Решение № 120 от 19.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Димитровград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20245610200109 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. Б. Д. от гр.Димитровград е останал недоволен от Наказателно постановление № 254змвр-05 от 12.02.2024 г. на Началник РУ гр.Димитровград, с което за нарушение на чл.264, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР във връзка чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН е наложено наказание „Глоба“ в размер на 900 (деветстотин) лева. Счита постановлението за незаконосъобразно.

Счита, че НП е издадено без наказващият орган да изясни напълно фактическата обстановка. В съдебно заседание адв. Б. И. от АК- Хасково като процесуален представител поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства. Твърди, че така, както е описано нарушението е налице смесване на три отделни фактически състава на нарушения, което ограничава правото на защита на жалбоподателя. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно, пледира да бъде отменено изцяло.

НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН – НАЧАЛНИК към РУ гр.Димитровград - не праща представител.

ПРОКУРОРЪТ не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.01.2024 г. полицейските служители Д. К. Д. И. били изпратени по сигнал за силна музика в гр. Димитровград, на бул. "Ст. Стамболов" № 8. Около 17:45 ч.

1 същите пристигайки на място констатирали, че пред входа, на пейката на бул. "Ст.

Стамболов" № 8, са застанали няколко човека, които употребявали алкохол и вдигали шум. По време на отработване на сигнала жалбоподателят многократно отказал да представи документ за самоличност на полицейските служители, викал, крещял на висок тон. Д. бил отведен до районното и там бил задържан за срок от 24 часа.

Съставен му бил АУАН по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който акт нарушителят подписал без да посочва възражения. В акта за установяване на административно нарушение е описано, че е нарушил чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно постановление № 254змвр-05/12.02.2024 г. на Началник към РУДимитровград, с което за описаното по-горе нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 900 лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 01.03.2024 година, видно от неразделна разписка към него. Жалбата против него е изпратена до административно-наказващия орган на 08.03.2024 г. - видно от поставения входящ номер при административно-наказващия орган.

Горните факти се установяват от АУАН № 254змвр-05/01.01.2024 г., НП № № 254змвр-05/12.02.2024 г. на Началник към РУ-Димитровград, показанията на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Д. И., и на доведения от жалбоподателя свидетел С. Г., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан подолу.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗМВР е наложена санкция за Д.ие, третирано като нарушение по същия закон. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При провеждане на административно-наказателната процедура е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, но в настоящия случай видно от административно-наказателната преписка, в съответните актове няма пълно 2 описание на посочения реквизит. В АУАН общо е описано, че при посетен сигнал за нарушение на нощната тишина жалбоподателят не представя документ за самоличност и с това съзнателно пречи на контролен орган да изпълни задължението си по служба.

Не е ясно как с бездействието си по непредоставяне на документ за самоличност пречи на полицейските служители. За да е налице „пречене“, то следва да е извършено някакво действие, а не непредставяне на документ, както е посочено в АУАН и НП.

Изпълнителното Д.ие на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на функциите му. Начинът на извършване на Д.ието може да бъде в различни форми, като по начало се изисква активно действие, активно поведение от страна на дееца, т. е активно препятстване на орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба. В настоящия случай не са посочени в АУАН и НП никакви определени фактически действия/бездействие от страна на А. спрямо полицейските служители. Неговите действия се установяват едва от показанията на свидетелите в съдебното производство, но не са описани при съставянето на АУАН и НП. Така в хода на административно-наказателното производство жалбоподателят не е могъл да разбере с какво от поведението си е нарушил обществения ред, както и законното основание на полицейското предупреждение, които са елемент от фактическия състав на нарушението. Посочването на причината за посещаване на адреса – сигнал за нарушение на нощната тишина, не е от естество да внесе яснота по отношение на липсващото описание на изпълнителното Д.ие. Пропускът да бъде отразена като пълна и ясна обстановката на извършеното нарушение не може да бъде преодолян в съдебното производство чрез разпит на свидетелите и установяване на описаната от съда фактическата обстановка, която е различна спрямо общото описание в АУАН и НП. Действително няма яснота за какво точно нарушение жалбоподателят е бил санкциониран – за това, че не е изпълнил полицейско разпореждане, за това, че противозаконно е пречил на полицаите или за това, че не е представил документ за самоличност. Налице е смесване на три отделни фактически състава, които съставляват три отделни административни нарушения /така и Решение №45 от 19.04.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 120/2019 г./.

В този смисъл липсата на конкретно описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на санкционираното лице.

С оглед така установеното съществено нарушение в административнонаказателното производство – липса на задължителен реквизит по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 от ЗАНН, водещо като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, то атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 750 лв. за настоящата съдебна инстанция. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение, с оглед на оказаната правна помощ и липсата на съществена фактическа и юридическа правна сложност на делото, се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован), поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъде присъден в редуциран размер, а именно в минималния - 400 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 254змвр- 05 от 12.02.2024 г. на Началник към РУ гр.Димитровград, с което на С. Б. Д., ЕГН: **********, от гр.Димитровград, обл.Хасково, *****************, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР във вр. чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 900 (деветстотин) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на С. Б. Д., ЕГН: **********, от гр.Димитровград, обл.Хасково, ***************** сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4