Решение № 19 от 15.02.2023, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 15.02.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД

№ 18 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – Варна, депозирана чрез юрисконсулт В. П., против Решение № 76/09.11.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 298/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-243/26.08.2022г. на началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.И.Ю.,***, основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като деянието на лицето правилно е било квалифицирано като несъобразено с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която освен санкционна се явява и материалноправна. Жалбоподателят обективира и становището за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП.

Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт В. П., която поддържа изложените съображения.

Възразява по отношение на прекомерността на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна, С.И.Ю.,***, депозира писмен отговор чрез адвокат К.И.А. от Адвокатска колегия – Хасково, в който излага доводи за законосъобразност на съдебния акт. Претендира присъждане на възнаграждение в уговорения размер, за което представя и доказателства. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Посредством адвокат А. представя писмена молба, в която заявява, че поддържа съображенията, заложени в депозирания писмен отговор.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С.Ю. е управител на фирма „С.Т.“ ЕООД. Съгласно приложено копие от големия талон на МПС, л. 35 от делото, ППС с рег. № ***, влекач, марка „***“, бял, е собственост на фирма „ОТП Лизинг – клон Шумен“, но право да го ползва има, съгласно посоченото в т. С. 3.

1 фирма „С.Т.“ ЕООД. Съгласно талона максимално допустимата маса на ППС е до 18000, а допустимото натоварване на всяко от осите е съответно: на първа ос до 75000, на втора ос – до 11500. Превозното средство е с пет оси. Описаното ППС е от категория N3, съгласно чл. 149, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, т. е моторно превозно средство, проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 t.

На 16.03.2022г. при преминаване през

ГКПП Русе – Дунав мост бил спрян С.Ю. като водач на описаното по-горе превозно средство. По време на проверката било установено, че автомобилът е нередовен, поради незаплатена тол – такса. Извършена била проверка чрез свързаната с органите на Агенция митници, информационна система между Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Агенция „Митници“ (АМ), съгласно Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“, която е отчела, че на 08.03.2022г. в 16: 10: 53 ч. същото ППС е преминало по път на територията на общ. Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, което било засечено с контролно устройство на АПИ с идентификатор № 20412. Самото устройство генерира автоматично запис и разпечатка от него била приложена делото. В справката било посочено, че превозното средство е категория: N3, МПС камион, с максимална товароносимост до 12т. с 5 оси. Като нарушение било посочено – няма маршрутна карта или бордово устройство. Отразено било мястото на установяване на нарушението, път А-2 361+581 СКТ. Към справката бил приложен и снимков материал от същата дата и час.

Въз основа на тези констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия BG16032022/4000/Р8-243 от 16.03.2022г., съставен от инспектор при ТД на Агенция митници в отдел ПТРР, към ТД „Митница Русе“ АМ.и в присъствието на свидетеля М.Ц.. В акта било посочено, че на 16.03.2022г. в 20: 26: 28 ч., в направление излизане от територията на РБ, на ГКПП Русе – Дунав мост е пристигнало ППС с рег. № ***, влекач, марка „***“, с обща техническа допустима максимална на пътния състав над 12т. /оси 5, което попада в категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ар. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022г. в 16:

10: 53 ч. на Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, било засечено с контролно устройство с идентификатор № 20412 (АПИ). Съгласно посоченото в АУАН нарушението било извършено на 08.03.2022г. на Каспичан, път № А-2 отсечка 361+581, засечен с терминално устройство, като проверката за платена тол такса е установена на 16.03.2022г., в направление при излизане от територията на РБ, ГКПП Русе – Дунав мост.

В акта е посочено, че е нарушен чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 16.03.2022г. Водачът посочил, че възразява на описаното в акта нарушение.

Писмени възражения от жалбоподателя не са постъпили по АУАН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че актът и НП са изготвени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съдебният състав счел обаче, че описаното нарушение, вменено на лицето, се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Противно на това, според въззивния съд, АНО е посочил, че бил нарушен чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, доколкото това се явява санкционната норма, установяваща санкция именно за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Непосочването на правилната правна норма, която е нарушена, според съда представлявало самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Независимо от тези съображения, районният съд, след като обсъдил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, достигнал до решаващия извод, че АНО не е доказал с категоричност авторството на така описаното в акта и в НП деяние, доколкото за установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не било сторено. Воден от това, районният съд отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на авторството на деянието.

Деянието, което се вменява на лицето, се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, въздигащо в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същата според настоящата инстанция освен санкционна е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според което „водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019г. В тази връзка, касационният състав не намира за съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било ограничено.

Независимо от това, решаващият състав на Административен съд – Шумен се солидаризира със становището на предходната инстанция, че по делото не е доказано с категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаната му простъпка. Не е спорно, че на дата 16.03.2022г., в 20.26 часа ответникът е управлявал посоченото в акта и в НП превозно средство с рег. № ***, влекач, марка „***“, с обща техническа допустима максимална на пътния състав над 12т. /оси 5, което попада в категорията ППС, в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост, за което била дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ар. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022г. в 16: