Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 17.02.2025, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 2054/2023
Вид
Решение № 67
Подписан
17.02.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Боян Христов Косев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Габрово, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210102054 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК 203429537, с адрес: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Дупница, Пловдивско поле № 15, вх. А, предявена срещу „КРИСИ К 13" ЕООД, ЕИК 205627012, с адрес: гр. Габрово, ул.

„********” № 29, вх. A, ет. 7, ап. 20 и К. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул.

„********” № 29 за солидарното осъждане на ответниците да заплатят следните суми:

4900,01 лева - главница по договор за паричен заем № 7024323 от 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата 1740,07 лева - договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 20.12.2023 г., сумата 50,25 лева - неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора за периода от 26.11.2022 г. до 16.01.2023 г., сумата 1503,43 лева - еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора.

Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № 7024323 от 26.09.2022 г., предоставил на заемателя "КРИСИ К 13" ЕООД парична сума в размер 5000 лева, част от която послужила за погасяването задълженията на заемателя по договор № 7022909, при задължение за връщането , съгласно уговореното в договора, заедно с дължимата върху нея договорна лихва във фиксиран размер на 3 %.

С договора К. Б. П. се задължил да отговаря солидарно със заемателя "КРИСИ К 13" ЕООД за задълженията, произтичащи от договора за заем.

Съдлъжниците не изпълнили възникналите задължения в срок и преустановили плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 25.11.2022 г.. С оглед забавеното изпълнение на задължението за плащане на погасителна вноска, ответниците дължали уговорената в чл. 7, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0,3 % върху забавената за плащане сума. С оглед забавеното изпълнение на задължението 1 за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни длъжниците дължали на заемателя и еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за заем. Поради неизпълнението на задълженията на ответниците по заема заемателят обявява същия за предсрочно изискуем с връчване на препис на исковата молба.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът "КРИСИ К 13" ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника К. Б. П., чрез назначения му особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.

Счита, че сключеният договор противоречи и заобикаля закона, накърнява добрите нрави и е сключен без основание, тъй като с него е рефинансирано/погасено несъществуващо задължение на кредитополучателя "КРИСИ К 13" ЕООД по друг договор. Освен това счита, че ответникът К. Б. П. като съдлъжник по процесния договор има качеството на потребител и по отношение на него са приложими защитните разпоредби в ЗЗП. Оспорва да е надлежно обявена предсрочна изискуемост на заема.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за паричен заем № 7024323, се установява, че на 26.09.2022 г., между ищеца, в качеството му на заемодател и "КРИСИ К 13" ЕООД, в качеството му на заемател, е постигнато съгласие на последното да бъде предоставен заем в размер на 5000 лева, срещу заплащане на възнаградителна лихва - 3 %, който следвало да бъде върнат на 31 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 249.99 лева, в срок до 13.04.2025 г. При забава за плащане на която и да е погасителна вноска кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.3 % върху забавената за плащане сума до пълното плащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора. В чл. 7, ал. 2 от договора страните са договорили, че кредитодателят може да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за паричен заем в случай на забава за плащане от кредитополучателя на което и да е лължимо плащане по главница и/или договорна лихва и/или погасителна вноска с повече от 40 календарни дни. Съгласно чл. 7, ал. 5 от договора при първа забава за плащане на погасителна вноска повече от договор с 40 календарни дни, на 41 -я ден, кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократна неустойка, в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки. Ответникът К. Б. П. се съгласил да отговаря за задълженията на кредитополучателя като съдлъжник.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че заемателят предоставил на ответното дружество парична сума в размер на 5000 лева, част която послужила за погасяването на задължения на заемателя по договор № 7022909 в размер на 4981 лв. С остатъка от 18.40 лв. е погасена частично дължима на 25.11.2022 г. втора погасителна вноска. От ответника К. П. на 26.10.2022 г. е направено 2 едно погасително плащане представляващо първа погасителна вноска в размер на 250 лева. Общо непогасените задължения към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (28.12.2023 г.) е в размер на 8178.28 лева, от които 4900.01 лева - главница, 1721.74 лева - договорна лихва за периода 25.11.2022 г. – 20.12.2023 г., 53.13 лева – неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора за периода от 26.11.2022 г. до 16.01.2023 г., сумата 1503.40 лева - еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените осъдителни искове, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените осъдителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимираните ответници, възникнало от сключен на 26.09.2022 г. договор за заем, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответниците, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на неустойки.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и на солидарния длъжник е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, кредитополучателя „КРИСИ К 13" ЕООД и солидарно задълженото с кредитополучателя лице К. Б. П., е сключен договор за заем, със съдържание, съответно на уредения в чл. 240 ЗЗД такъв, включващо задължението на кредитодателя да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - „КРИСИ К 13" ЕООД е обективирало воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебносчетоводната експертиза. Солидарният длъжник е поел по своя воля задължението да отговоря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя при същите условия.

Дали кредитът е ползван за погасяване на други задължения е без значение за възникване на задължението за връщане на кредита след като същият е бил усвоен.

В договора е предвидено задължението на кредитополучателя и солидарния 3 длъжник за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със съответната договорна лихва, да бъде изпълнено на части – на 31 месечни вноски, всяка с падеж на определен ден, уговорен в договора, като последната погасителна вноска е с падеж 13.04.2025 г. Неизпълнението на задължението за престиране на втора падежирала погасителна вноска (25.11.2022 г.), е породило правото на кредитора с едностранно волеизявление да уведоми задължените по договора лица, че губят преимуществото на срока и дължат изпълнение на цялото задължение.

В постоянната практика на ВКС - решение № 60009/02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г. на ВКС, II т. о.; решение № 147/26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019 г., II т. о., ТК; решение № 50098/10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 869/2021 г., II т. о., ТК и решение № 50292/20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 73/2022 г., IV г. о., ГК и решение № 10/25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, се приема, че „при предявен осъдителен иск по общия ред… с твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК… Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент… Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК”.

Съдът намира, че искова молба, изх. № 9109/28.12.2023 г., съдържаща изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е връчена на ответника „КРИСИ К 13" ЕООД, на основание чл. 50, ал. 4 ГПК и на ответника К.

Б. П., на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, на 21.05.2024 г.. С връчването на кредитополучателя и солидарния длъжник са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, предвид наличието на посочените в чл. 7, ал. 2 от договора за заем обективни предпоставки, а именно неплащане в срок на дължимата падежирала втора погасителна вноска.

За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжниците да е достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради което непогасената към твърдяната от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД дата главница в размер на 4900.01 лева е била изискуема и не се установява да е погасена чрез плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата 4900.01 лева, представляващо падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за договор за паричен заем № 7024323 от 4

26.09.2022 г. и предявените искове за принудително осъществяване на това материално право на вземане, дължимо солидарно от ответниците, са основателни и следва да бъдат уважени.