Решение № 124 от 16.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Д., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КА. Т. Д.

Членове:

Деница Кр. П.а

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243200600347 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №10 от 12.06.2024г. по н.о.х.д.№214/2023г. К.р.с. съд е признал подсъдимия Д. К. /D.C./,румънски гражданин, роден на **********г. в гр.Б. за виновен в това, че на 18.07.2023 г. в района на Къмпинг с. К., общ.Ш., обл.

Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,01 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол с №764/21.07.2023г., престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, за което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, наказание "глоба" в размер на 500лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която се сочи, че събраните доказателства пред първа инстанция били противоречиви, липсвали мотиви към присъдата от 1 правна гледна точка и се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на районният съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия на посочените в същата основания, като се представя и писмено изложение.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият в защитната си реч подробно обяснява, че не е управлявал автомобила и не е имал такова намерение, а само завъртял ключа, за да светне осветлението, вярно бил пил, но не е управлявал, а е обвинен несправедливо въз основа на показанията на един лъжлив свидетел.

На дадената последна дума подсъдимият заяви, че иска да бъде оправдан, тъй като е невинен.

Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок.

По същество въззивната инстанция констатира следното:

Фактическа обстановка е правилно установена по делото и е следната:

Подсъдимият Д. К., румънски гражданин е правоспособен водач на МПС, категории „В“,„В1“ и „АМ“ от 1993г.

През лятото на 2023г. К. бил отседнал на палатка в къмпинг „К.“, където обичайно от няколко години почивал летните месеци. На 18.07.2023г. подсъдимият бил на плажа до около 18:00ч., след което се прибрал в палатката си на територията на къмпинга и консумирал малко вино. Тъй като имал уговорка със свои познати, между които св.Д.Л. да вечерят в ресторанта на територията на къмпинга, около 21:00ч. подсъдимият отишъл в ресторанта.

Там консумирал около 100гр. мастика и 2-3 бири. На съседна маса в близост бил седнал св.Д. И. /свидетеля работел като спасител на плажа и нощувал също на територията на къмпинга, в каравана/. Св.И. познавал визуално подсъдимия като турист, почиващ от години в къмпинга. Свидетелят 2 забелязал, че подсъдимият употребява алкохол и изглежда опиянен, поради което когато подсъдимият станал и тръгнал, св.И. го проследил с поглед.

Видял, че подсъдимия се отправя към служебния паркинг, находящ се зад караваната на охраната и след като чул шум от запалването на двигател на автомобил, предполагайки, че това може да е подсъдимия, свидетелят веднага се затичал към мястото. Стигайки там видял как автомобил „Фолксваген Голф“ /на подсъдимия/ се движи на заден ход и се блъска в служебния автомобил Пежо Мастер ,паркиран успоредно на първото бунгало в къмпинга.

Стигайки до лекия автомобил Фолксваген Голф, св.И. отворил вратата на шофьора и видял, че подсъдимият се опитва отново да стартира двигателя.

Знаейки, че подсъдимия е употребил алкохол, св.И. се опитал да му вземе ключовете, но не успял.

Междувременно чувайки шума от удара между автомобилите и виждайки как св.И. тича към мястото на удара, св.С. С., работещ като охрана на къмпинга също се затичал към мястото. За станалото св.С. сигнализирал и на тел.112. Уведомен на ставащото на място дошъл и св.И. И. – управител на къмпинга.

Подсъдимият продължавал да прави опити да стартира двигателя, като св.И. се опитвал да му попречи, като вземе ключовете на автомобила. В опита да попречат на подсъдимия да запали колата се намесили и свидетелите С. С. и И. И., като същевременно чрез св.И., който единствено знаел английски се опитвали да обяснят на подсъдимия, че е опасно да шофира, че има деца наблизо. Накрая успели да му вземат ключовете, а подсъдимият сам излязъл от колата и седнал в близост на една пейка, където изчакал заедно със св.С. идването на полицията.

На място, изпратени по сигнала на тел.112 дошли служители на РУ К. свидетелите С. Ж. и С. К.. Полицейските служители получили сведения за случилото се от св.И. и св.С., а св.Ж. изпробвала подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0835, като уреда отчел 2,06 промила в издишания въздух. За комуникацията с подсъдимия ползвала за превод св.И., като от присъстващите се осведомила, че подсъдимият след инцидента и до идване на полицаите не е консумирал алкохол. На място дошъл и св.А. А. –дежурен автоконтрольор за община Ш. и община К. към съответната дата, който съставил протокол за ПТП и направил 3 снимки на местопроизшествието.

С оглед констатираните показания на дрегера на подсъдимия К. бил издаден талон за медицинско изследване №101508/18.07.2023г. и полицейските служители го придружили до ФСМП К., където му била взета кръвна проба за изследване.

Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №764/21.07.2023 г. /л.19 от д.п./ установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия била 2,01 на хиляда.

При така установената фактическа обстановка, правния извод, че като на 18.07.2023г. в района на Къмпинг с. К., общ.Ш., обл. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,01 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол с №764/21.07.2023г., подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343б ал.1 от НК е законосъобразен. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Възраженията в жалбата за недоказаност на деянието,за несъставомерност на същото поради липса на „управление на автомобила“ са неоснователни. В мотивите си районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилния извод за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Основното възражение, свързано с тезата, че подсъдимият не е управлявал автомобила, респ. само е завъртял ключа на колата, за да светне и да си вземе лекарствата е изцяло неоснователно, а и опровергано от събраните доказателства.

На първо място следва да се посочи, че понятието „управление“ на автомобила по смисъла на разпоредбите на чл.342 и чл.343 от НК включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици- вж. т.2 от Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н.д.№8/82г., Пленум на ВС. В конкретния случай запалването на автомобила от подсъдимия, 4 дадената маневра назад със съприкосновение/удар в другия автомобил /служебния Пежо Мастер/ безспорно представлява такова управление.

Всъщност не е необходимо съобразно посоченото тълкуване и подсъдимият да е успял да запали автомобила - достатъчно е поради боравене с механизмите на автомобила от подсъдимия, автомобила да се е преместил в пространството, което е безспорно –св.И. е видял движението назад на автомобила и удара му в служебния бус, а св.С. е чул удара между двата автомобила. Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема категорично, че не е необходимо да е запален двигателя на автомобила, за да се приеме, че е налице управление на същия по смисъла на закона – вж. в този смисъл и Решение № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010г., II н. о., НК. Освен това и след този удар между автомобилите, подсъдимият е продължавал да упорства и да прави опити да запали автомобила и потегли, което е щял и да стори, ако не му бяха попречили свидетелите Д. И., И. И. и С.

С.. И тримата свидетели в показанията си изрично сочат, че са видели опитите на подсъдимия да запали автомобила /което е и успял на няколко пъти/ и потегли и са му попречили, като в крайна сметка са успели да му вземат ключовете. Така, че в този момент не е само свидетелят Д. И., който е видял „боравенето“ по смисъла на понятието „управление на автомобила“ с механизмите и приборите на превозното средство /така както е тълкуванието на това понятие, дадено с посоченото по-горе Постановление на ВС/, но на това са били очевидци и св.И. И. и св.С. С.. Липсват основания да не се кредитират показанията на свидетелите И., И. и С., които са последователни, логични взаимосвързани и взаимодопълващи се.

Това, че подсъдимият е бил употребил алкохол преди да поеме управлението на автомобила категорично се доказва от приложения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №764/21.07.2023г. /л.19 от д.п./, съгласно който установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2,01 на хиляда. Всъщност употребата на алкохол от подсъдимия не се отрича, същият сам сочи в обясненията си, че е консумирал малко вино, 100 гр.мастика и бира.

Св.И. посочва в показанията си, че е видял подсъдимия да върви клатушкайки се, когато последният е станал от ресторанта, св.С. С. в показанията си също сочи, че подсъдимият е бил в явно нетрезво съС.ие /л.44 гръб, н.о.х.д.

№214/2023г./

5

Соченият от защитата св.Д.Л. не е присъствал към момента на поемане управлението на автомобила от подсъдимия, тъй като си е бил тръгнал преди това, поради което няма и не може да има възприятия от случилото се. А твърдението на подсъдимия, вкл. обясненията му, че автомобилът му още към 18:00ч. / като се е върнал от плажа/ е бил паркиран на мястото и по начина, по който е описан / и видян от свидетелите-полицейски служители, от св.И., св.И. и св.С.ов/ на протокола за ПТП /л.111 от н.о.х.д./ и приложените към протокола за ПТП снимки /л.112-114 от н.о.х.д./ се опровергават не само от показанията на посочените свидетели /св.И., св.И. и св.С. /, но дори и от показанията на св.Л. /разпитан по искане на подсъдимия, вж. показания на л.94 от н.о.х.д./, в които се сочи, че автомобилът на подсъдимия е бил паркиран/насочен успоредно на бариерата, което очевидно не е положението, в което се е намирал автомобилът към момента на сблъсъка със служебния Пежо Мастер. Видно и от приложените снимки към фотоалбума на л.112 от н.о.х.д.№214/2023г. на РС-К. и от показанията на св.И. И. е, че ако защитната версия на подсъдимия за паркиране на автомобила му поначало по този начин беше вярна, то тогава автомобилът очевидно би пречил, защото би бил паркиран по странен и заемащ много пространство начин. От друга страна служебния автомобил Пежо Мастер е видно от същите снимки, че е паркиран точно на мястото и по начина, посочен от свидетелите И., И. и С. /т.е. до бунгалото/. Защитната теза на подсъдимия досежно съприкосновението на неговия автомобил със служебния бус Пежо Мастер, че служебния бус го е ударил не просто не кореспондира, но противоречи на всички събрани доказателства, вкл. на собствените му обяснения, в които не фигурира нищо за друг автомобил, още повече бус, който /ако беше вярно твърдението му/ ако се бе ударил в автомобила му е изключено да не бе забелязал или разбрал /вж. обяснения на л.126 от н.о.х.д./