Решение № 1203 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000500627 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 260037 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 50/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, втори състав, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет, да заплати на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, , ет. *, ап. *, сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея на неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на претърпяно непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2019 г. в с. Рударци, Община Перник, на пешеходна пътека на ул. „Черни връх“, довело до травматологични, неврологични и психически травми и увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.09.2019 г. , до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 556, 10 лева (петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, предизвикани от същото непозволено увреждане, представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение, 1 болничен престой и рехабилитация за периода от 10.09.2019 г. до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Недоволен от така постановеното решение е останала ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в неговата цялост. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които да бъде ангажираната отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” по чл. 49 от ЗЗД. Поддържа се, че по делото не било установено точното място на твърдяния деликт – пешеходна пътека, тъй като на мястото на деликта са налице две пешеходни пътеки. Oтделно от това, първоинстанционният съд не бил обсъдил задълбочено свидетелските показания по делото, от които ставало ясно, че на процесната дата не е имало дупка на пешеходната пътека, а освен това не било съобразено и обстоятелството, че пострадалата и преди била претърпяла подобни инциденти, за които е ангажирала отговорността на трети лица, съответно Окръжен съд – Перник не бил отчел връзката между неимуществените вреди от предходните деликти и тези от процесния. Релевира се и възражение по посока на липса на задълбочено обсъждане на основната и допълнителна съдебно-психологическа експертиза, която според въззивника опровергавала твърденията на пострадалата за психологически преживявания и съответни психически травми във връзка с процесния деликт. Релевира се нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Окръжен съд – Перник бил определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да постанови Решение, с което да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Въззиваемата К. И. К. , чрез адв. Б. Б. от АК – Перник, оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от страна на третото лице-помагач „Лиел Констракшън“ ЕООД. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач „ЗМБГ“ АД не ангажира становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

2

Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от К. И. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за това че на 10.09.2019 г., около 06:30 ч., в с. Рударци, Община Перник, пресичайки по пешеходна пътека на ул. „Черни връх“, кракът и пропаднал в дупка, вследствие на което получила полифрагментно счупване на дясна раменна става.

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Перник, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано.

От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Безспорно по делото, както от становището на Агенция „Пътна инфраструктура“ в отговора на исковата молба, а така също и от допусната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че процесната ул. „Черни връх“, с. Рударци, общ. Перник е част от Републикански път III-1003, който от своя страна е част от републиканската 3 пътна мрежа и като такъв се поддържа от въззивника, респективно от неговото специализирано звено – Областно пътно управление (ОПУ) – Перник на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Установява се и, че с договор от 29.01.2016 г., Консорциум „ЗМБГ Констракшън“ е поело задължение за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища на територията на югозападен район, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Перник, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, в качеството му на изпълнител по откритата процедура по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП), подробно описан в приложенията към договора със срок на действие 48 месеца, считано от датата на подписването на договора, а именно 29.01.2016 г., влязъл в сила на 01.02.2016 г.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза се установява също, че към момента на инцидента е била изградена и съществувала пешеходна пътека тип „Зебра“ на ул. „Черни Връх“, в централната част на с. Рударци, обл. Перник, като същата започвала от бордюра от северната част на пътното платно пред затревената площ в района на тамошна чешма за минерална вода и метално пано и завършвала от южната страна на пътното платно до електронен стълб.

Въззивният съд, кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно оценителна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания в съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за мястото на получаване на травматично увреждане.

Във връзка с установяване на твърдения механизъм на причиняване на непозволеното увреждане, което е станало на ул. „Черни връх“, с. Рударци, общ. Перник, по делото са разпитани свидетели и по-конкретно:

От свидетелските показанията на св. З. Б., макар и да не е била пряк очевидец на инцидента, се установява, че към неговия момент е била работодател на К. И. К., като в качеството си на собственик на заведениебаничарница, намиращо се вблизост до мястото на инцидента, добре познавала влошеното от години техническото състояние на конкретния пътен участък, част от който е и въпросната пешеходна пътека, на която е паднала К. И. К., който характеризира с множество дупки, до степен почти да заличат централната улица в с. Рударци. Изрично се споменава, че на процесната пешеходна пътека е имало дупки, когато се е случил инцидента.

От свидетелските показания на св. Б. В. работещ, като охранител във фирма СОТ, се установява, че през месец септември 2019 г., докато бил нощна смяна в с. Рударци, стоял в колата, вблизост до тамошната чешма, като сутринта видял да идва автобус от гр. Перник, който спрял до местния магазин за плодове и зеленчуци. От автобуса слязла К. И. К., която поела към закусвалнята и кафене, минала покрай чешмата, а пресичайки пешеходната пътека паднала. В този момент, св. Б. С. и неговия колега отишли при 4 пострадалата, чули да вика от болка и не можела да се изправи. Установява се, че този свидетел познава синът на пострадалата, като заедно му позвънили да отиде и да я откара в болница. Междувременно св. Б. С. и неговия колега вдигнали К. И. К.. В показанията се сочи изрично, че на конкретната пешеходна пътека имало множество дупки, които често се образували във времето, дори и преди това да били запълвани.

От свидетелските показания на св. В. В. – син на пострадалата, се установява, че на 10.09.2019 г. майка му се обадила плачеща, че е паднала и той отишъл да я прибере от с. Рударци. Намерил я на ядна пейка да седи пред баничарницата, с двама човека от СОТ, които му казали, че майка му била паднала. Тя изглеждала, кална и мръсна. Той я качил в колата и я откарал в Бърза помощ. Установява се, че св. В. В. познавал мястото на инцидента, често е минавал, като през зимата това място се превръщало в поледица, а лятото било пълно с локви, вследствие на недоброто техническо състояние на пътния участък, сравняван от него с изкоп, насипан със скална маса, при стъпване на който нямало как да не пропаднеш.

От свидетелските показания на св. В. В. се установява, че той работи в Областно пътно управление в гр. Перник и прави обход на всички пътища от републиканска пътна мрежа в областта, включително и в района на с.

Рударци. Видно от дадените показания, на площадчето в с. Рударци имало две пешеходни пътеки и състоянието на пътя било добро. Не си спомнял през м. септември 2019 г. да е имало дупка на пешеходната пътека. Обичайно при обход, когато констатират дупка пишат задание на фирмата която подържа пътя и към този момент от година я пълнили обичано със студена асфалтова смес.