Определение № 12072 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12072 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505590 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от длъжника Б. Т. С., срещу определение № 6265 от 13.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 5276/2025г. по описа на СРС, 180-ти състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че посочената в заповедта за изпълнение сума била недължима поради изтекла погасителна давност, че не бил давал съгласието за извършване на ремонтни дейности на покрив на сградата в етажна собственост, че претенцията не била доказана и тепърва щяло да се доказва чрез експертизи дали е полагал подписи върху документите. Освен това ремонтът бил извършен некачествено, за което разполагал със снимков материал. Позовава се на хипотезата на чл. 420, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че изпълнението следвало да бъде спряно, тъй като вземането не се дължало. Моли съда да отмени обжалваното определение и да спре изпълнението на заповедта.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят Народно събрание на Република България не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 420, ал. 2 ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за 1 спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. В случая процесното вземане не се основава на потребителска сделка, а на решение на общото събрание на собствениците на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, както и на възникналото въз основа на това решение мандатно правоотношение между етажните собственици и Народното събрание на Република България в качеството му на етажен собственик по повод сключването на договор за изпълнение на ремонта на покрива на сградата, находяща се в гр. София, ул. „******** между Народното събрание и изпълнителя, заплащането на дължимите суми по договора от страна на Народното събрание, респ. отговорността на етажните собственици по отчетната сделка. Следователно хипотезите на чл. 420, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са неприложими. Що се касае до хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, спирането на изпълнението на това основание е обусловено от представянето от длъжника на убедителни писмени доказателства, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че вземането не се дължи. В случая такива доказателства не са представени от жалбоподателя /приложените към частната жалба снимки на покрива на сградата са неотносими към предмета на настоящото производство/, а вместо това са наведени възражения за недължимост поради липса на съгласие на длъжника за извършването на ремонта, поради недостатъци на изработеното и поради изтекла погасителна давност. Тези възражения подлежат на разглеждане в състезателния исков процес по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, но тяхното релевиране пред съда в заповедното производство, респ. пред настоящата съдебна инстанция, не представлява основание за спиране на изпълнението.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението, е правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Т. С. срещу определение № 6265 от 13.02.2026г., постановено по ч.гр.д. № 5276/2025г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3