Решение № 503 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502313 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 25.03.24г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно гражданско дело № 2313/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-14 състав от 17.05.23г. по г.д. № 8079/21г. е уважен иск по чл. 23, ал. 1 от СК на З. И. против Б.С. /признато е за установено, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот и МПС-во – подробно индивидуализирани в диспозитива на съдебния акт/.

Решението на СГС се обжалва от Б.С..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че е придобила процесните вещи /недвижим имот и МПС-во/ изцяло с лични парични средства /по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК/ и с оглед това претендира да бъде установено /при условията на посоченият законов текст - спрямо ответника/, че е изключителен собственик на двата имуществени актива.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

По време на брака между страните /сключен на 07.07.06г. и прекратен на 26.06.20г./ З.

И. и Б.С. са придобили /на 24.02.11г./: процесния недвижим имот /апартамент № 61, находящ се в град София, ж.к. ***, бл. 5, ет. 11; заедно с избено помещение № 61; заедно с 1, 618% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото/ и процесното МПС-во /Нисан – Микра с рег. № ********/.

От една страна:

Ответникът защитава тезата /съобразно съдържанието на писмения отговор и 1 заявените в същия възражения/, че процесният недвижим имот е бил придобит не само с лични средства /по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК/ на ищцата, но и със средства, които са били предоставени от баща му.

Тази защитна теза не намира опора в събраните по делото доказателства:

Свидетелските показания на Н. Н. /баща на ответника/ се явяват изцяло неподкрепени от други доказателства по делото /писмени, гласни, експертни или други/. В тази връзка:

Липсват доказателства свидетелят да е разполагал реално - физически /в брой или по сметка/ със сума в размер на 75 000 лева: дадените в тази насока показания, че Н. Н. е работил в чужбина /Либия/ и е спестил спечелените там парични средства не се подкрепят от никакви други доказателства. Освен това: малко вероятно е /от житейска гледна точка/ такава сума да е била заработена още към 85г. /съобразно показанията на този свидетел/ и да е била налична към 11г.

/т.е. – 26 години по-късно/. Липсват и доказателства, които да подкрепят същите свидетелските показания относно това, че бащата на ответника е реализирал приходи /в размер на около 25 000 лева/ от продажба на земеделски земи /не са представени договори в такава насока – с конкретно визирана в тях цена; не са дадени други свидетелски показания в такава връзка/. Дори да се приеме /каквото основание в случая няма – съобразно изложеното по-горе/, че такива суми действително са били налични и са били предадени на ответника, то липсват доказателства същите /именно тези парични средства/ да са били вложени в покупката на процесното жилище. Показанията на свидетеля В. К. също не удостоверяват надлежно релевантното за делото /спорното/ обстоятелство /че Н. Н. е предоставил на Б.С. горните или други суми и, че такива суми са били използвани при покупката на апартамента/: свидетелят нито конкретизира размера на въпросните суми, нито е бил очевидец на предаването им на ответника.

От друга страна:

Твърденията на ищцата /с които същата обосновава наличието на предпоставките по чл. 21, ал. 1 от СК/ се явяват подкрепени от сбраният в процеса доказателствен материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/:

Показанията на свидетеля А. Я. /преценени в контекста на представените по делото платежни документи и в контекста на съдържанието на процесния нотариален акт от 24.02.11г./ подкрепят тезата, че средствата за покупката на апартамента са били предоставени на З. И. от баща й /който съобразно съдържанието на представените по делото писмени доказателства – данъчни декларации е разполагал с финансова възможност да финансира дъщеря си/. Показанията на този /за разлика от останалите такива показания на другите свидетели – посочени по-горе/ свидетел /който е бил очевидец на отношенията между страните по повод покупката на апартамента и свидетелства относно – реалното съществуване и наличност на съответните суми в патримониума на И. Я., размерите на тези суми, предаването им на ищцата, плащането им за покупка на жилището/ са конкретни и последователни. В тази връзка: същите свидетелски показания /преценени в контекста на съдържанието на процесния нотариален акт и на съдържанието на оформените във връзка със сделката платежни документи/ сочат, че – част от сумата е била платена преди изповядването на продажбата /при сключването на предварителен договор – като капаро; съществуването на такъв договор е посочено в самия нотариален акт/; част от сумата е била платена /по банков път в полза на продавачите/ при подписването на договора; част от сумата /която също се включва в продажната цена по сделката/ е била използвана /платена/ за погасяване на вписана върху имота ипотека; част от сумата е била използвана за заплащане на таксите по нотариалното оформяне на сделката. На всички събрани в тази връзка /досежно горните обстоятелства/ доказателства /писмени и гласни/ следва да бъде дадена вяра – доколкото: съдържанието на нотариалния акт /в частта, касаеща конкретно платените по продажбата суми/, съдържанието на платежните документи /касаещо размера на сторените плащания/, съдържанието на свидетелските показания /касаещи същите релевантни за спора обстоятелства/ кореспондират /от една страна/ помежду си, а кореспондират /от друга страна/ и със съдържанието на договора за дарение от 13.02.11г. /сключен между ответницата – надарена и баща й – дарител/ както и със съдържанието на разписката от 24.02.11г. Именно поради това /доколкото визираните във всички изброени доказателства суми се засичат по размери и периоди на плащания/ заявеното оспорване на този договор /по смисъла на чл. 181 от ГПК/ следва да се окачестви като неоснователно.

Същото оспорване се явява неоснователно и в частта му, касаеща правилата по чл. 226, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 225, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД/: описаните по горе писмени и гласни доказателства /преценени в съвкупност; в това число и разписката от 24.02.11г./ удостоверяват, че визираните в договора за дарение парични суми са били предоставени на ищцата от баща й именно като дарение /същите суми са били или реално предадени на З. И., или платени в полза на продавачите при покупката на жилището, или са 2 използвани за заличаване на ипотеката върху имота/.

Действително: част от писмените доказателства /с които ищцата обосновава защитната си теза/ са представени на по-косен етап в процеса /такова процесуално поведение обаче се явява допустимо – като предприето във връзка с определението на първоинстанционния съдия от 16.09.22г. и предвид изричната постановка на чл. 143, ал. 2 от ГПК/.

С оглед изложеното /доколкото предпоставките по чл. 23, ал. 1 от СК/ се явяват надлежно удостоверени по делото – искът следва да бъде уважен /първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено – в частта, която касае процесния апартамент/.

Ответникът не спори, че предпоставките по чл. 23, ал. 1 от СК са налице по отношение на процесното МПС-во /в тази насока са изричните твърдения – признания на Б.С. в производството пред първоинстанционния съд; липсват и доводи във въззивната жалба против решението на СГС в тази му част/. С оглед това: атакуваното решение следва да бъде потвърдено и в частта, касаеща процесното МПС-во.

В последната връзка /и в допълнение/: признанието на ответника /че бащата на ищцата й е дарил средствата за покупка на процесното МПС-во – за което правоотношение също е бил съставен договор за дарение – разписка от 03.09.12г./ също подкрепя /макар и косвено/ тезата, че и другото правоотношение /по покупка на апартамента/ също е било съпътствано със съществуването на такова дарение и реално предадени по същото средства. Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи /изложени във връзка с процесното жилище; че ищцата е придобила спорния имот при условията на трансформация/ е и обстоятелството, че – в процесния нотариален акт като купувач е вписана само ищцата /за разлика от нотариалния акт от 31.10.07г. – където като приобретател е вписан и Б.С.; съсобствеността по последната сделка не се оспорва от З. И./.

В същите насоки са изложени конкретни /и подробни/ доводи и от първоинстанционния съдия. Настоящият съдебен състав препраща към съображенията на СГС /при условията на чл. 272 от ГПК/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция. Заявеното адвокатско възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано до размера на сумата 3 000 лева /която съответства на вида, естеството и обема на извършените пред въззивната инстанция процесуални действия от представителите на ищцата/. Този извод е обоснован от съдебния състав с обстоятелството, че СЕС допуска определяне на адвокатски хонорар и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-14 състав от 17.05.23г. по г.д. № 8079/21г.

ОСЪЖДА Б. Н. С. да плати на З. И. И. 3 000 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3