Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1447 от 05.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1441/2019
Вид
Решение № 1447
Подписан
05.12.2019
Състав
РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, ЗОРНИЦА НИКОЛОВА ТУХЧИЕВА ВАНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Р Е Ш

Е Н И Е №

1447 гр.Пловдив, 05. 12.

2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател

: Светлана Изева

Членове :

Радостина Стефанова

Зорница

Тухчиева

Секретар Петя Цонкова като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова гр.д. № 1441/2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н.Х.Х., чрез адв. К.Т., против Решение № 194/03.05.2019г. на АРС - IV гр.с. по гр.д.№ 1384/2018г., в частта, с което е признато за установено по отношение на него вземането на К.С.Г., по Заповед за изпълнение на парично задължение, изд. по ч. гр. д. 555/2018г по описа на АРС в размер на 2 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл 410 ГПК – 06.03.2018г. до окончателното изплащане; осъден е да му заплати сумата в размер на 310,22 лв. -разноски в заповедното производство; както и сумата 310,22 лв. - разноски в исковото производство. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови претенции. Претендира да бъдат присъдени и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна К.С.Г., чрез адв. Щ. Щ., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС- Пловдив от К.С.Г. против Н.Х.Х. е заведена искова молба, с която посочва, че страните са постигнали устна договорка на 20.01.2017г да сключат договор за покупко-продажба на л. а.

Фолксваген Голф с ДКН ******, сив металик, като ответникът е следвало да прехвърли на ищеца собствеността върху автомобила при продажна цена от 2 000 лв. Ищецът бил заплатил в брой сумата от

1 200лв, а уговорката е била, че остатъкът до 2 000лв е изплатена под формата на разходи, които ищецът е заплатил за ремонт за застраховка, винетка, гражданска отговорност. Ответникът не е прехвърлил собствеността върху автомобила и понастоящем. Предвид неизпълнението на задължението, претендира и лихва за забава върху главницата, считано от 21.01.2017г до 20.02.2018г. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч. гр. д. № 555/ 2018 г. по описа на АРС.

Към исковата молба прилага

Декларация от 20.01.2017г. с нотариална заверка на подписа № 307/20.01.2017г. на Нотариус А. Ш., с район на действие РС - Смолян, затова, че Н.Х.Х. декларира, че е получил от К.С.Г. сумата от 2000 лв., представляваща цялата продажна цена за закупуване на л. а. Фолкснваген - Голф, ДКН*****, собственост на О. Ф. У., ЕГН – **********.

Ответникът Н.Х.Х. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете са неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца да са били постигнали устна договорка да сключат договор за покупко-продажба на л. а. „Фолксваген Голф“ с ДКН ******* както и твърдението, че следвало да прехвърли собствеността върху автомобила при продажна цена от 2 000лв. Заявил е, че не е собственик на автомобила, а негови собственици са О. У. и Т. У. Ищецът без основание владее и ползва този автомобил, поради което двамата собственици са завели гр. д. 319/2017г. на РС - Девин с правно основание чл. 108 ЗС, по което е било прието за установено, че О. У. и Т. У. са собственици на автомобила, а ищецът е осъден да върне собствеността и владението върху него. Към момента производството било висящо пред ВКС, а ответникът участвал в това производство в качеството на трето лице - помагач. Оспорва твърдението сумата от 2000 лв. да е получена от него.

Представеното и прието по делото впоследствие е и Решение № 5/18.12.2017г на РС - Девин по гр. д. № 319/2017 г. в незаверен препис. Приложена е и Декларация от Б. Д. З. за платена от К.С.Г. сумата от 320 лв.- стойност на предна броня, пр. маска, ремонт на двата фара и боядисване на предна броня и преден калник.

В съд. заседание на

05.12.2018г. е разпитана свидетелката Й. Г. /съпруга на ищеца/.

В същото съд. заседание е допълнен и Доклада по чл.140 от ГПК по делото, с констатацията, че с отговора на исковата молба не е оспорена приложената нотариално заверена Декларация.

С обжалваното решение са уважени частично исковите претенции.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

От показанията на св. Г., преценени заедно с всички други доказателства по делото, както и от приетата по делото Декларация от 20.01.2017г. с нотариална заверка на подписа на Н.Х., се установява, че са налице уговорки за продажба л. а. „Фолксваген Голф“ за сумата от 2 000 лв., както и че от страна на ищеца са платени 2 000 лв., представляващи стойността на автомобила. Правилен е изводът, че е налице плащане на продажната цена на л.а „Фолксваген Голф“ с ДКН *******. Липсват данни от ответника собствеността върху автомобила да е прехвърлена на ищеца, съобразно уговорките.

В хода на въззивното производство на осн. чл.266 от ГПК бяха приети заверени преписи от влязло в сила Решение №5/17.01.2018г. на РС –Девин, както и Решение №166/02.05.2018г. на ОС – Смолян, Определение №34/15.02.2019г. на ВКС по гр.д.№ 3021/2018г., протокол от 18.12.2017г. по гр.д.№ 319/2017г. и протокол от 13.04.2018г. по гр.д.№ 87/2018г., но същите не водят до други, различни правни изводи.

Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

Р Е Ш И:

Потвърждава

Решение № 194/03.05.2019г. на АРС

- IV гр.с. по гр.д.№ 1384/2018г., в частта, с която е признато за установено по отношение на Н.Х.Х., ЕГН - **********,***, вземането на К.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, по Заповед за изпълнение на парично задължение, изд. по ч. гр. д. 555/2018г по описа на АРС в размер на 2 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2018г. до окончателното изплащане; осъден е да му заплати сумата в размер на 310,22 лв. - разноски в заповедното производство; както и сумата 310,22 лв. - разноски в исковото производство.

В останалата част решението е влязло в сила.

Осъжда Н.Х.Х., ЕГН - **********,***, да заплати на К.С.Г., ЕГН - **********, адрес ***, сумата 300 лв. за направени разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове: