Определение № 216 от 21.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Разград, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500114 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. И. Д. против определение № 36/20.01.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1257/2025г. по описа на РС Тутракан, с което е върната неговата искова молба против Окръжен съд Силистра за прогласяване на нищожност на съдебни актове, уточнени с молба вх. № 273/15.01.2026г., постановени по т.д. № 145/2013г. на ОС Силистра и съдебното производство е прекратено. В частната жалба е изложено възражение за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдение, че е постановен от пристрастен съд, че дадените му указания за отстраняване на нередовдности са незаконосъобразни и че мотивите в пекратителното определение са неправилни.

Съдът приема следното: За да обоснове възражението си за пристрастност на РС Тутракан, ищецът в частната жалба е посочил извършено от съда връчване на препис от обжалваното определение на ответника ОС Силистра. Преди всичко следва да се отбележи, че това процесуално действие е извършено след постановяване на обжалваното определене и поради това не може да се разглежда като акт на пристрастен съд към момента на постановяването му. Съгл. чл.130 ГПК, частната жалба против връщането на исковата молба поради нейната недопустимост не се връчва на насрещната страна. От законовия текст може да се изведе и че прекратителното определение, постановено на това основание, не следва да се връчва на посочения в недопустимата искова молба ответник. Допуснато е процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените, които да засегнат процесуалните права на жалбоподателя. По-нататък, в частната жалба се твърди, че с насочването на ответника към друго основание на исковата молба – недопустимост, съдът е проявил пристрастие. Това действие е предприето в изпълнение на задъжението по чл.7 ал.1 ГПК и не може да бъде характеризирано като сочещо на интерес на съда делото да приключи в полза на ответника. В заключение, посочените действия не могат да бъдат 1 приети като акт на пристрастие от районния съд.

По-нататък, искът по чл. 270 ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на пресъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл.298 ал.2 ГПК – наследниците и частните правоприемници на страните. Ето защо надлежно процесуално легитимирани страни по този иск са страните по това решение и техните универсални и частни правоприемници, а не съдът, който е постановил акта. В уточняващата молба от 15.01.2026г. ищецът е посочил кои са лицата, засегнати от всеки от атакувавните съдебни актове. Въпреки това неговата претенция е насочена към съда, постановил тези актове. Ако бъде постановено съдебно решение по така предявената искова молба против ОС Силистра, това решение не би имало никакво значение в бъдещи ревандикационни производства, с които ищецът обосновава своя правен интерес. Това е така, защото бъдещите ответници в тези производства няма да са участвали в настоящия процес и съдебното решение не би имало СПН по отношение на тези лица, по арг. от чл.298 ал.1 ГПК. От друга страна, посоченият ответник ОС Силистра не е обвързан с материалноправните последици от атакуваните с иска съдебни актове – той ги е постановил, но не е страна в съответното материално правоотношение, което е разрешено с всеки от тези съдебни актове. Тази е причината, поради която липсва надлежна процесуална легитимация по отношение на посочения ответник – съд и поради която искът се явява недопустим.

Обжалваното определение е законосъобразно, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на М. И. Д. против определение № 36/20.01.2026г., постановено по гр.д. № 1257/2025г. по описа на РС Тутракан.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2