Определение № 697 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. София, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500557 по описа за 2026 година э

Производство по чл.130 ГПК вр.чл.26 СК

Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от Ц. Г. Б.-Б. срещу определение № 1894/26.01.2026г. постановено по гр.д.№ 20251100113434 по описа на СГС, ГО, 15 състав, с което производството е прекратено, поради липсата на правен интерес от търсената защита по чл.26 СК с оглед факта, че семейното жилище – къщата е разрушена.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 16.02.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 18.02.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателката Ц. Г. Б.-Б. изтъква факта, че в качеството й на съпруга - несобственик има правен интерес от предявяване на иска за прогласяване със сила на пресъдено нещо за относително недействителна по отношение на нея на процесната сделка, както спрямо страните по същата, така и срещу третия ответник „СИТИ ХОУМ ПАРК” ЕООД, в качеството му на купувач от публична продан. Същият ответник на 16.12.2015г. е бил въведен във владение на Имота неправомерно (в резултат на Ипотеката, която е учредена без съгласие на ищцата) и като последица от този въвод е разрушил Семейното жилище, над което ищцата има права - съгласно чл. 23 СК (отм.) и чл. 26 СК. Този факт поражда правния интерес да обвържа със СПН и този ответник, включително с оглед на нейни бъдещи претенции за имуществени и неимуществени вреди спрямо него от разрушаването на жилището и лишаването й от възможността да ползва семейното жилище, именно в резултат на принудително изпълнение по процесната порочна ипотека. За пълнота - цитираната в мотивите на Разпореждането съдебна практика на ВКС I ГО -Решение № 307/17.10.2012г по гр. д. №295/2012г., счита за неотносима. Към момента на сключване на процесната сделка1 ипотека от 08.02.2007г. процесният имот е „семейно жилище" по смисъла на § 1 от ДР на СК. Намира изложените съображения при преценката за недопустимост на иска - какво се включва в обхвата на „семейно жилище” при действието на СК /1985г., отм./ и на действаща уредба, с извод, че в обхвата на семейното жилище не попадат УПИ и навес, служещ за гараж, са неправилни и незаконосъобразни. Очевидно твърди, че изцяло неправилна и незаконосъобразна е преценката на Съда за недопустимост на претенцията на ищцата по отношение на „Сити Хоум Парк”ЕООД- трето на договора за ипотека лице. Постановление № 12 от 28.Х1.1971Г. на Пленума на ВС тълкува понятието „семейно жилище“ единствено в контекста на чл. 28 от СК от 1968 (отм.), т.е., само в контекста на въпроса за предоставянето на семейното жилище за ползване на единия съпруг след развода. Очевидно е, че семейно жилище, което вече не съществува (защото е разрушено) не може да бъде предоставено за ползване. В случая става въпрос за легитимния интерес на неучаствалия в сделката съпруг да защити правата си върху семейното жилище, които СК изрично му предоставя. Този интерес - за разлика от интереса от предоставянето на семейното жилище за ползване след развода по никакъв начин не отпада, ако семейното жилище е било разрушено от приобретателя по сделката, за която съпругът- ищец не е дал съгласието си. Хипотезата по чл. 26 СК е коренно различна от тази по чл.28 СК от 1968 (отм.), съответно, по чл. 56 от действащия СК. В случаите по чл. 26 във връзка с чл. 34 от СК интересът на неучаствалия в сделката съпруг по дефиниция е свързан с миналия факт на сделката, сключена без неговото съгласие, а не с бъдещия интерес от някакво „предоставяне на семейното жилище за ползване“. Този интерес не може да бъде засегнат по никакъв начин от последващото разрушаване на жилището. Атакувайки процесната ипотека, ищцата практически атакува и придобивния титул на Сити Хоум Парк, а това прави посоченото дружество необходима страна по делото - така, както е необходима страна и ОББ, в качеството й на правоприемник на първоначалния ипотекарен кредитор Райфайзенбанк (България( ЕАД.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано от Ц. Б. против Н. Б., „Обединена българска банка“ АД (като универсален правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ АД и „Сити Хоум Парк“ ЕООД.

Ищцата твърди, че недвижим имот: УПИ ХVІІ с пл. № 242в по плана на гр. София, местност „Лозенец“, с площ 733 кв. м. и построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 53,63 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, баня и клозет, малък хол и антре, заедно с навес в двора, служещ за гараж, заедно с 50% ид. части от общите части на сградата, е била индивидуална собственост на съпруга й Н. Б.. Двамата сключили граждански брак на 28.01.2001 г. На 08.02.2007 г. Н. Б. сключил договор за ипотека с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, без нейно съгласие. Впоследствие с постановление за възлагане по изп. дело № 20148380408113 при проведена публична продан имотът бил възложен на „Сити Хоум Парк“ ЕООД - купувач.

2

Твърди недвижимият имот да съставлявал семейно жилище по смисъла на §1 ДР на СК, поради което сключването на договора за ипотека предполагало съгласието й като съпруга. Посочва, че на 16.12.2015 г. „Сити Хоум Парк“ ЕООД е въведено в имота от ЧСИ и дружеството разрушило сградата, съставляваща семейно жилище.

Моли съда да прогласи, на основание чл.26 СК, за относително недействителен по отношение на нея Договор за ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 22, том І, рег. № 243, дело № 019/2007 г. на нотариус М. по отношение на ответниците „Обединена българска банка“ АД (като универсален правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ АД и „Сити Хоум Парк“ ЕООД, по отношение на: ½ идеална част от УПИ ХVІІ за имот с пл. № 438 от кв. 242в по плана на гр. София, местност „Лозенец“ с площ по скица 733 кв. м., а по легитимиращия собствеността нотариален акт с площ 702 кв. м., при съседи по скица: ул. „Червена стена“, парцел ХLIV-437, ХLI-441 и парцел ІV за жилищно застрояване и УПИ XLI- 44 1 , заедно с южната половина от едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 53,63 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, баня клозет, малък хол и антре, заедно с навес на двора, служещ за гараж, заедно с 50% идеални части от общите части на сградата. В уточнителна молба от 22.12.2025 г. ищцата сочи, че преценката дали жилището е семейно следва да е към момента на сключване на сделката – 08.02.2007 г.

По отношение на „Сити Хоум Парк“ ЕООД обосновава правния интерес с разрушаването на имота - оттам и интерес да обвърже със сила на пресъдено нещо този ответник, вкл. с оглед бъдещи претенции за имуществени и неимуществени вреди спрямо него от разрушаването на жилището.

СГС е посочил, че видно от изложените твърдения в исковата молба при твърдение едноетажната жилищна сграда да е разрушена от купувача при публична продан, въведен в закупения имот, липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 СК.

Както при действието на СК (1985 г., отм.), така и към действащата уредба, семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

В обхвата на семейното жилище не попадат УПИ и навес, служещ за гараж. Претенцията е недопустима и по отношение на „Сити Хоум Парк“ ЕООД, което се явява трето на договора за ипотека лице. Наред с това съгласно разясненията по тълкуване на закона, дадени с т.4 на Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС, според които „Не са семейни жилищата: а) от които съпрузите са се отказали; б) в които съпрузите са били допуснати временно; в) които са погинали или са разрушени“. В този смисъл търсената от ищцата защита не способства за реализация на права в обхвата на чл. 26 СК при разрушена вещсемейно жилище, такава към 2025г. е невъзможна. Евентуални бъдещи претенции към същите или трети на спора лица не могат да обосноват правен интерес от разглеждане на предявения иск.

Настоящата съдебна инстанция споделя горните правни изводи, тъй като съгласно чл.

26 СК действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия съпруг или с разрешение на районния съдия;

3 но сключените сделки в нарушение на това императивно правило не са нищожни поради противоречие на закона, а недействителни по отношение на другия съпруг, като сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга - несобственик след сключването й (вж. т. 2 ТР № 5/29.12.2014, ВКС, ОСГТК по т.д. № 5/2013). В случая предмет на иска по чл.26 СК е ипотека върху недвижим имот-индивидуална собственост на съпруг, учредена през 2007г. в полза на банка-ипотекарен кредитор. ИМ е депозирана на 27.11.2025г. или 18 години по-късно.

Член 167, ал. 3 ЗЗД постановява, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, но не урежда какви са правните последици от сключването на договор за ипотека при неспазването на това императивно изискване. Ако договорът за продажба на чужда вещ не е абсолютно нищожен, а само недействителен по отношение на истинския собственик, обременяването на същия имот с ипотека не може да страда от по-тежка форма на недействителност. В случая ипотеката е учредена от собственик, но без съгласие на съпругата му-несобственик. От друга страна чл.167 ал.3 ЗЗД постановява, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, но не урежда какви са правните последици от сключването на договор за ипотека при неспазването на това императивно изискване. Ако договорът за продажба на чужда вещ не е абсолютно нищожен, а само недействителен по отношение на истинския собственик, обременяването на същия имот с ипотека не може да страда от по-тежка форма на недействителност и то спрямо несобственик.

Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК от 1985 г. (отм.) / 26 СК е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка: съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. В практиката се приема, че съгласието по чл.23 СК 1985 г. (отм.)/26 СК не е елемент от фактическия състав на сделката, а със същото се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Приема се, че при оспорването му по чл.23 СК от 1985 г. (отм.)/чл. 26 СК, договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен, породил е породил действие между съпруга - собственик и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. С това правило се ограничава правото на лична собственост, затова то не може да се тълкува разширително и потестативното право да се иска обявяване на сделката за непротивопставима се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на самата сделка, а установените давностни срокове не могат да се скъсяват или удължават по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла /чл. 113 ЗЗД/, което се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок - не може да се установява различен от законово определения. Според чл. 114 ЗЗД давностният срок започва да тече от 4 момента, в който се поражда правото на иск, а това е именно момента на сключване на атакуваната сделка през 2007г. С предявяването на такъв иск неучаствалият в сделката съпруг упражнява своето преобразуващо право да оспори договора, сключен между другия съпруг и третото лице и предмет на делото е именно съществуването на това потестативно право, поради което разпоредбата на чл. 115, б.в" ЗЗД не намира приложение, тъй като не се касае до възникнали облигационни отношения между съпрузите. Целта на законодателя е да се даде възможност на съпрузите в името на интересите на семейството да търпят забавяне на изпълнението на облигационните им задължения помежду им, без от това да страдат интересите на съпруга кредитор. Тази разпоредба не намира приложение в отношенията на съпруга с третото лице, договаряло със съпруга индивидуален собственик на семейното жилище и по отношение на последното давност тече на общо основание. Тази разпоредба е изключение от общото правило и не може да се тълкува разширително. Банката като ипотекарен кредитор, не е измежду лицата, посочени в чл. 115 б. а"а", "б. ", "в" ЗЗД, за които не тече давност, нито са налице обстоятелства, които да спират или прекъсват давностния срок, поради което срокът на погасителна давност е започнал да тече от сключването на ипотеката - на 08.02.2007г. и е изтекъл с изтичането на пет години съгласно чл.110 ЗЗД т.е. към 08.02.2012г., като в този период, с оглед и на оповестителното действие на вписването, регламентирано в разпоредбата на чл. 1 от ПВ, жалбоподателката-ищец е имала възможност да узнае и да оспори договора за ипотека ипотека, но е бездействала. Ето защо през 2015г. при провеждането на публична продан от ЧСИ купувачът, в лицето на втория ответник, е придобил имота чист от тежести респ. спрямо него изобщо не могат да се релевират твърдения за относителна недействителност, поради липса на дадено съгласие от съпругнесобственик 18 години, преди депозиране на иск по чл.26 СК.