Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 612 от 28.07.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2366/2022
Вид
Решение № 612
Подписан
28.07.2023
В сила
01.10.2024
Състав
Соня Тодорова Дженкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.34 · Закон за наследството
  • чл.5 ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Добрич, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Х.а като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230102366 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Б. Б. Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за делба на следния недвижим имот - нива с площ от 29.999 дка, трета категория на земята, имот № ***, по КВС на землището на ***, при граници: ***.

Като ответници по иска са конституирани следните съделители А. Н. И. с ЕГН **********, от ***, Г. В.а Т. с ЕГН **********, от ***, Д. Г. А. с ЕГН **********, от ***, Я. Г. Т. с ЕГН **********, от ***, И. Я. Д. с ЕГН **********, град ***, С. С. М. с ЕГН **********, от ***, Б. Х. М. с ЕГН ***********, от *** и Е. Х. М. с ЕГН ********** от ***, ***.

Твърдения за възникване на съсобственост:

Като основание за възникване на съсобственост се представя Решение №55/27 от 06.06.1994 г. издадено от ОСЗ /ПК/ град Д., като се сочи, че на наследодателя на страните е възстановен земеделски имот в землището на ***.

По КККР одобрена със Заповед РД-18-224/17.08.2017 г. на ИД на АГКК, делбения имот е заснет като поземлен имот с идентификатор 66946.**.**, с площ 30000 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята:3; номер по предходен план:***; съседи: ***.

В срока по чл.131 от ГПК отговор депозира ответникът Е. Х. М.. В отговора се сочи, че е налице разминаване в площта на имота, посочена в Решението на ПК от 29,999дка и в скицата на имота, където имота е заснет с площ от 30дка. Излага твърдения, че приживе имота бил разделен на пет дяла, 1 като единия дял бил предвиден за този, който ще гледа наследодателя. Всеки получавал рентата, съответна на полагащия му се дял. Именно майката на ответника С.С. М. гледала наследодателя Б. Х. М..

В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ответника Е. М. твърди, че ответниците С. М., Б. М. и Е. М. владяли допълнително дял от 6 дка съобразно уговорка в семейството, този , който гледа наследодателя да получи отделен дял като компенсация за грижите.

Така тримата ответници владяли освен припадащите им се 6 дка и допълнителен дял от 6 дка от момента на възстановяване на имота до подаване на исковата молба. Б. М. обработвал имотите.

По делото е постъпила молба с вх.рег.№ 6581/11.04.2023г. от А. Н. И., с която заявява, че съсобствената нива от 30 дка, винаги се е деляла на 4 дяла, а тя получавала рента за 7,500 дка. Никога не се е коментирало нивата да се дели на 5 дяла.

Ответникът Е. М. не отрича, че А. И. получавала рента за 7,5 дка, но тази площ се формирала заедно от всички наследствени имоти от Б., дела на баба им, дела на прадядо им Х..

Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници№ 63/25.05.2022г. Б. Х. М. починал на 06.08.1994г. и оставил наследници четирима низходящи- М. Б. А. с ЕГН **********, Я. Б. М. с ЕГН **********, Б. Б. Х. с ЕГН ********** и Х.

Б. М. с ЕГН ***********.

М. Б. А. починала на 05.02.2020г. и оставила един наследник- дъщеря А. Н. И. с ЕГН **********.

Я. Б. М. починал на 11.10.2003г. и оставил наследници –наследниците на починала преди наследодателя дъщеря Ж. Я. Г., починала на 03.03.1998г. и жива дъщеря И. Я. Д. с ЕГН **********.

Ж. Я. Г., починала на 03.03.1998г. и оставила наследници трима низходящи- съделителите Г. В.а Т. с ЕГН **********, Д. Г. А. с ЕГН ********** и Я. Г. Т. с ЕГН **********.

Х. Б. М. с ЕГН *********** починал на 03.06.1995г. и оставил наследници съпруга С. С. М. с ЕГН ********** и низходящи Б. Х. М. с ЕГН *********** и Е. Х. М. с ЕГН **********.

С Решение №55/27 от 06.06.1994 г. издадено от ОСЗ /ПК/ град Д., на наследодателя на страните Б. Х. М. е възстановен земеделски имот нива с площ от 29.999 дка, трета категория на земята, имот № ***, по КВС на землището на ***, при граници: ***.

По КККР одобрена със Заповед РД-18-224/17.08.2017 г. на ИД на АГКК, делбения имот е заснет като поземлен имот с идентификатор 66946.**.**, с площ 30000 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята:3; номер по предходен 2 план:***; съседи: ***.

По делото е постъпила справка от Общинска служба „Земеделие“ – Д. с вх.рег.№ 10061/07.06.23г.,с която представят информация, че след извършена справка по ползватели за процесния имот за период от 2012г. до момента е установено, че има подадени заявление по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ както следва: - за стопанската 2018/2019 година, заявление с вх. № 826/16.07.2018г. от Б. Х. М., ЕИК ********** с правно основание договор за аренда;

- за стопанската 2019/2020 година, заявление с вх. № 1129/31.07.2019 г. от Б.

Х. М., ЕИК ********** с правно основание договор за аренда;

- за стопанската 2020/2021 година, заявление с вх. № 1083/31.07.2020 г. от Б.

Х. М., ЕИК ********** с правно основание договор за аренда;

- за стопанската 2021/2022 година с правно основание: регистриран едногодишен договор за наем от Б. Х. М., ЕИК **********;

- за стопанската 2022/2023 година, заявление с вх. № 230/25.02.2022г. от Б. Х.

М., ЕИК ********** с правно основание едногодишен договор за наем;

Към справката са приложени и съответните договори. Видно от страните съделителите С. М., Б. М. и Е. М. са договоряли помежду си ползването на процесния имот като Б. М. действа като наемател, респ. арендатор на имота.

По искане на страните са събрани гласни доказателства. Изслушани са свидетелите Д. И. В., Т. В. Г. и Г. Б. Г..

Свидетелят В. е съселянин на страните в село С., познава ги от там. С.

М., Б. М. и Е. М. обработвали своя наследствена земя около 210-220дка от много години. Свидетелят извършвал агротехнически услуги за М.и от десетпетнадесет години именно в тези земеделски имоти. Процесния имот се намирал в землището на с. С., пътя за гората , асфалта за А.. Свидетелят не знае за някаква уговорка с другите наследници относно разпределение на имота. Знае само, че е наследствена не е ставало дума за собствеността. Други наследници свидетелят не е виждал да обработва имота. Родителите на Б. и Е. се грижили за дядо Б..

Свидетелят Г. също е от с. С.. Семейни приятели са с М.и. Свидетелят знае за нивата на дядо им Б. от 30 дка. Обработват я Б. и Е.. Свидетелят работи в кооперацията в селото и Б. и Е. ползвали услугите на кооперацията за обработките по процесния имот от както е станала демокрацията, 1992 година.

3

Свидетелят не е чувал другите наследници да спорят с М.и за имота.

Грижи за дядо Б. полагали родителите на Б. и Е.- С. и Х.. Свидетелят не е чувал от дядо Б. как да се разпредели нивата между наследниците му.

Свидетелката Г. е дъщеря на съделителя Б. Х., респ. братовчедка на някой от съделителите. Знае за процесния имот, сочи, че нейния баща получава рента за 7,5дка.

Свидетелката не знае за уговорка между всички наследници или приживе дядо Б. докато е бил жив да е решено да остане дял за този, който ще се грижи за наследодателя. М.и получили след смъртта на Б. на символична цена от другите наследници къщата на наследодателя заедно с инвестиционни бонове, инвентар. До смъртта си Б. бил подвижен, адекватен.

Свидетелката Г. сочи, че никога с братовчедите и М.и не е ставало уговорка, че получаваната рента е за други наследствени имоти от баба им и дядо им Х..

Съделителката А. И. излага в хода на производството, че получавала рента за 10дка и нещо- за нивата от дядо Б.- 30 дка, които делят на четири и се получава 7,5 декара,. от баба Й. има 5 дка, които делят също на 4 и става по 1,250 дка, от дядо Х. има 1,600 дка, от които се пада по 400 кв.м. и от баба Й. има още 4 дка, от които се пада по 1 дка. Всичко става общо 10,150 дка. Нивата на баба Й. била продадена от 1,250 дка и останали 8,900 дка. Другите съсобственици имали договорни отношения с Б. по повод обработката на наследствените имоти. Именно той заплащал на ръка и по банков път рентата на съсобствениците.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗН, а делбеното производство е в първа фаза - по допускане на делбата. В тази фаза на делбеното производство съдът следва да даде отговор на въпросите дали съществува състояние на съсобственост върху имота, предмет на делбата, между кои лица и при какви права.

Страните не спорят, че техният наследодател Б. Х. М. приживе придобил по силата на реституция процесния поземлен имот.

С Решение №55/27 от 06.06.1994 г. издадено от ОСЗ /ПК/ град Д. е 4 възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху НИВА, с площ от 29.999 дка, трета категория на земята, имот № ***, по КВС на землището на ***.

Тези решения са стабилни индивидуални административни актове и имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта, тъй като решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

Видно от удостоверение за наследници№ 63/25.05.2022г. Б. Х. М. починал на 06.08.1994г. и оставил наследници четирима низходящи- М. Б. А. с ЕГН **********, Я. Б. М. с ЕГН **********, Б. Б. Х. с ЕГН ********** и Х.

Б. М. с ЕГН ***********. Така, съобразно разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството, действаща към момента на откриване на наследството, децата на починалите наследяват по равни части от имуществото им. При така осъщественото юридическо събитие, всеки от низходящите се легитимира като наследник на 1/4 ид.част от процесния имоти.

При преценка подлежи ли на разглеждане възражението на ответниците М.и за придобиване на допълнителн дял от 6 дка от имота въз основа на давностно владение, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 342 ГПК, представляваща специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на основание общото правило на чл. 133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото заседание.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху 5 веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“.

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от тях има право да ползва вещта.

Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.