Протокол № 875 от 19.06.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 875 гр. Сливен, 07.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230100210 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се лично. Представлява се по пълномощие от адв.

М. К. от АК- Сливен, надлежно упълномощен.

Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява. От негов пълномощник е депозирано писмено изявление, че няма да може да присъства днес, но ако няма процесуални пречки, не възразява да бъде даден ход в негово отсъствие.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че е предявен осъдителен иск за парично вземане, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие/ПТП/. Претенцията е насочена срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за автомобила, управляван от виновния за инцидента водач- трето за делото лице.

Искът е с цена 2 300лв. Той е допустим, а родово и местно компетентен да го разгледа е Сливенски районен съд.

Тъй като в случая е застрахована гражданската отговорност на водач на МПС- т.н. автомобилист, приложим е Кодекса за застраховането, а конкретния текст е разпоредбата на 1 чл.493 ал.1, т.2 от КЗ.

Ищцата твърди, че е участвала в ПТП, управлявайки своя автомобил, настъпило по вина на другия водач. В следствие на същото тя претърпяла материални щети- автомобила и бил повреден. След случая посетила офис на дружеството, в което е била сключена застраховката „ГО“ за другия автомобил-управляван от виновния водач- ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, уведомила го за настъпилото ПТП, въз основа на което там била заведена щета- № 0801008292/2023-01. Били извършени два огледа на автомобила й, след което съставени описи- заключение, на щетите. След това дружеството й определило застрахователно обезщетение в размер на 2170лв., като сумата представлявала разликата между действителната стойност на МПС към датата на ПТП /3100лв./ и стойността на запазените части /930лв./.

Ищцата твърди, че обезщетението не й е било изплатено и в писмения си отговор ответника-застраховател не отрича, дори признава този отрицателен факт. Застрахователят поставил като условие за плащане тя да бракува автомобила и да снеме регистрацията му в КАТ. П. обаче преценила, че е възможно автомобила й да бъде ремонтиран и предприела стъпки в тази насока, като се оказало, че необходимата за това сума е близка по размер до споменатото обезщетение. В крайна сметка отремонтирала колата и продължила да я управлява, като тя била в движение и понастоящем. Застрахователното дружество обаче продължавало да не престира обезщетението, все със същото обяснение, въпреки проведени между тях няколко разговора. П. дори твърди, че застрахователя се съгласил да й заплати обезщетение и автомобила да не бъде бракуван, но това обезщетение да е 50-60% от стойността му- Ищцата обаче не се съгласила и така в крайна сметка се е стигнало до настоящия иск.

Ищцата дори счита, че направената от ответника оценка на автомобила й е занижена и нереална, тъй като продажната цена на пазара на подобен клас автомобили е по-висока.

Съдът е връчил препис от исковата молба на ответника- ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“. В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК последното депозира писмен отговор. Становището му е, че иска е неоснователен, необоснован и недоказан, а и предявен в завишен размер.

Оспорва фактите и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП от 03.12.2023г. в гр. Сливен, в т.ч. оспорва механизма на ПТП-то. Счита, че застрахования при него водач не носи изключителната вина за настъпването на инцидента. В тази връзка изказва предположение –предположение, че ищцата е управлявала своя автомобил с висока скорост, която не й е позволила да предотврати настъпването на ПТП-то. Те.е, ответника твърди за наличие на съпричиняване.

На свой ред, също както и ищцата, ответника счита, че посочената от нея пазарна стойност на автомобила й към момента на ПТП е не съответства на реалната пазарна цена, а е завишена /съда припомня, че според ищцата посочената от застрахователя пазарна цена е твърде ниска/.

2

На това място от доклада задължително следва да се посочи, че спора между страните по делото е главно по въпроса толкова ли е бил увреден автомобила на ищцата при процесното ПТП, че представлява т.н. „Тотална щета“, а също ако и да е представлявал такава, застрахователя правомерно ли е отказал да й заплати обезщетение.

Съдът указва, че в това производство доказателствената тежест е основно за ищцата, като тя трябва да докаже настъпването на ПТП-то; че вина за това носи водача на автомобила, за който при ответното дружество имало сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите; че в резултата на това ПТП по автомобила са нанесени щети и каква е тяхната стойност. Двете страни следва да ангажират доказателства за пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП-то, както и на запазените негови части, а съда ще прецени представлява ли това споменатата „тотална щета“, съотв. и следва ли ответника да заплати обезщетение на ищцата, вкл. и при положение, че тя е отремонтирала автомобила си.

Впрочем, тя трябва да докаже твърдението си, че е сторила това , както и на каква стойност е възлязъл ремонта.

Съдът УКАЗВА, че ищцата е направила доказателствени искания за установяване на твърдяните в исковата молба обстоятелства. Представила е за приемане като писмени доказателства документи; поискала е да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с които ще се установяват конкретно посочени обстоятелства; да бъде назначена авто-техническа и оценителна експертиза

Съдът УКАЗВА, че ответника също е направил сходно искане- за назначаване на авто-техническа и оценителна експертиза.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да вземат становище по иска и в съдебно заседание; доклада и указанията; същевременно и ги ПРИКАНВА към сключване на спогодба, като УКАЗВА, че ако такава не бъде постигната, съда ще продължи със събиране на доказателствата. Очевидно днес не е възможно да се постигне спогодба поне защото в заседанието не присъства представител на ответното дружество.

АДВ. К.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение относно доклада. Моля да допуснете един свидетел, който очевидец на кореспонденцията на ищцата с ответното дружество. Водим го за днешното съдебно заседание. Не се противопоставям да бъде назначена авто-техническа и оценителна експертиза- да отговори каква е пазарната стойност на щетите и каква е пазарната стойност на автомобила преди увредата, преди удара на 03.12.2023г.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по доказателствените искания на страните и събере доказателствата. Следва да се отбележи, че такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с 3 постановено в закрито съдебно заседание определение с № 1767 от 13.05.2024г., като е допуснал за приемане като писмени по делото доказателства приложенията на исковата молба: документи по опис, който се намира на стр. 6, в т. „Доказателства“.

Ето защо, съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства приложените документи с исковата молба: протокол за ПТП № 0804685 ОТ 03.12.2023г.; свидетелство за управление- част 1; справка за валидна застраховка „ГО“ на автомобил рег. № СН6284ВК; опис заключение 2 бр. от 04.12.2023г. и от 08.12.2023г.; писмо изх. № 6355 от 18.12.2023г. уведомление за щета, ведно с удостоверение за прекратяване на регистрация; уведомление от пълномощника на ищцата относно писмо изх. № 6355/18.12.2023г. , ведно с известие за доставка; писмо изх. № 45/03.01.2024г.- отказ за изплащане на застрахователно обезщетение; фактура № **********/05.01.2023г., ведно с касова бележка; договор за закупени части от фирмата извършила ремонта на автомобила; извадка от мобиле бг.

Ищцовата страна направи доказателствените си искания днес, като правейки го пълно, т.е. посочи имената на свидетеля и конкретните факти, които ще установява чрез разпита му. За тези обстоятелства са допустими свидетелски показания. Обстоятелствата са относими към предмета на делото и следва да бъдат установени както от ищцата и то главно, като главно съда има предвид преимуществено, а и в смисъла на пълно главно доказване, което ищеца трябва да проведе в исковия процес, но подлежат на доказване и от ответната страна, както съда по-рано аргументира становището си в тази връзка.

Поради това доказателственото искане на ищцата ще бъде уважено- за разпит на свидетел, за установяване на тези обстоятелства.

Съдът излага, че е дал възможност на ищцата да ангажира гласни доказателствени средства чрез разпита на две лица като свидетели, за установяване на конкретно посочени факти, а именно: че в телефонен разговор служител на ответното дружество й е предложил да й бъде изплатена 60% от опредЕ.та от тях стойност на автомобила, както и че тя не е приела това, а също и че автомобила е вече възстановен напълно.

АДВ. К.: Г-н съдия, водим само един свидетел и моля да го допуснете до разпит днес.

При изложеното, съда

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетел, за установяване на споменатите погоре факти, лицето Я. Т.а К..

4

Съдът ВЪВЕДЕ в залата първият осигурен от ищцата свидетел и сне самоличността му, както следва:

Я. Т.А К. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, разведена.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.

На осн.чл.171 от ГПК съда пристъпва към разпита му.

На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори:

Кажи на съда каква е родствената ти връзка с ищцата и разкажи със свои думи какво се случи с личния автомобил на Е. П.?

СВИДЕТЕЛ: Братът на моята майка е бивш съпруг на ищцата. Освен това работя при нея от около 15 години.

На 03-ти декември, на „стъкленото кръстовище“ в гр. Сливен, е станала катастрофа между ищцата и друг автомобил. Това, което знам по случая е, че на следващия ден вуйна предяви застрахователна претенция. На катастрофата не съм присъствала, но знам, че другия автомобил е бил виновен. Това се е признало и в писмото от застрахователя, доколкото знам. Вуйна предяви застрахователна претенция и след около ден-два направиха оглед.

СЪДЪТ: От застрахователя ли?

СВЕДЕТЕЛ: Не, от вуйчо ми. Той е застрахователен агент, от него знам, той ми каза.

СЪДЪТ: Т.е., той като представител на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е направил огледа?

СВИДЕТЕЛ: Не, не. Той закара колата за оглед при застрахователя.

СЪДЪТ: Каква кореспонденция е водена със застрахователя?

СВИДЕТЕЛ: Преди да кажа за кореспонденцията искам да обясня, че веднага след огледа П. предприе действия да се отправи автомобила, защото в семейството си има двама души, които са с медицински проблеми и автомобила й е много важен, много необходим.

Освен, че работи и във връзка с работата й като адвокат ходи в други градове по дела, дъщеря й и внучката й имат сериозен здравословен проблем. Тогава, след катастрофата, тъй като колата беше повредена, тя ползваше автомобила на моя син, за да я заведе два пъти на преглед в друг град.

За кореспонденцията си спомням, че ищцата получи писмо, в което от застрахователното дружество се признаваше, че автомобила е тотал щета и й предложиха да й изплатят сумата от 2170лв., т.е. 70% от стойността на автомобила.

СЪДЪТ: А застрахователят какво е имал предвид- като й изплатят сумата, какво се случва с автомобила?