Решение № 61 от 19.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500075 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от К. Й. ИЛ., ЕГН **********, ****, съдебен адрес: ****, чрез процесуален представител адв.П.В., срещу решение № 362/02.12.2021 год. по гр.д.№ 2314/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на К. Й. ИЛ. ****, ЕГН ********** против „Медицински център 1 -Бургас“ЕООД , ЕИК 102085573, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас с правно основание чл.49 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.122 от ЗЗД, с който се иска осъждането на ответната страна да й заплати сумата от ****. обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно с лихва за забава начиная от 10.10.2018 г., и е осъдена К. Й. ИЛ. ****, ЕГН ********** да заплати на „Медицински център 1 - Бургас“ ЕООД, ЕИК 102085573 със седалище и адрес на управление - гр.Бургас сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева - направени по делото разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в отклонение от практиката 1 на ВКС. Изложени са съображения относно доказана материална легитимация на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител на работа, от която се твърди, че са настъпили нематериалните вреди за ищцата. След изложение на фактическата обстановка, считано от изследването на 10.10.2018 год. разчетено от д-р К.- работил към този момент в ответното дружество по сключен граждански договор, са оспорени изводите на съда за липсата на неправомерно поведение от страна на лекаря. Твърди се, че от доктор К. са допуснати множество нарушения на Закона за здравето чрез действия и бездействия по чл.79, ал.1, чл.80, чл.86, ал.1, чл.190, ал.1 от ЗЗ, на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от ЗСОЛЛДМ. Твърди се, че доктор К. е извършил изследването на ищцата с апарат от най-нисък клас, като е следвало да знае, че този апарат не може да даде точна диагностика, поради което е бил длъжен да напъти ищцата към допълнителни изследвания и най-вече към консултация с онколог. Твърди се също, че доктор К. неправилно е разчел резултатите от изследването и е извършил нарушение на етичните правила.

Твърди се, че поради проявената от страна на доктор К. професионална небрежност е било отложено лечението на ищцата, като предвид множеството огнища на крибриформен дуктален карцином се е стигнало до извършване на радикална мастектомия и последиците от нея, както и до претърпени от ищцата неимуществени вреди под формата на болки и страдания, за които тя следва да бъде обезщетена. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от „Медицински център 1-Бургас“ ЕООД, ЕИК 102085573, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Хан Крум“ №28, чрез процесуален представител адв.Х.Х.. Твърди се неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение, тъй като при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, изводът на окръжния съд за недоказаност на предявения иск се явява обоснован. Твърди се, че съгласно приетите съдебно-медицински експертизи не се установява причинна връзка между прегледа извършен на 10.10.2018 год. и здравословно състояние на ищцата в по-късен момент. Твърди се, че е недоказано възражението на ищцата, че доктор К. не е разчел правилно изследването й. Сочи се, че в съответствие с медицинските стандарти доктор 2

К. е предложил проследяване на формациите при ищцата, диагностицирани от него като „кисти“, а предвид размерите на кистите назначаване на мамография не е било необходимо. Сочи се, че не е установено нарушение на добрите практики и установените правила, поради което не е налице противоправно лекарско поведение и предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е неоснователен. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД, чл.122 от ЗЗД и по претенция за законна лихва по чл.86 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивникът с писмено становище поддържа въззивната жалба, прави искане за уважаването й.

Въззиваемият поддържа отговора, моли за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане.

Обжалваното решение е постановено по иска на К. Й. ИЛ. ****, ЕГН ********** против „Медицински център 1-Бургас“ЕООД, ЕИК 102085573, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас за осъждането на ответната страна да заплати на ищцата сумата от ****. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава считано от 10.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при изследване на 10.10.2018 год. в ответния медицински център, с който работодателят на ищцата към този момент е в договорни правоотношения за провеждане на периодични профилактични прегледи, доктор К. - специалист рентгенолог, извършващ дейност към този момент при ответника по граждански договор, след направено медицинско образно изследване на млечни жлези /ехография/, е допуснал нарушения на чл.11, т.5 от Наредба №3 от 28.02.1987 год. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, на чл.11, ал.4 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, на чл.6 от ЗЛЗ, вр. раздел втори, раздел четвърти и раздел седми от Наредба № 9 от 13.07.2018 год. за утвърждаване на медицински стандарт „образна диагностика“, тъй като неправилно /погрешно/ е интерпретирал установените 3 при прегледа образувания в лявата гърда на ищцата и е бездействал, като не е изпратил ищцата за извършване на допълнителни изследвания за установяване на вида на образуванията в лява млечна жлеза. Сочи се, че около шест месеца след това ищцата по собствено желание извършила прегледи при други специалисти, като в резултат на поставени от тях диагнози сочещи за протичащи злокачествени процеси, при извършена операция на 15.05.2019 год. от лявата й гърда били извадени четири туморни формации с диаметър от 10 милиметра и гърдата била цялостно отстранена.

За периода след 28.05.2019 год. последвали химиотерапия, ендокринна терапия, лъчелечение, симптоматично и палеативно лечение, както и множество подробно описани терапии извършени до 06.10.2019 год., за периода 14.11.2019 год. – 18.12.2019 год. бил проведен курс радиотерапия. За периода от 01.09.2020 год. до 03.09.2020 год. била поставена диагноза еднометриална жлезна хиперплазия и извършено оперативно лечение – дилатария и кюртаж на матката. Ищцата твърди, че поради проявената от страна на доктор К. небрежност и допуснатите нарушения на медицински правила и стандарти е била поставена неправилна диагноза, в резултат на което е била извършена радикална модифицирана мастектомия и ищцата е претърпяла неимуществени вреди - физически и душевни болки и страдания от страховете, стреса, социалната изолация, загрозяването на тялото, от които за нея ще има последствия до края на живота й. Счита, че на осн. чл.49 от ЗЗД отговорност за претърпените от нея болки и страдания носи ответника като възложител на работата на доктор К., от чиито неправомерни действия и бездействия тя твърди, че са настъпили вредите. Ищцата счита, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания е претендираната сума, моли за уважаване на предявения иск, ангажира доказателства. Прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът е оспорил допустимостта на иска с твърдение, че не е възложител на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД, поради което не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска на ищцата. Евентуално са направени възражения за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че поведението на доктор К. при разчитане на резултатите от изследването на ищцата и предложеното от него проследяване на формациите е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, като лекарят не е допуснал твърдените в исковата молба нарушения. Направено е искане за отхвърляне 4 на иска и за присъждане на съдебните разноски.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно.

Въззивният съд служебно извършва проверка за допустимост на обжалваното решение. Като постановено по допустим иск, обжалваното решение е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Допустимостта на иска се преценява на базата на твърденията на ищеца в исковата молба. В случая ищцата твърди, че ответният медицински център е възложител на работата извършвана в него от доктор К. за процесния период, което обосновава отрицателната процесуална легитимация на ответника по предявения срещу него иск. Дали действително ответникът се явява възложител на работата е въпрос по същество на спора, който касае материалната лагитимация и има значение при обсъждане на основателността на иска.

При преценка за правилността настоящият съд взе предвид следното: на обжалваното решение

Възражението на ответника за липса на възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД е неоснователно. Видно от представения по делото граждански договор от 02.01.2018 год., ответникът „МЦ1-Бургас“ЕООД-Бургас се явява възложител за работа извършвана в ответното лечебно заведение към 10.10.2018 год. от доктор К. – специалист рентгенолог, посочена в договора като „специализирана извънболнична медицинска дейност за срок до 31.12.2018 год.“ Възлагането е валидно извършено както въз основа на трудов, така и въз основа на граждански договор.

Към 10.102018 год. ищцата по делото е била **** навършени години, като е работела по трудово правоотношение в „Логитекс“ЕООД на длъжност „счетоводител“. Не се оспорва и се установява от приложените по делото карта за профилактичен преглед и ехографско изследване, че на ищцата в качеството и на служител в предприятието „Логистик“ЕООД, през м.10.2018 год. са извършени профилактични прегледи в ответното лечебно заведение.

На 10.10.2018 год. е извършено ехографско изследване на две системи – коремни органи и млечни жлези. Прегледа и описанието на обективното 5 състояние на ищцата към момента на ехографското изследване са извършени от доктор К.. В графата обективно състояние ведно с други показатели е отразено „фиброзна мастопатия кисти две с размери 0,81 см. и 0,88 см.“ По твърдение на ищцата в исковата молба, тя е била насочена от доктор К. за контролен преглед с цел проследяване на формациите след година. Разяснено й било, че няма нищо притеснително и може да продължи обичайния си начин на живот.

По твърдение на ищцата след около шест месеца решила да се прегледа при друг лекар-доктор Т., който я насочил за още изследвания на гърдите.

Документи за резултатите от прегледа при доктор Т. не са представени.

След мамография в „ДКЦ Св.Георги Победоносец“ ЕООД - Бургас, се установило, че трябва да се извърши оперативна интервенция на лявата гърда на ищцата. Насрочен бил прием в болница след преглед при д-р Х..

Документи за резултатите от мамографията и от прегледа също не са представени.

За провеждането на прегледите при доктор Т. и доктор Х. свидетелстват разпитаните по делото свидетели И. - съпруг на ищцата и И. - колежка на ищцата. Според свидетелката И. прегледът при доктор Т. бил извършен на 01.04.2019 год. След уреден час при доц.С. в УМБАЛ „Царица Йоана ИСУЛ“ - София било потвърдено, че се налага незабавно хирургично отстраняване на формациите в лявата гърда на ищцата.