Акт от 25.06.2021, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 23 гр.Русе, 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, 7-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

Йълдъз Агуш при секретаря Мария

Станчева като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 610 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, представлявано от управителя М.М., против ревизионен акт № Р-03000319005667-091-001/09.06.2020 г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Н. А.П., в частта, потвърдена с решение № 206/05.10.2020г. на директора на дирекция

„ОДОП" - гр.Варна при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС, в общ размер 44 592.92 лв. за данъчни периоди м. 07 и м.08.2018 г. за извършени вътреобщностни доставки (ВОД) към италианските дружества ETEREA SRL (частично по фактура № 3/31.07.2018 г. и № 4/28.08.2018 г.) и HEALTH TECHNOLOGY SRL (частично по фактура № 1/30.05.2018 г.), ведно с лихви за забава на стойност 6 381.24 лв.

С ревизионният акт

(РА), в оспорената част, не са приети за реално извършени вътреобщностните доставки (ВОД) през ревизираните периоди, поради което органите по приходите са счели, че не са налице условията по чл.7, ал.1 вр.чл.53, ал.1 от ЗДДС и са начислили задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер 44 592.92 лева, за данъчни периоди м. 07 и м.08.2018 г. за извършени вътреобщностни доставки (ВОД) към италианските дружества ETEREA SRL (частично по фактура № 3/31.07.2018 г. и № 4/28.08.2018 г.) и HEALTH TECHNOLOGY SRL (частично по фактура № 1/30.05.2018 г.), ведно с лихви за забава на стойност 6 381.24 лв. Изложени са мотиви, че „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не притежава валиден транспортен документ, в който да е посочен като изпращач на стоките и който документ да удостоверява транспортиране на стоката от територията на страната до територията на Италия, поради което не са налице изискуемите доказателства по чл.45, т.2 от ППЗДДС.

В жалбата и депозираната писмена защита се развиват подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания РА.

Жалбоподателят сочи, че е представил предвидените в чл.45 от ППЗДДС, писмени доказателства, които отговарят на формалните критерии за тяхната редовност и чрез които се установява транспортирането на стоките от територията на страната до територията на държавата членка на ЕС, в която са регистрирани неговите съконтрагенти – получатели по доставките, а именно в Италия. Поддържа се становище, че на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не може да се установяват задължения за ДДС по процесните ВОД, поради факта, че италианското дружество ETEREA SRL не е открито на адреса или поради факта, че е декларирало по-ниска стойност на ВОП.

Възразява, че въз основа на представените както в ревизионното производство, така и в оригинал в съдебното производство, писмени доказателства – международни товарителници (CMR) и придружаващите ги разписки, описани във фактурите, сключеният договор Договор за услуги от

01.07.2018 г. между „Ем Ем Корпорейшън" ЕООД и „Уотър Систем Итали" ООД, писмените доказателства, удостоверяващи изпълнението на този договор, се установява реалното извършване на ВОД, поради което фактическите изводи на органите по приходите са необосновани като въз основа на тях същите са приложили неправилно и материалния закон като са отказали облагането на доставките с нулева ставка съгласно чл.53, ал.1 от същия закон.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт, в обжалваната част. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, намира депозираната жалба неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден в обжалваната част, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството, по което е издаден обжалвания ревизионен акт, е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000319005667-020-001/29.08.2019 г., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта са определени ревизиращите органи, периода на ревизията – от 01.06.2018 г. до 30.11.2018 г., вида на ревизираните данъчни задължения – ДДС, както и срока за извършване на ревизията – три месеца от датата на връчване на ЗВР.

С т.3 от заповед № Д-1249/30.06.2017 г., на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 01.07.2017 г., М.Т.Г., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на ревизии. ЗВР е връчена на жалбоподателя на 02.09.2019 г., по електронен път в ИС „Контрол“, като това обстоятелство е удостоверено чрез активиране на електронната препратка към документа, както и неговото изтегляне от посочените IP адрес и електронна поща, съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319005667-020-002/26.11.2019г. срокът на ревизията е продължен до 02.01.2020 г. като е указано, в съответствие с чл.117, ал.1 от ДОПК, че за резултатите от извършената ревизия следва да бъде съставен ревизионен доклад не по – късно от 14 дни от определения за завършването й срок. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена по електронен път на 28.11.2019 г.

Ревизионният доклад № Р-03000319005667-092-001/13.04.2020 г. е издаден в законоустановения срок и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията –Н. А.П. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Б.К.О. – старши инспектор по приходите. Докладът, заедно с приложените към него документи, също е връчен по електронен път на жалбоподателя - на 15.04.2020 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят не е подал възражение срещу него. Срокът за подаване на възражение срещу РД и представяне на доказателства по РД е продължен до 28.05.2020г. От дружеството не е представено писмено възражение срещу срещу РД.

Въз основа на доклада е издаден оспореният ревизионен акт № № Р-03000319005667-091-001/09.06.2020 г. Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - от М.Т.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Н. А.П., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на 15.06.2020 г. Последният е подал жалба срещу него, като РА е потвърден, в обжалваната част, с решение № 206/05.10.2020 г. на Светлан Христов Петков – директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.

Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 15.02.2021 г. чрез визуализация, в присъствието на процесуалните представители на страните, на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.

Всички актове са връчени по предвидения в чл.29, ал.4 от ДОПК ред – по електронен път като това е удостоверено чрез активиране на наличната електронна препратка и изтегляне на изпратените файлове – чл.30, ал.6 от същия кодекс.

По тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби.

Въз основа на събраните доказателства обаче органите по приходите са достигнали до необосновани фактически изводи, обусловили и неправилното приложение на материалния закон.

До изменението на Регламент за изпълнение

(ЕС) № 282/2011 на Съвета от от 15 март

2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 04.12.2018 г., в сила от 01.01.2020 г.

(вж. и действащата редакция на чл.53, ал.2, т.2 от ЗДДС и чл.45, т.2 от ППЗДДС), в съюзното законодателство липсват правила, които да уреждат разпределението на доказателствената тежест по отношение на извършването на вътреобщностните доставки и доказателствата, с които това обстоятелство следва да бъде установявано. В тази връзка държавите-членки разполагат с процесуална автономия като тези въпроси се уреждат в националното законодателство – чл.131 от Директива 2006/112/ЕО.

Според легалната дефиниция на понятието вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС (респ. чл.138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО), това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

В постоянната си практика, въз основа на тълкуване на материалноправните разпоредби на директивата, Съдът на ЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката – решение от 27.09.2007 г. по делото Teleos,

C-409/04, ECLI:EU:C:2007:548, т.42, решение от 27.09.2007 г. по делото Twoh International, C-184/05, ECLI:EU:C:2007:550, т.23, решение от 16.12.2010 г. по делото Euro Tyre Holding, C-430/09, ECLI:EU:C:2010:786, т.29 и др.

Тъй като непризнатите вътреобщностни доставки са осъществени в периода 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. от трето лице за сметка на доставчика по тях, то доказателствата, с които ревизираното лице следва да установи извършването им, са тези, уредени в чл.53, ал.2 от ЗДДС (в първоначалната редакция на текста) вр. чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС (редакция към ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, с посоченото в цитираната норма съдържание.

В решението по делото Teleos, C-409/04, т.51, СЕС приема, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност. Това би противоречало на основния принцип на правото на ЕС за правна сигурност, който изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за лицата. Изискването за предвидимост би било удовлетворено чрез предварителното регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, включително чрез предвиждане на списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи, а това са именно документите по чл.45 от ППЗДДС (арг. от т.51 от същото решение на СЕС).