Решение № 220 от 26.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

С. Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София) като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603535 по описа за 2021 година

Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 01.06.2021г., постановена по НОХД № 4856/2020г., СРС, НО, 95 –ти състав ма основание чл. 304 от НПК е признал подс. Б. Д. Ч. за невиновен в това, че на 28.09.2017г., в гр. София, кв. *******“, в съучастие като помагач на неустановено по делото лице – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – неизвестния извършител, имотна облага, да е направил опит умишлено да улесни извършването на престъплението (възбудено от неизвестния извършител с цел да набави за себе си и за подс. Ч. имотна облага, малко по-рано на 28.09.2017г. в гр. София, чрез телефонен разговор, у М. П.М. заблуждение, че се налага заплащането на такса в размер на 6 000лв. за колет от Англия, изпратен от сина му, което не отговаряло на истината), по друг начин – като се приближил до мястото (гр. София, кв. „*******“), където М. трябвало да предаде сумата от 6 000лв., за да вземе парите, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – Ч. бил задържан от полицейски служители на 05 РУ – СДВР, а именно ОР. С. Л., ОР С. С., ОР И. К. и ОР Д. И. – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се иска нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. Ч. да бъде признат за невиновен.

В закрито разпоредително заседание, проведено на 24.09.2021г. въззияният съдебен състав прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимото лице и свидетели, както и събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не 1 поддържа протеста, като моли съдът да потвърди атакуваната присъда, тъй като правилно е приета липса на съставомерност от субективна страна по отношение на подс. Ч.. Посочва, че по делото липсват преки и косвени доказателства, въз основа на които да се заключи, че подсъдимият е съзнавал, че предаденият му плик съдържа инкриминираната сума за предаването на която пострадалият М. е въведен в заблуждение от неустановено по делото лице.

Защитата на подсъдимия – адв. М. – намира обвинението за недоказано по един категоричен начин, тъй като подс. Ч. не е осъзнавал, че действа като помагач на неустановен по делото лице. Излага съображения за липса на доказателства за наличие на общност на умисъла между подс. Ч. и неустановеното по делото лице. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, с оглед на което моли да бъде потвърдена.

В правото си на последна дума подсъдимият Ч. моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и след като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но по същество е неоснователен.

За да приеме фактическата обстановка районният съд е оценил събрания доказателствен материал според действителното му съдържание. Не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, както и като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Описаната фактическа обстановка в мотивите към първоинстанционната присъда почива на събраната доказателствена съвкупност и отразява достоверно фактите за случилото се, както правилно е констатирал контролираният съд. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.

Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Б. Д. Ч., с ЕГН **********, е роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес гр.

София, ул. ******* № 3 и настоящ адрес гр. София, ул. „*******; страда от диабет и 2 здравословното му състояние към момента е влошено.

Към 2017г. подсъдимият Ч. работел като таксиметров шофьор и управлявал лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, ДК № *******, с отличителни белези на компания „Е.Е. 91280“. На неустановена дата в началото на месец август 2017 г. на използвания от Ч. мобилен телефон с № ******* се обадил непознат за него мъж, който му казал, че е бивш негов клиент. Представил се е малко име „О.“ и му предложил работа, свързана с пътуване и с подходящо заплащане. Работата се състояла във взимане на документи и бързото им превозване до определени от неустановеното лице места. На подс.

Ч. изрично било указано да не разговаря с лицата, които му предоставят или хвърлят пакетите. Доколкото материалното положение на подсъдимия било затруднено, той се съгласил да извършва услуги на неустановеното лице.

На 28.09.2017 г., около 11:00 ч., свидетелят М. П.М. се намирал в дома си, находящ се в гр. София, кв. „*********. На домашния си телефон с номер ******* позвънило неустановено по делото лице, което казало: „Татко, татко, какво правиш? Как си?“. Тъй като нямал деца, а баща му се намирал в съседната стая, свидетелят М. предположил, че вероятно се обажда лице, което извършва придобилите обществена известност „телефонни измами“.

Отговорил, че е добре, и попитал „Сине, къде си?“. Неустановеното лице му заявило, че му изпраща колет от Англия, в който се намира сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро.

Добавило, че е предало колета на куриер, на когото обяснило, че в него има билки и лекарства, и че М. също не трябва да му казва, че вътре има пари. Лицето заявило на М., че куриерът щял да му се обади по-късно, за да му донесе колета, и го попитало е какви налични пари разполага, тъй като трябвало да се заплати такса в размер на 3 600 /три хиляди и шестстотин/ евро за колета във връзка с митническо облагане. Свидетелят М. отговорил, че в себе си разполага със сумата от 700 /седемстотин/ лв., които бил събрал за дърва, и че има още пари по банкова сметка. Лицето го попитало може ли да провери с какви средства разполага, на което М. отговорил, че средствата му са в „Банка ДСК“. След това неустановеното лице поискало М. да му продиктува мобилния си телефонен номер ********, което свидетелят направил, дало му указания да провери сумата в банката, и му казало, че след малко ще получи обаждане от куриера, с малко име „Пламен“.

След като прекъснал разговора, свид. М. получил обаждане на мобилния телефон от лице, което се представило за куриер, и му казало, че след четири часа заминава за Германия, поради което той трябвало да заплати сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., като в противен случай „куриерът“ щял да остави колета в Митницата, където щял да бъде задържан. След това М. получил ново обаждане, в което лицето, представящо се за негов син, му указало да отиде с таксиметров автомобил до централния клон на „Банка ДСК“ и да изтегли оттам паричните си средства, без да прекъсва връзката по мобилния телефон.

Посочените обстоятелства не отговаряли на действителното положение, доколкото свид. М. няма син, нито били необходими средства за получаването на колет.

Действителната цел на неустановеното по делото лице била да формира у свидетеля М.

П.М. неверни представи в тази насока, с което да го мотивира да се разпореди е парични средства, с които разполага, като ги предаде на подсъдимия Ч..

В проведения телефонен разговор М. обяснил, че ще се качи на таксиметров автомобил от центъра на кв. „Враждебна“ и излязъл от дома си, като по пътя срещнал свой познат - Ю., и изключил телефона си. Посредством мобилния телефон на последния, М. се свързал с органите на 05 РУ-СДВР и посетил районното управление, където обяснил случая на свидетелката Д. И. - началник Група „Оборище“, Сектор „ПКП“ при 05 РУ-СДВР.

Свидетелката И. му дала указания какво да прави при последващ контакт по телефона е неустановените лица, след което М. се прибрал в дома си, а свидетелите Д. И., И. К.-Б., С. Л. и С.С. - служители на 05 РУ-СДВР, се насочили със служебен автомобил към кв.

„Враждебна“.

3

При прибирането си вкъщи М. включил мобилния си телефон, а на стационарния телефон получил обаждане от лицето, представящо се за негов син, което го попитало дали е изтеглил паричните си средства от банката. М. отговорил утвърдително, като заявил, че батерията на телефона му се е изтощила, затова разговорът прекъснал. Неустановеното лице поискало от М. да опише взетите банкноти по номинална стойност и да напише имената и единния си граждански номер върху плик, в който да сложи парите, и че ще получи обаждане от куриера. М. съобщил на лицето, че е успял да събере 6 000 /шест хиляди/ лв.

След прекъсване на разговора, на мобилния телефон на М. отново се позвънило, като този път лицето, представящо се за куриер, му заявило, че ще изпрати човек, на когото М. да предаде парите, също куриер. Освен това му казало, че е в приятелски отношения със сина на М. и че синът му ще му предостави остатъка от 1 000 /хиляда/ лв., и попитало М. за адреса му. М. посочил адрес в кв. „Враждебна“, на улица, съседна на тази, на която живеел, а именно ул. *******. След това провел нов телефонен разговор е лицето, представящо се за сина му, в рамките на който, около 15:45 ч. му било съобщено, че куриерът, изпратен да вземе парите, се намира пред дома му.

Междувременно подсъдимият Ч. се придвижил до кв. „Враждебна“ с таксиметровия автомобил, който управлявал - марка „Дачия“, модел „Сандеро“, ДК № *******. Паркирал автомобила на малък площад, находящ се в близост до ул. „13- та“, и по давани му по мобилния телефон указания от неустановено по делото лице, се насочил към улица *******.

Свидетелят М. го забелязал да разговаря по мобилния телефон и се приближил към него, носейки в ръка плика, в който следвало да се намират паричните средства за заплащане на таксата за колета, и в който в действителност бил сложил банкнота с номинал 5 /пет/ лв. и изрезки от списание. М. предал плика на подс. Ч. на улицата, и в момента, в който последният започнал да се отдалечава в посока лекия си автомобил, бил задържан от служителите на 05 РУ-СДВР. Заявил им, че бил изпратен да получи документи и им оказал съдействие. На място бил изпратен екип на 05 РУ-СДВР и Ч. бил задържан със заповед за задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. В 05 РУ-СДВР с протокол за доброволно предаване предал на разследващите органи 2 /два/ броя мобилни телефони, които държал у себе си, и предадения му от свид. М. плик, ведно със съдържанието. му.