Решение № 350 от 02.11.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

02.11.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

12.10.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

325 по описа за

2023 година.

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Р. Я. Р. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез адв. М.Б., в която се твърди, че с Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, му било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл. 68. ал. 3 от КСО с мотив, че действителния му осигурителен стаж е по-малко от минимално изискуемия такъв съгласно разпоредбата на чл. 68. ал. 3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж. С горепосоченото разпореждане периодът на наборната военна служба не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Сочи, че обжалвал постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - ***, видно от сключен договор за правна защита и съдействие № **/*** г., за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С Решение №

2153-08-42/03.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали обжалваното Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. било отменено, при което административният орган върнал преписката на длъжностното лице за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране с указание за зачитане периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж.

Счита, че направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София ***, да заплати на Р. Я. Р. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М.Б. е постъпила молба с вх. № 2314/01.09.2023 г., в която сочи, че поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. Моли съда да уважи исковата претенция и присъди деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощникът юрисконсулт Х. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че фактът, относно наличието на отменен от директора на ТП на НОИ – Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и връщането на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт. Релевирани са доводи, че в случая на заявителя е била отпусната исканата пенсия с Разпореждане № 4/ прот. № N01079 от 24.02.2023 г. Сочи настъпилите изменения в КСО, а именно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО. Искането е съдът да отхвърли предявения иск и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Н. Х., която оспорва предявения иск по основание. Счита, че за основателността на иска с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред, които не били налице. На първо място сочи, че от отменения административен акт, а именно, обжалваното разпореждане, не била изтекла пряка и непосредствена вреда за лицето. Отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинявала вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсията на лицето била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от отменения административен акт не бил произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Релевира възражение относно адвокатския хонорар на ищеца в настоящото производство.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че в случая били налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, тъй като бил налице незаконен административен акт; касаело се за понесена имуществена вреда от ищеца в размер на 300 лв., произтичаща от заплатения от него адвокатски хонорар за обжалване на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, както и била налице пряка причинно-следствена връзка. Писмените доказателства безспорно сочели, че са налице и трите необходими елемента на този състав, поради което счита, че искът е основателен и моли за решение в този смисъл.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Р.Я.Р. от *** е подал в ТП на НОИ – Кърджали Заявление с вх. № 2113-08-1687/16.09.2022 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Вследствие на това е издадено Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на ищеца е било отказано отпускане поисканата пенсия. Административният орган е изложил мотиви, че периодът на наборна военна служба на заявителя, с продължителност 02 години 07 месеца и 15 дни, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид обстоятелството, че Р.Я.Р. нямал 15 години действителен осигурителен стаж е бил постановен отказ да му бъде отпусната пенсия/л. 7 от делото/.

Р.Я.Р. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което е било постановено Решение № 2153-08-42/03.02.2023 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ и е върнал преписката на органа с указания за зачитане на периода на наборна военна служба на заявителя като действителен осигурителен стаж. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1687#6/15.12.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, ищецът Р.Я.Р. е ангажирал адвокат, сключвайки Договор за правна защита и съдействие № **/*** г. с адв. Д. Й. К. от АК – ***, с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 300 лв./л. 24, стр. 2/.

В изпълнение на горепосоченото Решение № 2153-08-42/03.02.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ

– Кърджали, ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № ********** от 24.02.2023 г. (№ 4 / прот. № N1079), с което на Р.Я.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.07.2022 г./л. 22/.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Разпечатката съдържа 50 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8bcf7ae-d7f2-4920-ada1-1a91213ba57c