Определение № 25578 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25578 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110107729 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. Ч., чрез адв. А. Д., с която срещу "...........т“ ООД е предявен главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит

№

202407130428060059/13.07.2024 г., а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, вр чл. 26, ал. 4 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане като недължимо платена въз основа на нищожен договор/клауза на сумата 639,11 евро.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1900 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 40,94 % и ГПР 49,57 % . Уговорено е било заемът да се върне до 14.01.2026 г. на вноски съгласно погасителен план. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на гаранция в размер на 2574 лева със срок на валидност срока на договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 2412.00 лв., която се заплаща заедно с вноските съгласно погасителен план. Развива подробни съображения за нищожност на договора с оглед непосочване на реално приложимия към кредитното правоотношение размер на ГПР и невключването на неустойката като разход по кредита и непосочването на разходите, които формират тази величина. Липсвал посочен и лихвен процент на ден в договора съгласно изискването на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В условията на евентуалност твърди да са нищожни клаузите, регламентиращи дължимостта на неустойката поради противоречието им с добрите нрави.

Предявява и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на надплатената над главницата по недействителния договор за кредит сума (639,11 евро). Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗАдв.Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба документи като доказателства по делото и за задължаване на ответника да представи справка за извършените по договора плащания, а в условията на евентуалност – за допускане изслушването на съдебно икономическа експертиза по формулираните с исковата молба задачи.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез юрк. Д., оспорва предявения иск. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на искове за нищожност. Заявява искане по чл. 213 ГПК. Не отрича сключването на договора и 1 че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1900 лева, които обстоятелства моли да бъдат отделени за безспорни. Оспорва доводите на ищцата за недействителност на договора и на клаузите за неустойка, както и размера на заплатената от ищеца сума, посочена с исковата молба (1610.56 евро). Не излага конкретни твърдения относно размера на заплатените по договора за кредит суми от потребителя, но се противопоставя на доказателствените искания на ищеца в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и за присъждането на разноски за производството.

За да бъде уважен предявеният главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на конкретния порок, а именно противоречие на клаузата за несутойка за неосигуряване на обезпечение с добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че същата клауза отговоря на изискванията за добросъветност, равнопоставеност и еквивалентност на престациите на договарящите страни.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи заплащане на процесната сума над сумата за главница съгласно договора, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на заплатената му сума.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1900 лева, както и че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР.

Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото тези обстоятелства са разпределени в доказателствената тежест на ищеца.

Искането на ответника с правно основание чл.213 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като след служебна проверка на посочените в отговора съдебни дела, съдът констатира, са на различен етап, поради което присъединяването им ще затрудни хода на настоящото производство.

Съдът следва да задължи ответника да представи по делото справка за всички извършени от страна на ищеца плащания по процесния договор за кредит по дати и размер на платежите, като при неизпълнение на тези указания на съда и непредставяне на документ с изисканото съдържание, съдът ще следва да допусне изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да изследва въпроса. Последното ще доведе до генериране на ненужни разноски за производството, които ще се възложат с крайния съдебен акт по съществото на спора. В случай че ответникът не осигури необходимото съдействие за изготвяне на заключение, то и съдът ще следва да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани обстоятелствата, за които страната с поведението си създава пречки да бъдат установени.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на предявения установителен иск.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прилагане разпоредбата на чл.213 ГПК.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в едноседмичен срок от съобщението счетоводна справка за всички извършени от ищцата плащания по процесния договор за кредит по дати и размер на платежите, като при неизпълнение на тези указания в срок и непредставяне на документ с изисканото съдържание, УКАЗВА на страните, че ще допусне изслушване на съдебно икономическа експертиза, която да изследва въпроса относно заплатените по договора за кредит суми, а в случай че ответникът не осигури необходимото съдействие за изготвяне на заключение, то и съдът ще следва да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани обстоятелствата, за които страната с поведението си създава пречки да бъдат установени.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 11:20 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители по ел. път.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.

190 ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание по ел. път на заявените по делото ел.адреси, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от отговора на ИМ, подаден от ответника.

На ответника да се изпрати препис от молбата на ищеца (от 12.05.2026 г.) с посочена банкова сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3