Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 697 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16302/2025
Вид
Решение № 697
Подписан
26.02.2026
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.255, ал.3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110216302 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Й. Д., против издадено срещу него Наказателно постановление №11-01-654/21.11.2023 г. от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, вр. ал.5, т.3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и на основание чл.255, ал.3 от ЗОП /ДВ бр.

13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, в качеството на директор на „,,***''“ ЕАД, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.

Жалбата е подадена чрез АНО на 06.11.2025 г., като в нея са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. В допълнително постъпила по делото на 01.12.2025 г. молба от адв. П. - повереник на жалб. И. Д. е направено искане за прекратяване на административно наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за водене на същото, считано от твърдяната дата на извършване на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 28.10.2025 г., поради което жалбата подадена на 06.11.2025 г., се явява подадена в рамките на срока, предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към 1 момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и предпоставките, изключващи административно наказателното преследване по отношение на жалбоподателя поради изтекла абсолютна погасителна давност, за което съдът следи служебно във всеки един момент от производството, включително и към момента на постановяване на крайния си съдебен акт по делото.

С процесното НП на жалбоподателя И. Й. Д. е наложено административно наказание за нарушение, което се твърди, че е извършено на 16.04.2021 г.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административно-наказателното производство следва да намери субсидиарно приложение уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава „Девета” и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административно-наказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (относно института на приложение на давността в административно-наказателното произвoдство вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС от НК на ВКС).

Ето защо, в настоящият случай, предвид факта, че административното нарушение се претендира да е извършено на 16.04.2021 г., то е изтекъл предвиденият в закона давностен срок от четири години и шест месеца. С неговото изтичане се изключва административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди и води административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено на 16.10.2025 г., с изтичането на срок равен на четири години и шест месеца, считано от твърдяната дата на извършване на нарушението.

По изложените съображения, съдът намира, че административно наказателното производство следва да бъде прекратено, а наказателното постановление отменено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване.

Тук е мястото да се посочи, че районният съд е обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, поради което когато констатира, че давността за административнонаказателно преследване според фактическите твърдения на наказващия орган е 2 изтекла, не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на обжалвания акт. Това разбиране не влиза в колизия с чл. 220 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, нито със задължението на съда да мотивира съдебния си акт, тъй като съдът е установил факт, който е пречка за по-нататъшното развитие на административно-наказателното производство и е безусловно основание за отмяна на НП и прекратяване на производството.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но той не е претендирал такива, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските в производството.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.3, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-654/21.11.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, вр. ал.5, т.3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и на основание чл.255, ал.3 от ЗОП /ДВ бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, на И. Й. Д. в качеството на директор на „,,***''“ ЕАД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №16302/2025г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София, в 14дневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3