Определение № 112 от 19.03.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 138/2025
- Вид
- Определение № 112
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Т. Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500138 по описа за 2025 година
Образувано е по частна жалба на Й. С. В. против Разпореждане № 640/ 14.02.2025 г. по гр. д. № 3229/ 2023 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение молбата му за издаване на заверен препис от решението.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с подробно развити доводи в насока, че наличието на непогасени публични задължения на прехвърлителя не е пречка за издаване на препис от влязлото в сила решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като едва при вписване на решението посоченото обстоятелство следва да се провери от съдията по вписванията съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Предвид изложеното иска да се отмени, вместо което се постанови ново, с което да се уважи молбата за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение по делото.
Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него се прегражда защитата на спорното материално право, предмет на делото – придобиването на правото на собственост чрез снабдяване с транслативен акт и неговото вписване, поради което следва да се разгледа по същество.
Установява се от материалите по делото, че с влязло в сила решение по 1 гр. д. № 3229/ 2023 г. на ОС – Пловдив е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 18.10.2019 г. предварителен договор, с който „А.и.“ ЕООД се е задължил да прехвърли на Й. С. В. следния свой недвижим имот: самостоятелен обект, представляващ апартамент №**, секция *, вх.*, със застроена площ от 53. 66 кв. м. ведно със съответните идеални част от общите части на сградата и правото на строеж, който понастоящем е заснет като СОС с идентификатор **************** по КККП на гр. П., адрес гр.
П., район „Т.“, ж. к. „Т.“, бул. „Ц.С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.
Представено е Удостоверение изх. №***********/ 04.02.2025 г. на община П., от което е видно, че „А.и.“ ЕООД няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към общината.
Представена е и Справка от НАП, според която към 03.02.2025 г. „А.и.“ ЕООД има публични задължения в общ размер на 575 286. 18 лв.
С молба от 12.02.2025 г. ищецът Й. С. В. е поискал да му бъде издаден заверен препис от влязлото в сила решение, която с обжалваното разпореждане от 14.02.2025 г. е оставена без уважение по съображения, че не са погасени всички публични задължения на прехвърлителя „А.и.“ ЕООД.
При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за основателна. Предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е субективното потестативно право за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен. Според разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС влезлите в законна сила решения, постановени по искови молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, подлежат на отбелязване в 6 – месечен срок, след изтичането на който вписването исковата молба губи действието си. Съгласно чл. 14 от Правилника за вписванията влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл.
11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. От изложеното следва, че получаването на заверен препис от решението е необходимо главно във връзка с вписването му от съдията по вписванията по реда на чл. 14 от ПВ. В тази връзка нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК изрично постановява, че препис от решението се издава след заплащане на разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Цитираното правило не предпоставя издаване на препис от решението от заплащане на всички публични задължения на прехвърлителя, каквото изискване се съдържа в текста на чл. 115, ал. 3 ЗС. При така установената 2 колизия на посочените разпоредби, като се има предвид, че се отнасят до един и същ предмет на регулация (относно предпоставките за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД), настоящият съдебен състав счита за приложима нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК с оглед правилото, че по - новият закон отменя по - стария ( Lex posterior derogat legi priori), тъй като редакцията на чл. 115, ал. 3 ЗС датира от приемането на закона през 1951 г., а редакцията на чл. 364, ал. 2 ГПК е от 2008 г.
В този контекст следва да се обсъди и разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, според която прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Цитираното правило касае извършването на разпоредителни действия с недвижими имоти вписването на които е допустимо само при липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, установена след извършена по електронен път проверка в НАП. Адресат на посоченото задължение (за извършване на електронна проверка) са длъжностните лица (нотариус, съдия по вписванията и длъжностното лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ), пред които се развиват съответните охранителни производства. В тази връзка следва да се съобрази, че целта на чл. 264, ал. 1 ДОПК е да се предотврати намаляване имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащите на принудително изпълнение публични задължения. Наличието на неплатени публични задължения на прехвърлителя към момента на издаване на заверен препис от влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е без правно значение и няма да накърни интересите на държавата, тъй като при вписването му по силата на действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията е длъжен да направи електронна проверка в НАП и при 3 установяване на такива ще откаже да го впише. В този смисъл са и разясненията към т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, според които съдията по вписванията следва да откаже вписване, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.
264 ДОПК. От изложеното се налага извод, че съобразно разпоредбата на чл.
364, ал. 2 ГПК издаването на препис от влязлото в сила решение по чл. 19, ал.
3 ЗЗД е обусловено единствено от заплащане на разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, а погасяването на публичните задължения на прехвърлителя е относимо само към вписването му по чл. 14 от ПВ.
В настоящия случай от представените доказателства е видно, че ищецът е заплатил разноските по прехвърляне на имота: 627. 99 лв. нотариална такса по сметка на ОС – Пловдив и 2384. 94 лв. данък придобиване по сметка на община П., както и че по отношение на процесния имот не са налице неплатени данъци и такси, с оглед на което следва да се приеме, че са налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Като е приел противното, окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който да се уважи молбата на ищеца Й. С. В. за издаване на заверен препис от постановеното по делото и влязло в сила решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 640/ 14.02.2025 г. по гр. д. № 3229/ 2023 г. на ОС – Пловдив, вместо което ПОСТАВОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Й. С. В. заверен препис от влязлото в сила решение по гр. д. № 3229/ 2023 г. на ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за изготвяне на заверен препис от решението.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5