Определение № 620 от 16.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Благоевград, 15.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500421 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от адв. Н.Б., АК Благоевград, с адрес на дейност Благоевград, ул.“Стефан Стамболов“ № 2А, действаща като пълномощник на ИВ. Р. ЯН., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“Цар Симеон“ № 17, против Определение №338/03.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№2408/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е изменено определение № 107 от 25.01.2022г. в частта относно присъдения размер на разноски, който заявителя следва да заплати на длъжника ИВ. Р. ЯН., с адрес Благоевград, като е намален размера от 400,00 лв. на 50,00 лв.

С частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно приложимият ред за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за защита на длъжник в заповедно производство, като са развити подробни съображения в насока, че е заплатено договореното адвокатско възнаграждение от страна на клиента, както и че не е налице само защита по изготвяне на възражение, но и проучване на самото заповедно производство и даване на мнение по него, което от своя страна попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, т.3 от Наредба № 1 за проучване на дело с даване на мнение по него – 300 лв. Навежда се, че минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата не могат да бъдат основание за намаляване на адвокатския хонорар, като в случая е приложима нормата чл.7, ал.7 от Наредбата. Иска се въззивният съд да отмени, атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба “Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник е подал отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на същата. Излага, че съобразно направеното възражение за прекомерност от негова страна, съдът като е съобразил обемът и характерът на свършената работа по ч.гр.д. правилно и обосновано е намалил размерът на адвокатското възнаграждение, като за подаденото възражение е определил възнаграждението съобразно чл.6, т.5 от Наредбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и изхожда от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството по ч.гр.д.№2408/2021г. на РС Благоевград е инициирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, срещу длъжника ИВ. Р. ЯН., за парични вземания по договор за потребителски кредит № 5010051238 от 21.11.2014г. сключен между Профи кредит България ЕООД и Р. Я. Ч. – клиент и В.Н.К. съдлъжник, наследодател на длъжника Я..

Заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 720 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.10.2021г. Издадената заповед е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, чрез пълномощник, в което е посочено, че не дължи изпълнение на заповедта поради отказ от наследство, за което е приложено удостоверение. С възражението е претендирано да бъдат заплатени на длъжника сторените в заповедното производство разноски. Към възражението е приложено съдебно удостоверение за отказ от наследство и договор за правна услуга и адвокатско пълномощно. Видно от договора, със същия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., изплатено в брой към момента на подписване на същия.

С разпореждане № 1309/23.11.2021г. заповедния съд е приел постъпилото възражение, като е указал на заявителя възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Заявителя не е предявил иска в указания му срок, поради което с определение № 107/25.01.2022г. РС Благоевград е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, и е осъдил заявителя да заплати на длъжника сумата от 400,00 лв. представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, като е прекратил производството по делото.

След подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК от заявителя, първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение, като е изменил постановеното определение № 107/25.01.2022г. по описа на РС Благоевград в частта относно присъдения размер разноски, които „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на ИВ. Р. ЯН. като е намален размера им от 400 лв. на 50 лв. Приел е, че попълването и подаването на възражение по чл.414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство. В Наредбата не e предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за изпълнение, поради което по аналогия следва да се приложи чл.6, т.5 от Наредба № 1.

При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно, правилно и законосъобразно.

Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланково възражение. След инициирано производство по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е присъдил част от претендираното адвокатско възнаграждение за осъществена защита на длъжника, в заповедно производство, а именно 50,00 лв.

Понастоящем спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка следва да се има в предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата защита. Наред с това в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на 2 спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовкапосочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е развитие на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.

Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и съдържание. Според настоящият състав на съда защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е найсходна по смисъл и обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВсъставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50 лв., както правилно е приела първата инстанция, което е съответно на извършената от пълномощника работа.

С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ. Според утвърдената съдебна практика /виж Определение № 153/24.03.2017г. по гр.д.№ 601/2017г. на I- во т. отд. на ВКС, разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по отношение на минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя.

На следващо място и във връзка с довода в жалбата, че в случая не е налице само осъществяване на правна защита по изготвяне на възражение, но и проучване на заповедното производство, което попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, т.3 от Наредбата, по силата която е предвидено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., следва да се посочи, че видно от договора за правна защита и съдействие представен към възражението, в същия е уговорено извършване на процесуално представителство и защита, а не проучване на делото и даване на мнение по него, тъй като същото се включва в извършването на процесуално представителство.

Воден от изложеното въззивният състав на съда намира, че в случая не са налице обстоятелства налагащи присъждането на допълнителни разноски извън вече присъдените на длъжника, респективно, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №338/03.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№2408/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е изменено постановеното по същото дело определение № 107/25.01.2022г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4