Решение № 33 от 12.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500510 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 529/15.08.2025 г. по гр. д. № 3861/2024 г. по описа на Районен съд – Враца е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „Строителни материали Враца" ООД, с ЕИК 206509697, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „***, ет. 4, ап. 10 и И. И. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Враца, ул. „***, ет. 4, ап. 10, че дължат солидарно на „Ви Джи Еф" ООД, с ЕИК 131004777, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър", бул. „Проф. Цветан Лазаров" № 115, следните суми: сумата 15 448,16 лева - главница, представляваща сбора от трета и четвърта вноска, платими съответно на 30.06.2024 г. и 31.07.2024 г., по чл. 1, ал. 1 от споразумение от 01.04.2024 г., с рег. № 728/05.04.2024 г. на нотариус П.Ц. с рег. № 583 в Нотариалната камара и рег. № 7971/31.07.2024 г. на нотариус В.М. с рег. № 053 в Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главното задължение от 01.08.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 1 179,25 лева - мораторна лихва за периода от 23.10.2023 г. до 31.03.2024 г., за които е издадена заповед № 1763 от 15.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2915/2024 г. на Врачански районен съд. С решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Строителни материали Враца" ООД и И. И. Ц. да заплатят солидарно на „Ви Джи Еф" ООД, сумата 308,96 лева - държавна такса и сумата 200,00 лева - адвокатско възнаграждение - разноски по ч. гр. дело № 2915/2024 г. на Врачански районен съд, както и 1 сумата 358,97 лева и сумата 1 000,00 евро - разноски по гр. дело № 3861/2024 г. на Врачански районен съд.

Постъпила е въззивна жалба от ответника И. И. Ц., който обжалва решението, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не обсъдил всички факти и обстоятелства едни с други, както и събраните доказателства, като неправилно приложил закона и било налице съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не приел, че сключеното споразумение е в нарушение на добрите нрави и морала, като приел, че сключеният договор за спогодба не е обществено нетърпима уговорка, съгласно която управителят на едно дружество с ограничена отговорност поема лично задължение като солидарен длъжник да плати конкретни задължения на дружеството. В практиката на ВКС по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се приемало, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато противоречи с основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения ред; противоречието трябвало да е в степен договорът да ги отрича. Така законът придавал значение на неписаните, но общозначими морални правила, и свързвал порока по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с най-тежката гражданско-правна санкция-договор, който ги накърнява, е нищожен (не поражда действие). От друга страна, предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, моралните неписани правила, наред с повелителните норми на закона, съставлявали ограничител на свободата на договаряне. Поради това и при установяване на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не изследвал само формалното съдържание на договора, а бил длъжен да прецени всички негови характеристики и когато те създават съмнение, че е нищожен на това основание - да ги обсъди комплексно с всички обстоятелства, съпътстващи сключването му.

В конкретният случай, съдът приел, че след като и не е налице нееквивалентност на престациите по споразумението, не би могло да се приеме, че е налице нарушение на морала и добрите нрави. Тези мотиви, както и мотивът, че не е налице обществено нетърпима уговорка не са разглеждани при преценка на всички обстоятелства, съпътващи сключването му. А те са от съществено значение, но съдът изобщо не обсъдил действията на ищеца по сключването на процесната спогодба и последващите такива, както поведението на ответницата преди и след сключването на споразумението. Така от изясненото от свидетелката Л., която била запозната с обстоятелствата по сключването на споразумението поради факта, че е водела счетоводството на дружеството - длъжник се установило, че дружеството в хода на дейността си започнало да натрупва дългове, поради което ответницата била притеснена, тъй като била управител на процесното дружество и действала като добър стопанин, с отговорност да няма натрупани парични задължения и дружеството да е коректен платец. Свидетелката посъветвала ответницата да договори разсрочване на задълженията с ищеца и в тази връзка да сключи споразумение.

Свидетелката знае, че комуникацията с ищеца се е водела само по телефона, не е имало личен контакт и не и е известно кой е водел преговорите за споразумение, кой е изготвил споразумението и кой го е изпратил за подпис и нотариална заверка. Свидетелката също споделя, че след получаване на споразумението по куриер, ответницата го е заверила нотариално и го е върнала на ищеца. От страна на ищеца, който бил представляван в 2 производството от адвокат Д., в хода на устните прения по съществото на спора, се правело изявление, че лично тя е водела преговори и комуникция с ответницата, съответно е изпратила споразумението на ответницата по електорнна поща и куриер, и не се е срещала с нея, като се прави изявление, че масова практика било управителят на дружеството лично да поеме задължението на фирмата като солидарен длъжник или поръчител. Твърди се също, че ако ответницата е имала забележки и възражения по споразумението, същата не би следвало да се съгласява с това споразумение. Тези изявления обаче съдът следвало да ги цени като съдебно признание на факти по реда на чл. 175 от ГПК, тъй като същите не били пледоария по съществото на спора, а признания от представител на страната - ищец, който действал като търговски представител и пълномощник на дружеството при воденето на преговори и сключване на споразумението. Следователно, тези изявления следвало да бъдат обсъдени не като защита по съществото на спора, а като доказателствено средство, наравно с всички известни обстоятелства по делото. Съдът обаче не е сторил това, което е съществено нарушение на процесуалните правила и довело до неправилност на решението. При тези обстоятелства, следвало да се приеме, че поведението на ответницата е било сведено до намаляване на натрупаните задължения на дружеството чрез разсрочването им и в тази връзка, тя започнала преговорите за постигане на този резултат. Ответницата под никаква форма не посочила като условие за споразумение за разсрочване на плащане лична отговорност за задълженията на дружеството, което да бъде вид гаранция за кредитора за това разплащане. В тази връзка, не ставало ясно от страна на дружеството - ищец дали личното задължение на управителя е неотменимо условие за сключване на споразумение, което да е изрично сведено до знанието на ответницата. Това е така, тъй като съгласно чл. 12 ЗЗД, при воденето на преговори и сключването на договори страните трябвало да действуват добросъвестно. От представената и оспорена извадка от електронна кореспонденция пред първата инстанция, не се четял текст на проект на споразумение, нито пояснения в каква връзка е тази кореспонденция. От страна на ищеца други доказателства не били ангажирани в тази насока, следователно, уговорката за поемане на личен дълг на ответницата за задълженията на дружеството не била известна преди подписването на споразумението.

Ответницата не разполагала с правни знания и умения, с каквито разполагал пълномощникът на ищеца - адвокат Д., която водела преговорите с ответницата, не била запозната предварително от същият представител, че такъв вид уговорка е масова практика.

Свидетелката Л. била категорична, че ако ответницата е знаела за наличието на уговорка в споразумението, че поема личен дълг, то тя не би се съгласила с това, тъй като не разполагала със средства, да погаси този дълг и била на заплата. След подписването на споразумението, задлъжнялостта на дружеството се увеличила, което довело до освобождаването на ответницата като управител, а собственикът на дружеството прибрал всички стоки при себе си. Следователно, ответницата нямала никакъв интерес да се поставя в по-неблагоприятно положение, какъвто твърди ищеца в хода на устните състезания. В тази връзка, съдът не посочил в мотивите си, дали масова практика за сключване на такива споразумения приема, че е обществено търпимо поведение върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения ред. Масовата практика не била 3 консолидация с морала и добрите нрави, тъй като не можело да се приеме, че масовата практика е добра търговска практика и отговаря на добрите нрави и морала. Съответно, при обсъждане и на твърдението, че ответницата е била поставена в заблуждение, съдът не се съобразил и със съдебно решение № 427 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 1436 / 2014 г. на ВКС, 4то г. о., в което било прието, че фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД - измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка - от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4. сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразявало в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало - „подвело" да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката. Съдът изобщо не се произнесъл по този фактически състав, обсъждайки го със събраните по делото доказателства. Посочването му, че ответницата е получила по куриер и е имала възможност да се запознае с него, което не е въвеждане в заблуждение било необосновано и не почивало на никаква правна и житейска логика. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Ви Джи Еф" ООД. В отговора въззиваемата страна заявява, че жалбата е неоснователна.

Възраженията за умишлено въвеждане в заблужение, било изцяло неоснователно. С ответницата били проведени преговори във връзка с уреждане на задълженията на представляваното от нея дружество, като била постигната договореност за разсрочено изплащане и подписване на споразумение. Такова споразумение било изготвено от въззиваемата страна и изпратено на електронна поща на 01.04.2024 г., видно от приложена 4 разпечатка от и-мейл кореспонденция. Приложеното по делото споразумение било заверено няколко дни по-късно - на 05.04.2024 г.. Следователно същата разполагала с текста на споразумението предварително преди самата заверка, имала възможност да го прочете, и да направи искания за корекции или сама да коригира съдържанието му, в случай, че не била съгласна с него. По делото не били ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата, че е била въведена в заблуждение. По делото не били ангажирани доказателства, че лицето не е можело да чете, или че не е разбирала свойството или значението на постъпките си, или други обстоятелства, които са били от значение на валидно формиране на волята на ответницата или които могли да доведат до опорочаване на волята й. Към момента на заверяване на споразумението същата не била непълнолетна или поставена под запрещение. Не било налице и възражението за недействителност на споразумението поради противоречие с добрите нрави. Напълно логично и обосновано и масова била практиката и управителят на дружеството, каквато тя била по време на подписване на споразумението, да поеме лична отговорност като солидарен длъжник заедно с дружеството особено при по-голям размер на дълга, както било в случая. Тя не била външно или трето лице за тази сделка и за тези търговски отношения, а тя лично поръчала и приела заявените доставки. В практиката се приемало, че нарушение на добрите нрави имало при нееквивалентност на престациите, при прекомерност на уговорена неустойка, сделки върху неоткрити наследства и др. под, какъвто не бил настоящия случай. Не била обществено нетърпима уговорка, съгласно която управителят на едно дружество с ограничена отговорност поема лично задължение като солидарен длъжник да плати конкретни задължения на дружеството - задължения, които вече са възникнали и не се оспорват, с оглед на установените между страните търговски отношения. По делото не се събрали и доказателства да са налице умишлени действия или бездействия на „Ви Джи Еф" ООД, които могат да се характеризират като измамващо поведение, имащо значение за сключването на процесното споразумение, а напротив-установило се и не било оспорено от страна на ответницата, че текста на споразумението й бил предоставен предварително, и че същата не поискала и не направила по него никакви корекции. Наведените в жалбата възражения били изцяло неоснователни и недоказани. Иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.