Решение № 3168 от 07.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3168

Стара Загора, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700335 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. М. И. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, ул. „х. 26А, допълнена и уточнена с допълнение към жалба вх. № 2237/ 01.04.2026г. и с писмено становище вх. № 2238/ 01.04.2026г., против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ - репатриране на лек автомобил с рег. № [рег. номер], наложена на 11.02.2026г. от специализиран контролен орган – главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община Казанлък – П. В. К..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за налагането й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерността. Жалбоподателката поддържа, че липсват категорични доказателства за наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ, като твърди, че нито е извършила нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата, нито е установено, съответно доказано, че по начинът, по който е бил паркиран управляваният от нея автомобил, същият е създавал реална пречка за движението или е възпрепятствал дейността по сметосъбиране. Счита, че наложената ПАМ е необоснована, поради липсата на изложени мотиви кое е обусловило прилагането на най-тежката мярка вместо поставяне на техническо средство за принудително задържане – скоба. Излага доводи, че приложената ПАМ е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като репатрирането не се основава на установена и доказана необходимост, поради което прилагането на мярката се явява прекомерно и несъответстващо на целта на закона. Направено е искане за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община Казанлък – П. В. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена при установено и доказано съществуване на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за това, предвид констатираното паркиране на автомобила на по-малко от 5 метра от кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Казанлък, на практика в самото кръстовище и до съдове за смет, с което възпрепятства движението на останалите автомобили, извършващи маневра завой наляво от [улица]по [улица], както и дейността по сметосъбиране.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, е приложена на 11.02.2026г., в 11.20 часа, по устно разпореждане на П. В. К. на длъжност главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община Казанлък. Служителят е разпоредил принудително преместване на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер]. Съгласно констатациите на приложилия ПАМ орган, обективирани в Протокол № 0002554 от 11.02.2026г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство (л. 52 по делото), автомобилът е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Казанлък и около съдове за смет, по начин, възпрепятстващ сметосъбирането и създаващ опасност за другите участници в движението. С оглед на което е прието, че са налице основанията по чл. 171, т.5, б. „б“ от ЗДвП и чл.31 от Наредба № 4 на Общински съвет – Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък, за принудителното преместване на паркираното в нарушение на правилата за движение и създаващо опасност за другите участници в движението ППС с рег. № [рег. номер], на Общински специализиран паркинг. На място са били направени снимки, представени и приложени по делото, онагледяващи паркирания автомобил и конкретното място на паркиране. Автомобилът е освободен от специализирания паркинг след заплащане от жалбоподателката П. И. на такса в размер на 27.60 евро, съгласно издаден на 11.02.2026г. фискален бон (л. 7).

П. И. е оспорила наложената й ПАМ по административен ред с подадена жалба до Кмета на Община Казанлък. С Решение № 515/ 25.03.2026г. на Зам. кмета на Община Казанлък (постановено след образуването на настоящото съдебно производство), е потвърдено репатрирането на МПС с рег. № [рег. номер], извършено на 11.02.2026г., разпоредено от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община Казанлък.

По делото са представени и приети като доказателства документи и снимков материал, изготвени в хода на извършената проверка и прилагането на ПАМ, както и доказателства относно компетентността на органа, разпоредил оспорената ПАМ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП като упълномощен от собственика на МПС ползвател на автомобила – обект на ПАМ (съгласно Декларация за предоставяне на МПС за ползване – л.70), в законово установения срок (при прилагането на чл.140, ал.1 от АПК) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая не е спорно, че МПС с рег. № [рег. номер] е било паркирано на улица в гр. Казанлък, представляваща част от общинска пътна мрежа. Община Казанлък, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Съгласно представената по делото Заповед №551 от 21.03.2023г. на Кмета на Община Казанлък (л. 62), П. В. К. - главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община Казанлък, е определен като длъжностно лице, на което е възложено в случаите по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. С оглед на което съдът приема, че обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, няма законово регламентирано изискването за писмена форма на волеизявлението, по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради особения характер на този вид ПАМ същата представлява властническо волеизявление на овластен административен орган, изразено чрез действие.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната ПАМ, обуславящи отмяната й на това основание.

Оспорената ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП е приложена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП принудителна административна мярка, се прилага в три хипотези. В случая не е спорно, че за мястото, на което е бил паркиран лек автомобил с рег. № [рег. номер], не е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно че това място не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка. Въз основа на констатациите, обективирани в съставения от приложилия ПАМ орган Протокол № 0002554 от 11.02.2026г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство (че автомобилът е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Казанлък и около съдове за смет, по начин, възпрепятстващ сметосъбирането и създаващ опасност за останалите участници в движението), може да се направи извод, че прилагането на ПАМ се основава на твърдяно наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка при кумулативното осъществяване на фактическия състав по две от хипотезите, регламентирани в чл.171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП – 1. ППС е паркирано по начин, създаващ опасност за другите участници в движението и 2. Паркираното ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

При липса на изискване за писмена форма за прилагане на ПАМ от вида на оспорената, фактическото основание по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП може да се установява с всички доказателствени средства. В случая, от представения по делото снимков материал (л.26 и сл. и л.56 и сл. по делото), съдът приема за установено по несъмнен начин, че извършеното от жалбоподателката П. И. на 11.02.2026г. паркиране на л.а с рег. № [рег. номер], е в нарушение на абсолютната забрана по чл.98, т.6 от ЗДвП за паркиране на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. Действително по преписката няма данни за извършено измерване с техническо средство на разстоянието от паркирания автомобил до кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Казанлък. Но противно на твърдяното от жалбоподателката, от изготвения снимков материал, онагледяващ времето, мястото, начина на паркиране на автомобила, може да се направи категоричен извод, че автомобилът не само е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището, но фактически паркирането е било извършено при разполагането на МПС в обхвата на самото кръстовище или в непосредствена близост до него. Следователно без съмнение автомобилът е бил паркиран по начин и на място, където превозното средство създава непосредствена опасност при преминаването в участъка на кръстовището на останалите участници в движението. Паркираният до самото кръстовище автомобил представлява и реална пречка за движението на другите автомобили, извършващи завой наляво от [улица]по [улица], като видно от приложения снимков материал, разположението на паркирания автомобил не просто е ограничавало/ затруднявало, но и обективно е направило невъзможно преминаването, при извършването на посочената маневра, на товарни автомобили или ППС със специално предназначение, вкл. е възпрепятствало сметоизвозването, доколкото не е спорно, а и се установява от снимковия материал, че л.а с рег. № [рег. номер] е бил паркиран непосредствено пред сметосъбиращите съдове.