поддържам и днес. Считам, че доколкото е налице въведено възражение за съпричиняване и то е прието за разглеждане, то това възражение ние се стремим да докажем с тези доказателствени средства, едното от които е съдебно-автотехническата експертиза, а другото е искане за разпит на свидетели в тази посока.

Доколкото практиката на съдилищата, и не само на Варненския окръжен съд, приема за разглеждане такива възражения и с оглед практиката на ВКС, считам, като съобразим разбира се и института на непозволеното увреждане и съпричиняването така, както са въведени в ЗЗД, не считам, че възражението за съпричиняване не следва и не може да се разглежда в днешно съдебно заседание, имайки предвид направеното изявление от колегата – процесуален представител на ищеца. Това е възражението ми по доклада.

Доколкото сте ни уважили искането за издаване на съдебни 3 удостоверения, представям и моля да приемете платежно нареждане за внесена държавна такса за издаване на удостоверенията. Ако удостоверенията са готови, бих могъл да се снабдя с тях сега.

По отношение на представения документ от стана на колегата за това, че дружеството, което представлявам, е изплатило по доброволен ред на съпруга на ищцата 4 000 лева, считам също за неотносимо към предмета на спора. Дали е извършено плащане, дали е доброволно, какво е, налице ли е спор в момента или не е налице спор, като цяло няма никакво значение за настоящото производство. Това са съвсем други отношения между други лица, дори и да става въпрос за едно и също ПТП. Т.е. релевантните факти по отношение на съпруга не биха могли да бъдат взети предвид в настоящото производство, още по малко да доказваме със свидетелски показания за начина на установяване на контакт, какъвто и да било той. Както е известно, никой не спори по този въпрос - предметът на делото е претенция за обезщетение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от ищцата материални и морални щети, които нямат нищо общо с тези, които се твърди евентуално, би ли би твърдял съпругът на ищцата да има.

По отношение на направеното изявление, доколко наказателното право признава съпричиняване, аз няма да коментирам, и каква сила има присъдата.

Действително чл. 300 определя точните критерии и параметри, които следва да бъдат съобразени от гражданския съд, при наличието на влязла в сила присъда и то точно по отношение на състава на непозволеното увреждане, в каквато хипотеза се намираме и в момента. Дали, доколко и не познава наказателното право, доколкото такова е становището на ВКС, аз няма да взема становище, но категорично ответникът при твърдения иск за непозволено увреждане още повече при наличието на застраховка, има правен интерес да предяви такова възражение и да го доказва с оглед намаление на обезщетението, при наличието на съпричиняване. Противното би означавало да отречем изобщо института на съпричиняването такъв, какъвто е определен по ЗЗД. В тази връзка считам, че възражението за съпричиняване и направените уточнения в тази посока от колегата следва да бъдат съобразени и поддържам исканията за доказване на това възражение за съпричиняване, както от гледна точка на направеното искане за съдебно-автотехническа експертиза, така и за допускане на свидетели. Независимо от това кой какъв е, свидетелите не са страни в настоящото производство, ако единият от тях да е бил страна в наказателното производство. Това въобще не означава, че той не би могъл да има качеството на свидетел за установяване на твърдените от нас факти и обстоятелства, а именно по отношение поведението на ищцата преди, непосредствено и по време на настъпването на ПТП, доколкото имах указания събрани в ДП, от които се установява фактическа обстановка, малко по-различна от тази, която се изнася в исковата молба, поради което считам, че доколкото това не е предмет на присъдата, може да бъде предмет на възражение за съпричиняване и разглеждано това в настоящото производство.

4

Д.Н.Г. е била в автомобила със съпруга си и е пряк очевидец. Съпруга е на Я.П.Я. - водачът на МПС, участвал в процесното ПТП.

По доказателствата, моля да се даде възможност на вещото лице д-р М. да изготви заключението си, доколкото очевидно не е изготвено и той не се явява днес.

АДВ. Ц.: Не става въпрос за практиката на ВКС, а става въпрос за становище – има ли българското наказателно материално право състав, в който съпричиняването е елемент от състава на престъплението. Такъв състав няма.

СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 1290/05.10.2021 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а именно:

Производството по делото е образувано по предявени от П. М. П. с ЕГН ********** с адрес ***, с която срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК 200299615 със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Д.

1, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца

1.Сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017г. в гр.Варна, на пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски по вина на Я.П.Я. с ЕГН ********** като водач на л.а. Мерцедес с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор с полица BG/30/117000493593, валидна от … до 12.02.2018г., и изразяващи се в счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца; счупване на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца; счупване на двете срамни кости, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата, и