Решение № 260 от 01.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20214100100810 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищците твърдят, че на 23.09.2018 г. при настъпило пътно транспортно произшествие, причинено от К. А. С. при управлението на лек автомобил „К. В.“с рег. № .............. е причинена смъртта на М. К. М.. Твърди се, че загиналият е бил баща на ищцата М. М. К. и е живеел във фактическо съпружеско съжителство с другата ищца – С. Е. А..

Твърди се, че от смъртта на техния близък за двете ищци са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и душевна болка. Ищцата А. загубила най- близкия си човек в деня на раждането на най-малкото им дете, когато той отивал при тях, за да ги види. Ищцата К. имала много силна връзка със своя баща и страдала от загубата му. Тя се отразила негативно на здравословното и емоционалното състояние на детето. Двете ищци твърдят, че са загубили най-голямата си опора. Твърдят, че към момента на настъпване на процесното ПТП е била сключена в една застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, за лек автомобил „К. В.“ с рег. № .........

Според ищците в този случай те, попадайки в кръга на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение за причинените им при управлението на застрахованото при ответника МПС неимуществени вреди.

В тази връзка се отправя молба до съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от по 26 000 лв. за всяка една от ищците, предявена като частичен иск от по 200 000 лв. за всяка една от ищците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й 1 изплащане. В хода на производството по делото е допуснато увеличение на размера на предявените искове на по 120 000 лв. за всяка от ищците, частични искове от по 200 000 лв. за всяка една от тях.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес у ищците за предявяването му. Сочи, че на ищцата М. К. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв. и тя е заявила писмено, че няма да има повече претенции към дружеството.

Ищцата А. не представила никакви доказателства за връзката й със загиналото при процесното ПТП лице. При условията на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на произшествието, като навежда довод, че пострадалият е допринесъл за настъпване на същото с поведението си.

Според ответника е налице случайно деяние. Навежда искане съдъту с оглед приноса на пострададалия за настъпване на вредоносния за него резултат, в случай, че уважи исковите претенции, да намали обезщетението до 90 %.

Оспорва дължимостта на претендираните от ищците лихви.

По делото като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечен К. А. С., заместен в хода на производството от своите наследници по закон. Третото лице, чрез процесуалните си представители по пълномощие, заема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че загиналият при процесното ПТП е бил изоставен от близките си и не е поддържал от години връзка с тях.

В. Окръжен съд, като взе предвид наведените от ищците твърдения, отговора на ответника, становището на третото лице- помагач и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

Твърденията на ищците относно настъпването на ПТП на 23.09.2018г., при което е загинал М. К. М., се установяват по категоричен начин от приложените към делото доказателства и приложеното НОХД № 212/2018г. по описа на ВТОС.

По делото е установено, че ищцата М. К. е дъщеря на загиналия при процесното ПТП, а ищцата С. А.- нейна майка.

Съдът, с определението си по чл. 140 ГПК е приел за безспорни следните обстоятелства :

-Че за лек автомобил „К. В.“с рег. № ............ към момента на настъпване на процесното ПТП – 23.09.2018г. е била сключена с ответника вА.дна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

-Че с влязла в сила присъда № 114/02.12.2019г. по НОХД 212/2019г. К.

А. С. –ЕГН ********** е признат за за ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2018 г. около 22:00 часа на първокласен път I-5 Р. - ГКПП „М.“, в района на километър 101,500 преди гр. В. Т., при управление намоторно превозно средство - лек автомобил „К. В.“ с peг. № .........., собственост на „К. А.“ ЕООД гр. В. Т., движейки се със скорост 84,5 км/ч, нарушил правилата за 2 движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно, който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. М., ЕГН ********** от с. В., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б.„б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.36 и чл.54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.58а от НК и чл.371, т.2 от НПК е намалено с една трета, като изтърпяването му е отложено.

За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП са изслушани свидетели, както и заключението на съдебна авто-техническа експертиза.

Свидетелят Ц. И., който е бил единствен очевидец на настъпването на процесното ПТП, е пътувал заедно с К. А. в автомобила, при управлението на който е настъпило произшествието. Той твърди, че с А. са пътува от с. Р. към гр. В. Т., като след село С., малко преди разклона за гр. В. Т., около 21-22 ч. на процесната дата, свидетелят видял сянка отляво на пътя и се чул удар, като предното стъкло на автомобила се спукало. А. спрял, отворил вратата на автомобила и нищо не видял. Решили, че е ударено животно и се прибра. Към момента на инцидента по пътя имало трафик, минава коли и тирове.

Свидетелят твърди, че А. не карал бързо и намал скоростта преди разклона, защото там е отбивка и се чудели по кой път да минат, за да влязат в град В.

Т. Веднага след като се прибра, дошли полицаи и поиска да видят нещо по колата.

Свидетелят К. М. твърди, че на 23.09.2018г. след 22:00 до 22:20 часа пътувал с автомобил от с. П. към гр. В. Т. По пътя след село С. пред него имало други два автомобила и се движели в колона. Първата кола се движела много бавно, може би със скорост 30-40 км/ч през цялото време. На входа на гр. В. Т., от към старата част, трите коли се отклонили в дясно за гр. В. Т..

Втората кола пред автомобила на свидетеля тръгнала рязко в дясно и тогава на фаровете на този автомобил свидетелят видял нещо, което оприличил на черен чувал. Когато подминал препятствието, видял, че е човек и спрял.

Сигнализирал на телефон 112 и се приближил до човека, като преценил, че позата му не предполага той да е жив. Човекът бил с тъмни дреги и свидетелят се приближил, за да види дали диша, като навеждайки се към него установил, че той лъха на алкохол. Движението не било интензивно в този момент. Според свидетеля загиналият се бил озовал на т. нар. остров, на въображаемата маркировка на мястото. Банкетът бил пълен с пепел, никой не кара там, всички карат малко в ляво. Човекът бил в началото на острова, но не там нямало видима маркировка. На мястото имало бутилки и част от огледало. Свидетелят е категоричен, че загиналият е миришел на алкохол.

3

Свидетелят А. М. твърди, че на 23.09.2018г. се прибирал в с. С. заедно със свой приятел и отишъл да го изпрати до дома му, в глуха улица на края на селото, където няма други къщи. Видели загиналия при процесното ПТП мъж, спрели да го питат какво търси там и той отговорил, че търси болницата.

Според свидетеля мъжът бил в неадекватно състояние. Малко по-късно М. тръгнал към В. Т. и видял същия човек по пътя на един завой, бил с тъмни дрехи и свидетелят се стреснал и се притеснил. Човекът вървял на пътното платно в дясната лента по посока гр. В. Т., към банкета, но не на банкета, а по пътното платно. Походката му не била стабилна, движел се по посока на движението. Там не било осветено. На връщане от гр. В. Т. свидетелят отново видял човека преди местността „Д.“, като се пътува от гр. В. Т. към с. С..

Тогава свидетелят възприел човека като внезапна опасност на пътя. После свидетелят чул, че човекът е загинал, и понеже работи в Бърза помощ, видял и разпознал човека в моргата. Бил същият човек, с когото разговарял.

Свидетелят Е. заявява, че преди катастрофата през 2018г. М. К. отишъл у тях и го помолил да го закара в с. К. да вземел жена си от там, като нямало да се бавят. Отишли в К. и свидетелят останал в автомобила си, а след време М. се върнал и казал, че жена му е в болницата. Свидетелят се пошегувал, че тя се е скрила от страх. Потеглил в обратна посока към с. С. и при отбивката за с. Я. М. поискал да спрат. Отказвал да се прибере в дома си, въпреки настояването на свидетеля. М. бил „малко сръбнал“ - имал бира, голяма бутилка, пластмасова от 2 литра или 2,5л.. Слязъл от автомобила и тръгнал пеша. Вече било тъмно, колата пътувала на фарове. Според свидетеля М. тръгнал да си търси жената. Свидетелят сочи, че жената на М. ходела от мъж на мъж и към момента (2023г.) пак се оженила. М., когото свидетелят познавал от малък, не се разбирал с жена си, карали се постоянно.

Тръгнал да я търсят в К., защото тя била избягала от М. Много пъти е бягала от М. според свидетеля и после се връщала. Докато пътувала в колата от с. В. и в обратна посока, М. все си пиел бира, една голяма туба, която си купил от с. Я..

Заключението на изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява, следното :

Пътно транспортното произшествие на 23.09.2018 г., е настъпило на П П I - 5 , при км. 101 +500м, в землището на гр. В. Т., на кръстовището образувано на ПП с ул. „О." между лек автомобил „К. В." с рег.№ .......... управляван от К. А. С. и пешеходеца М. К. М.. Кръстовището е У- образно.

Първокласния път I - 4 представлява двулентов път извън населено място с двупосочно движение с обща широчина на платното за движение 10,80 метра, ориентиран по посоките на света, север -юг към град . овището в посока юг, като представлява еднолентов път за еднопосочно движение в посока към град В. Т.. Широчината на платното за движение - 5,2 метра, а широчината на пътното платно е в най широката част - 8 метра. Между двата пътя има обособен остров ограничен с непрекъсната линия и коси успоредни линии. В източната част на пътното платно на улица „О." е ограничено с 4 непрекъсната линия а след нея следват коси успоредни линии.

В зоната на мястото на удара, на 40 метра от мерната линия на приетия ОР широчината на площта с нанесени коси успоредни линии е - 7 метра.

Западният банкет на улица „О." представлява бетонна подпорна стена с височина -1 метър и широчина от - 0,7 метра.

В района на ПТП не са установени пътни знаци.

Вещото лице посочва, че с оглед посоката на движение на процесния автомобил (север на юг), видимостта в района на ПТП е не по-малка от - 120 м. Предвид обстоятелствата, при които автомобилът се е движил в пътния участък (през тъмната част ат денонощието при включени фарове на къси светлини), водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца на разстояние не повече от 55 м., а при шофиране на дълги светлини - не повече от 120 м.

Тъй като кръстовището е

„У" образно, според вещото лице съществува възможност за насрещни светлинни отблясъци на други ППС, движещи се по ПП I-4, които да затрудняват видимостта на водача на л.а.