Присъда № 187 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 187 от 23.06.2025 г. по НОХД № 1408 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIII състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А. Ю. А. за това, че на 14.09.2024 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 2 бр. кутии бонбони марка „Rocher Колекция по 24бр." по 23,39 лв. всяка на обща стойност 46,78 лв., 1 бр. сметанов пудинг на стойност 3,49 лв. и 1 бр. кроасан с масло 27% на стойност 0,89 лв., всичко на обща стойност 51,16 лв., собственост на „Л. Б." ЕООД, от владението на Г. В. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, което да бъде намалено с една трета, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Адв. С. – защитник на подсъдимия А. А., заявява, че следва да се приеме, че подс. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, но моли да се вземе предвид поведението на подзащитния й и възможността за прилагане на чл.9, ал. 2 от НК. В условие на евентуалност моли за налагане на наказание към минималния предвиден в закона размер.

Подсъдимия А. А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подс. А. Ю. А. е роден на 09.08.1984 г., в гр. Варна,адрес гр. Варна, местност „Е.“, ул. „*та“ № *. Същият е българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.

На 14.09.2024 г. около 14:30ч., с намерението да открадне нещо, подс. А. влязъл в магазин „Л.", находящ се в гр. Варна, ул. „М." № *. Подсъдимият бил забелязан от свид. Г. (управител на магазина), който го разпознал като лице, отговарящо по описание на човек, който и в предишни дни е извършил кражби на различни стоки от магазина. В тази връзка, чрез камерите в търговската зала, св. Г. започнал да наблюдава дали той ще предприеме нещо и дали отново ще извърши кражба. За случващото се той изострил вниманието и на охранителите в търговския обект - свидетелите И. В. и С. И.. Обв. А. обиколил магазина няколко пъти и се спрял на щандовете със сладки неща. В раницата си той сложил 2 бр. кутии бонбони марка „Rocher Колекция по 24бр." по 23,39 лв. всяка на обща стойност 46,78 лв., 1 бр. сметанов пудинг на 1 стойност 3,49 лв. и 1 бр. кроасан с масло 27% на стойност 0,89 лв., всичко на обща стойност 51,16 лв., собственост на „Л.Б." ЕООД. Св. Гочев възприел лично тези действия на подсъдимия. След като подс. А. прибрал посочените вещи в раницата си, същият се насочил да излиза пред входа. В преддверието на магазина, след касова зона, подс. А. бил спрян от св. И. На място пристигнали и св. В. и св. Г. Те го поканили да ги придружи до едно от служебните помещения. Там свид. Г. в му казал да отвори раницата си, за да видят какво има в нея. Той го направил и тогава видели, че в нея се намират взетите по-рано от подсъдимия вещи. Свидетелят Г. Г. подал сигнал на тел. 112 и на място пристигнали полицейски служители от 02 РУ – Варна свидетелите И. Н. и Д. Й., които задържали подсъдимия и го отвели в полицейското управление.Там с протокол за доброволно предаване подс. А. предал отнетите вещи, които с разписка били върнати на свид. Г. Същите били с ненарушен и добър търговски вид, поради което отново били изложени на щандовете в магазина.

Към датата на деянието подс. А. е бил осъден на лишаване от свобода с влезли в сила съдебни актове, от изтърпяването на наказанията по които не са били изтекли повече от пет години, както следва:

- Със споразумение, което е одобрено с определение, постановено по НОХД № 2431/2023 г., влязло в сила на 1 4.12.2023 г., за престъпление по чл.

354а, ал.3, т.1 от НК, извършено в периода 27.07.2022 г. - 05.10.2022 г., на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

- Със споразумение, което е одобрено с определение, постановено по НОХД № 3488/2023 г., влязло в сила на 13.02.2024 г., за престъпление по 354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 26.03.2023 г., на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

- Със споразумение, което е одобрено с определение, постановено по НОХД № 4267/2024 г., влязло в сила на 14.01.2025 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 21.11.2022 г., на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим;

- С присъда, постановена по НОХД № 3279/2024 г., влязло в сила на 30.01.2025 г., за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 07.10.2023 г., на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Посочените деяния се намират в съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК и обуславят наличието на едно осъждане.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. В. Г., И. В. В., С. Д. И., И. Ц. Н. и Д.

Д. Й.; писмени доказателства и доказателствено средство – справка за съдимост, бюлетини за съдимост, трансфер на стоки, протокол за доброволно предаване, разписка и характеристична справка.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са 2 последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствено средство, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия А. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл.18 от НК.

От обективна страна подсъдимият А. Ю. А. на 14.09.2024 г. в гр. Варна е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 2 бр. кутии бонбони марка „Rocher Колекция по 24бр." по 23,39 лв. всяка на обща стойност 46,78 лв., 1 бр. сметанов пудинг на стойност 3,49 лв. и 1 бр. кроасан с масло 27% на стойност 0,89 лв., всичко на обща стойност 51.16 лв., собственост на „Л. Б." ЕООД, от владението на Георги Валентинов Гочев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено , поради независещи от него причини– престъпление по чл. 194, ал. 1 , вр. чл.18, ал.1 от НК.

На инкриминираната дата подсъдимият е направил опит да прекъсне фактическата власт на св. Г. с цел да установи своя трайна фактическа власт.

Тези действия обективирал като неправомерно напълнил раницата си с инкриминираните вещи и планирал да се отдалечи от магазина, напускайки го с вещите.

Деянието на подсъдимия А. представлява опит по смисъла на чл. 18, ал.

1 от НК, като изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от него обективни причини, тъй като подс. А. е бил заловен от охранителите в магазина, при което изпълнителното деяние не е довършено и не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. Не е успял да напусне търговския обект, от който е отнел чуждите движими вещи и върнал последните.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимия А. са били формирани представи, че взетите от него вещи са чужда собственост и са във владението на св. Г., както и че действията му обективно са били насочени към отнемане на фактическата власт на Гочев върху тях и установяване на своя трайна такава. Субективната страна се установява от всички събрани по делото доказателства и поконкретно от свидетелските показания на свидетелите очевидци, съгласно които подс. А. е прибрал вещите в раницата си и се е насочил към изхода на 3 търговския обект.

По отношение на квалифициращият признак на чл. 196, ал.1, т. 1 от НК, настоящият състав намери, че не са налице предпоставките деянието да е извършено в условията на опасен рецидив. Подсъдимият А. не е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК или след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, като наред с това деянието не е извършено в рамките на петгодишния срок по чл.30 от НК - от изтърпяване на наказанията по другите негови присъди. Следователно не са налице която и да е от хипотезите на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Ето защо съдът намери, че извършеното представлява престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл.304 от НПК оправда подс. А. по обвинението за това деянието да е извършено при условията на опасен рецидив и по правната квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, както и за това деянието да е довършено.

По наказанието:

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 55 НК, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 58, ал. 4 НК, тъй като са налице налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелство, при което и найлекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко на извършеното деяние, а именно ниската стойност на предметите на престъплението – 51,16 лв., което е значително под размера на една минимална работна заплата за страната към периода на извършване на престъплението, както и това, че предмет на престъплението са хранителни продукти.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете още като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за стореното и съдействието на подсъдимия, оказано на разследващите органи за събиране на доказателства за установяване на авторството на деянието.