Определение № 2339 от 27.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 27.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20238003102942 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. М., против разпореждане № 2019 от 16.05.2023 г. по ч. гр.д.№ 1103/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от нея частна жалба с вх.№10859 от 11.05.2023 г. против определение № 1072/20.04.2023 г., с което е оставена без разглеждане депозирана от нея частна жалба с вх.№31613/03.04.2023 г. по описа на СГС, В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност на извода, че върнатата частна жалба е просрочена, защото получилият съобщението с препис от определение № 1072/20.04.2023 г. й г. на 02.05. 2023 г. го е предал на нея на 05.05.2024 г.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, ГПК.

От данните по делото се установява, че с определение № 1072/20.04.2023 г. е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№31613/03.04.2023 г. по описа на 1

СГС, депозирана от В. В. М.. Препис от определение № 1072/20.04.2023 г. е връчен на В. М., чрез В. Т. – внук, на 02.05.2023 г. Не кореспондира на съдържанието на съобщението твърдението, че при изписване на датата има поправка или допълнение. Частната жалба против това определение е подадена на 11.05.2023 г. Срокът за обжалване обаче е изтекъл на 09.05.2023 г. Сроковете за обжалване не могат да се продължават – чл. 63, ал.3 ГПК.

Твърденията за извършвани ремонти в къщата, поради което получилият съобщението В. Т. не бил там не изключва възможността да е получил съобщението и не опровергава официалното удостоверяване върху призовката за връчване на съобщението. Искането за изискване на разпечатка от телефонни разговори на телефона на призовкаря и на Т., и на частната жалбоподатекта е неотносимо, тъй като разпечатката не може да опровергае официално удостовереното връчване на 02.05.2023 г.

Когато съдът се произнася по частна жалба, той не разглежда спора по същество, а процесуален въпрос по движението на делото. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по редовността на частната жалба и я е намерил за просрочена, предвид конкретната дата на връчване на обжалваното определение. Фактът, че съдии от съдебният състав, постановил определението, което е било предмет на обжалване с върната частна жалба са участвали в разглеждането на друг спор за същия имот между същите страни не е основание за отвод по частната жалба срещу разпореждане за връщане на друга частна жалба като просрочена. Затова не е било налице основание за самоотвод по чл. 22, т.5 ГПК, според който пречка за участие в производството съществува за съдия, който е участвал в разглеждането на делото, т.е. на същия спор пред друга инстанция. Частната жалбоподателка също не е заявила искане за отвод на съдията, постановил обжалваното разпореждане преди постановяването му.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, защото е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на компетентността му в писмена форма, разбираемо е и е подписано. Неоснователно се подържа основание за нищожност на същото поради това, че било постановено по отношение на починала страна. По делото има информация, че на 04.08.2021 г. е починала З. П. Д., но в производтвото участват нейните наследници Л. В. Д. и П. В. Д..

Посочването на починалата в предходно определение, което не е предмет на обжалване с настоящата частна жалба не води до нищожност на обжалваното 2 разпореждане.

Неоснователна е тезата на частната жалбоподателка, че щом твърди нищожност на обжалваното разпореждане, то не следва да се следи за подаване на частната жалба в срок. Нищожността на съдебен акт може да се претендира по реда на обжалването, но в рамките на установените срокове за това или неограничено във времето с иск- чл. 270, ал.2 ГПК.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е съобразено със закона, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2019 от 16.05.2023 г. по ч. гр.д.№ 1103/2023 г. на Софийски апелативен съд

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3