Решение № 4745 от 30.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4745 гр. Варна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110105427 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба на М. В. К., ЕГН ********** с която са предявени съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД срещу „Ф.“ ЕАД , ЕИК ***********, седалище и адрес на управление ******************* за заплащане на следните суми: Възнаграждение за м.12.2024 г. в размер на 3850.08 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 25.01.2025 г. - 28.4.2025 г. в размер на 137,02 лева, както и обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 23,10 лева за м.12.2024г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на сумата;

Възнаграждение за м.01.2025г. в размер на 3850.08 лева, обезщетение за забава за периода 25.02.2025 г. - 28.4.2025 г. в размер на 91,83 лева, както и лихва за забава върху главницата 3850.08 лв. от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 23,10 лева за м.01.2025 г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на сумата; Основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2025г. до 06.02.2025г. за 6 дни в размер на 1050,02 лева, обезщетение за забава за периода 25.03.2025г. - 28.4.2025 г. в размер на 13,91 лева, както и обезщетение за забава върху главницата 1050,02 лв. от подаване на исковата 1 молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 6,30 лева за периода 01.02.2025г. - 06.02.2025 г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2024г. в размер на 300 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението; Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2025г. в размер на 300 лева ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

В уточняваща молба е посочено, че основното трудово възнаграждение на ищцата е 600 лева и съгласно чл.5 от трудовия договор падежа на плащане на дължимото трудово възнаграждение е месеца, следващ този за който се дължи, като по късната дата е 25-то число на следващия месец, то и дължимото обезщетение за забава е пресметнато от 25-то число на месеца следващ този, за който се дължи възнаграждението.

Твърденията от които ищцата черпи права са, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 70 от 20.09.2024 г., който е прекратен на 06.02.2025 г., с работно време 40-часа при 5-дневна работна седмица и основно възнаграждение 3850.08 лева, както и допълнително възнаграждени еза отработено време клас 0.6 %. За периода 01.12.2024 г. – 06.02.2025 г. работодателян не е платил на ищцата дължимото й възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и за 2025 г. за 4 дни общо. За последния месец преди прекратяването на трудовия договор ищцата има отработени 4 дни. Моли за уважаване на прадявените искове и за заплащане на разноски за производството. Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От твърденията в молбата и от представените писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК: Заповед № *************** за прекратяване на трудов договор; Допълнително споразумение от 25.11.2024 г. към Трудов договор № ************* Трудов договор № ************* съдът намира за доказани по безспорен начин задълженията на ответника към ищцата за посочените суми, представляващи задължение на работодателя по трудов договор № 007/19.03.2018 г., приложен на лист 8 от делото, прекратен със заповед от 01.03.2019 г. на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие. До приключване на устните състезания ответникът не е подал молба за гледане на делото в отсъствието на негов 2 представител, не е изразил становище по иска, не е посочил и не е представил доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за основателен, поради което същият следва да се уважи.

При изпадане на длъжника в забава след падежа за плащане на задължението, същият дължи на кредитора обезщетение върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД от подаване на молбата до окончателното изплащане на вземането, от което следва, че и предявените акцесорни искови претенции са основателни и следва да се уважат.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищцата в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат изцяло.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати дължимите държавни такси за производството в размер на 508,00 лева по сметка на РС Варна.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕАД , ЕИК ************, седалище и адрес на управление ******************* да плати на М. В. К., ЕГН ********** на осн.чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД следните суми: Възнаграждение за м.12.2024 г. в размер н а 3850.08 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 25.01.2025 г. - 28.4.2025 г. в размер на 137,02 лева, както и обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 23,10 лева за м.12.2024г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на сумата;

Възнаграждение за м.01.2025г. в размер на 3850.08 лева, обезщетение за забава за периода 25.02.2025 г. - 28.4.2025 г. в размер на 91,83 лева, както и лихва за забава върху главницата 3850.08 лв. от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 23,10 лева за м.01.2025 г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на сумата; Основно месечно възнаграждение 3 за периода от 01.02.2025г. до 06.02.2025г. за 6 дни в размер на 1050,02 лева, обезщетение за забава за периода 25.03.2025г. - 28.4.2025 г. в размер на 13,91 лева, както и обезщетение за забава върху главницата 1050,02 лв. от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% равняващо се на 6,30 лева за периода 01.02.2025г. - 06.02.2025 г., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението;

Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2024г. в размер на 300 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението; Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2025г. в размер на 300 лева ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на исковата молба 29.4.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕАД , ЕИК ************ седалище и адрес на управление ******************* да плати по сметка на РС Варна държавна такса за производството в размер на 508,00 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

Да се връчи препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4