Присъда № 25 от 03.04.2023, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 419/2023 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия П. Л. К. от гр. П. е за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, а именно за това, че на 25.04.2022 г. в град П., е унищожил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил „А.“ с рег.№ *****, на стойност 7830,00 лева, собственост на П. П. И. от град П..

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- П. поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като предлага да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се определи наказание под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, което да бъде намалено с 1/3.

Подс. К. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира на същия да бъде наложено наказание лишаване от С. при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства като се приложи института на условното осъждане.

В хода на разпоредителното заседание постр. П. П. И. чрез своя повереник предяви срещу подсъдимия К. граждански иск за сумата от 7 830 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

С протоколно определение на съда гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като постр. И. бе конституирана като граждански ищец в процеса.

Гражданският ищец се явява лично и упълномощения си повереник в съдебно заседание, чрез когото пледира гражданският иск да бъде уважен в цялост.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Св. С.К. и Х.Б. живеели под наем в апартамент, находящ се на етаж 5 в жил. бл. №7 на ул. „С.“ №11 в гр. П.. На 25.04.2022 г. в жилището им се събрала компания, която празнувала Великден. Сред гостите били синът на С.- св. П.К., жена му св. И.В., дъщерите им Е.Б. и Ц.Б., брата на Х.Б.- св. А.Ц. и други лица. Към 19.00 часа към компанията се присъединил и подс. П. К.- приятел на Х.Б..

След 22,00 часа св. Д.С., живущ в апартамент на първия етаж на посочения блок, се качил пред дома на К., за да потърси сметка на празнуващите за това, че хвърляли 1 пластмасови и стъклени бутилки през прозореца. След като му отворила, С. започнал да се кара със св. К. и със сина й П.К. за хвърлените бутилки, като нахълтал в коридора им. Те му отвърнали, че никой от компанията им не е хвърлял бутилки. Към тях се присъединил и Х.Б.. Св. С. продължил да се разправя, като налитал на бой. През това време и жената, с която съжителствал- постр. П. И., също била излязла от жилището им и стояла на стълбите.

В един момент към входната врата и разправящите се пристигнал и подс. П. К., обръщайки се към св. С. с въпроса: „Комшу, какво става?“ . В отговор Д.С. нанесъл удар с главата си в носа на подс. К., в резултат на което от носа му потекла кръв, а С. побягнал надолу по стълбите, като той и постр. И. се прибрали в жилището си.

Докато била на стълбите постр. И. чула мъжки глас да се заканва, че на колата им ще се случи нещо. Поради тази причина, към 22,32 часа св. С. позвънил на тел. 112 и подал сигнал за чутата закана. След около половин час пристигнал полицейски автопатрул. След като полицаите провели разговор със свидетелите С. и И., заедно отишли до автомобила„А.“ с рег.№ *****, който бил собственост на И. по документи. При визуалния оглед на автомобила на И. не били открити нередности, като полицаите си тръгнали, а С. и И. се прибрали в дома си и легнали да спят.

Св. П.К. също подал сигнал за случилото се в дома им на тел. 112, като отзовалия се на сигнала полицейски екип им направил забележка за силната музика, тъй като след разправията със св. С., компанията продължила да празнува в хола на К. и Б.. През цялото време подс. К. се заканвал, че ще си го върне на св. С. и че ще му отмъсти.

Около 23,45 часа подс. К. си тръгнал последен от тържеството, видимо пиян. Той решил, че ще запали автомобила на св. С., понеже му бил силно ядосан. За целта подсъдимият отишъл в своя гараж, от където взел една туба, в която имало около половин литър автомобилно масло, отишъл до лек автомобил „А.“ с рег.№ *****, който бил паркиран на паркинга между блоковете. Разлял масло от тубата върху предното стъкло и върху купето на автомобила, след което със запалка запалил едно парче от плат, което хвърлил върху купето на автомобила, няколко пъти, т.к. падало на земята. Накрая поставил горящото парче от плат на предния капак на автомобила близо до чистачките. По този начин се запалило полятото автомобилно масло, довело до запалване и на лекия автомобил. Констатирайки това подс. К. си тръгнал.

Съседи на постр. И. забелязали горящия автомобил, за което им съобщили.

Пострадалата веднага подала сигнал на тел.112, а св. С. слязъл при автомобила. На място пристигнал екип на полицията и на РЗПАБ. Пожарът бил потушен, а ДОСГ извършила оглед на местопроизшествие, за което бил изготвен протокол и фотоалбум.

По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.

В хода на разследването била назначена пожаро-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че причината за пожара бил открит източник на запалване, вероятно предизвикан умишлено.

Според заключенията на основната и допълнителна химически експертизи, които са изследвали представените от подс. К. дрехи, с които е бил облечен в инкриминираната нощ- къси, зелени на цвят трикотажни панталони и червена на цвят фланелка с къс ръкав, по същите са били открити следи от моторно масло, произведено от нефт. По панталоните следите се намирали основно около левия джоб, а по фланелката- отпред, в долния край по средата. Вещото лице е посочило, че моторно маслото масло, произведено от нефт е смес от петролни въглеводороди, които са устойчиво горими.

Експертизата е изследвала и 4 блроя тампони от марля, иззети от ръцете на 2 подсъдимия, като било констатирано, че нямало наличие на леснозапалими или горими вещества по тях, както и по тампоните от памучна марля иззети от лекия автомобил и от джапанките, предадени от К..

На ДП била назначена повторна автотехническа и оценъчна експертиза, от според заключението на която справедливата пазарна стойност на автомобила на пострадалата, определена като средно аритметична стойност от всички използвани методи в експертизата по Наредба № 49 на КФН, по AEI и пазарните аналози, към датата на деянието, възлизала на 7 830 лева.

Стойността на увредените части от запалването на автомобила, материалите и трудът за възстановяване възлизали общо на 22 428,50 лева. Разходите за ремонт надхвърляли три пъти пазарната стойност на автомобила. Затова вещото лице заключило, че била налице тотална щета на лек автомобил „А.“ с рег.№ ***** и възстановяването му след пожара било икономически неизгодно.

Извършената на ДП видео-техническа експертиза, която изследвала предоставени видеозапис от видеокамера, заснела запалването на автомобила на пострадалата, е заключила, че изображенията, извлечени от видеозаписа били с недостатъчно качество и негодни за целите на идентификацията.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия П. К. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанията, а именно: показанията на свидетелите П. И., П.К., А.Ц., Е.Б., И.В., Х.С. С.К., Ц.Б., Д.С., Т.А., К. С., С. С., В.Г. и К.Л., както и от приложените писмени и веществени доказателства и от заключенията на пожаро-техническата, основната и допълнителна химически, видео-техническа и автотехническа и оценъчна експертизи.

Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществени доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с поведението си от обективна и субективна страна подс. П. К. е осъществил престъпния състав на чл.216 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място е унищожил противозаконно движима вещлек автомобил „ А.“ с рег. № ***** собственост на П. И. и с това й е причинил щета в размер на 7 830 лева.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателства.

Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните 3 последици от деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. Съзнавал е, че автомобилът е собственост на пострадалата и се полза и от св. С.. Съзнавал е и факта, че използвайки моторно масло, с което е залял автомобила и хвърляйки горящото парче от плат върху предния капак на автомобила, маслото ще се възпламени и от там ще се запали и автомобила, както и че това неминуемо ще доведе до увреждане субстанцията на тази вещ до степен, която я прави негодна за употреба по предназначение. Въпреки това лично и предприемайки действия в горния смисъл, е запалил по описания начин автомобила на пострадалата И..

Съдът намира, че извършеното от подс. К. деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо от това че обществена опасност на дееца е занижена. Това е така тъй като стойността на унищожения автомобил има висока стойност- почти 8 000 лева (7 830 лв.).

След деянието нанесената на пострадалата щета не е била възстановена не само изцяло, но и частично дори. Самото деяние е с висока степен на обществена опасност. То е извършено демонстративно и с чувство за безнаказаност. От значение е и начина на извършване на деянието, времето и мястото. Подсъдимият действа през нощта, на паркинг, където е и имало и други паркирани автомобили освен този на постр. И., в близост до жилищни блокове освен това от деянието му са настъпили и други вредни последици за собственика на вещта- в резултат на унищожаването на автомобила и невъзможността му да бъде използван в ежедневието при необходимост.

Вярно е също, че подсъдимият е неосъждан и характеристични данни за него са добри, но всяка личност се характеризира и чрез своите постъпки. Имайки предвид извършеното от него демонстративна престъпна проява, то поведението му е морално и социално по-укоримо. С оглед на всичко това, съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява маловажен случай предвид завишената обществена опасност и на деянието и дееца.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НКотносно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.

Престъплението по чл.216 ал.1 от НК е включено в Глава V от НК„Престъпления против собствеността“ Раздел VІІ- „Унищожаване и повреждане“ и има обект на защита обществените отношения, относно упражняването на правото на собственост върху движими и недвижими вещи и в частност- тези свързани с осигуряване на нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата им по предназначение.

Съдът отчете обществената опасност на конкретното противозаконно увреждане на чужда вещ, която е висока, като се има предвид мястото, времето и начина на извършване, както и предмета на посегателство.

4

Подсъдимият К. е личност със сравнително ниска степен на обществена опасност. Същият е неосъждан и не е криминално проявен, а и характеристичните данни за него са добри.

Подбудите за извършването на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост.

Ниската правна култура на подсъдимия и заниженият му самоконтрол също са конкретни причини за извършване на престъплението.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът отчете чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи. Като отегчаващо обстоятелство се отчете високата стойност на причинените съставомерни вреди, както и претърпените пропуснати ползи от собственика на вещта.