Решение № 60 от 29.03.2023, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ботевград, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20221810200370 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. И. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21 чрез адв.Ив. Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №2 6 4 от 08.07.2022г., издадено от

Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните , с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.3 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, лева като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, вкл. и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, а се представлява от пълномощника си – адв. Ж. от САК, който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната организация – Регионална дирекция по горитегр.София, представлявана от ст. Юрк. ***** оспорва жалбата като

1 неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писменни доказателства: АУАН №264/04.03.2022г.; КП № 008985/02.03.2022г.; КП № 008986/04.03.2022г.; позволително за сеч № *****/14.01.2022г. ; доклад; писмо; сортиментна ведомост- 3 бр.; известие за доставяне; пощенски плик; заповед № РД-49-195/16.05.2011 г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Т. М. – актосъставител - на длъжност “главен г. инспектор” при РДГ - София, И. ****** Б., М. Г. М. и ****** се установява следната фактическа обстановка:

На 02.03.2022г. свидетелите В. Т. М. – на длъжност “ст. г. инспектор” при РДГ - София,

И. ****** Б. и М. Г. М. извършили проверка в землището на с.Правешка Лакавица, обл.Софийска, в подотдел 114 „б”, за който имало издадено позволително за сеч №*****/14.01.2022г. на името на Ц. И. Г. - лесовъд на частна практика. Тогава при извършената проверка контролните органи установили, че в подотдела е извършена сеч на 134бр. дървета с общ обем – 34.00пл. куб. м. без същите да са определени за сеч, респ. без да са маркирани с КГМ. Тогава горските инспектори измерили пъните на тези дървета и ги описали. За тези констатации служителите на РДГ –София съставили констативен протокол. На 04.03.2022г. в гр.Ботевград, обл.Софийска, св. В. Т. М., в присъствието на св.И. ****** Б. съставил АУАН №264/04.03.2022г на жалбоподателя Ц. И. Г. за това, че в периода от 17.01.2022г. до 02.03.2022г. същият в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено горецитираното позволително за сеч не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, вследствие, на което е извършена сеч на описаните погоре дървета, без те да са маркирани с КГМ. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.3 вр. чл.108, ал.32 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.12б, ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Акта бил съставен в присъствието на Г. .

2

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №264 от 08.07.2022г.. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на служителите на РДГ-София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н. Ц. като намира, че същите въпреки, че не са толкова подробни и конкретни не противоречат на показанията, дадени от другите свидетели и с тях също се установява, отразеното в приложения по делото констативен протокол.

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, ко ето обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:

Описанието на нарушението в НП не е ясно, пълно и е изложено противоречиво, което съставлява съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В НП са изброени няколко деяния, между които, че Ц. Г. не е изпълнил контролните си задължения по спазване на правилата за сеч и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия по извършване на добив на дървесина, като след това АНО е посочил, че вследствие на тях е извършено сеч на 134бр. дървета, немаркирани с КГМ, което от своя страна поставя въпроса относно това какви точно и конкретно нарушения е искал да вмени АНО на жалбоподателя.

В този смисъл е налице и несъответствие между описаните деяния, отразени в НП от АНО, с които са посочени неизпълнението на задължения от страна на жалбоподателя, респ. фактически описаното нарушение, като същите не се намират действително във връзката, в която е посочена в правната им квалификация. Фактически 3 описано по този начин, нарушение не може да бъде в посочената от АНО връзка. Горепосоченото, както и фактическото описание на нарушението от АНО и по-конкретно това - „не е изпълнил свои контролни задължения”, не съответства на правната квалификация на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ. Според съда, така описано фактически, нарушението е следвало да бъде подведено като такова по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. чл.108, ал.3 от ЗГ.

В съставения АУАН деянието на Г. е било квалифицирано като такова по чл.108, ал.3 от ЗГ, но в издаденото НП, АНО фактически е описал нарушението като такова по чл.108, ал.3 от ЗГ, но не е посочил тази правна квалификация. Посочената в НП нарушена норма е чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ , вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията.

Същевременно съгласно т. 1 на чл. 257, ал. 1 от ЗГ санкция се налага на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Поради това описаното в НП неизпълнение на контролни задължения по спазване на правилата за сеч представлява именно неизпълнение на контролни правомощия по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ . Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че като нарушена норма е посочена и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии .

Тази наредба е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ, а именно според чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ контролните правомощия, следва да са възложени по този закон (ЗГ) и подзаконовите актове по прилагането му.

Следователно в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като в случая не е била приложима разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ , а тази на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ вр. чл.108, ал.3 от ЗГ. Това е нарушило и правото на защита на нарушителя, който е поставен в 4 невъзможност да отговорността му. разбере за какво точно нарушение се ангажира

Това противоречие между факти и право също е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и представлява основание за отмяна изцяло на НП.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН/ред. ДВ бр.

94 от 29.11.2019 г. / на Ц. И. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21 се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Жалбоподателя претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.

От РДГ-София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на адв. Ив. Ж. от САК , като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Ц. И. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21 адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати на Ц. И.

Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21 разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 370/2022г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №2 6 4 от

08.07.2022г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите 5 София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните против Ц. И. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите -София да заплати на Ц.

И. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес с.Трудовец, обл.Софийска, ул.”*****” №21 разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 370/2022г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6