Акт № 154 от 28.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. К., 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500202 по описа за 2026 година С Решение рег. № 322/16.06.2026 г., постановено по гр.д. № 515/2026 г. по описа на Районен съд – К., е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на С. С. Д. от гр. К. против ответника А. К. А., който е: 1) задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. С. Д.; 2) отстранен е от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес гр. К., ул. „В.“ № *, вх. А, ет. *, ап. *, за срок от 18 месеца; 3) забранено му е да приближава жилището, в което живее С. С. Д., а именно гр. К., ул. „В.“ № *, вх. А, ет. *, ап.

*, както и на всеки друг адрес, на който се установи в бъдеще за срок от 18 месеца; 4) забранено му е да приближава на разстояние по-малко от 50 метра С. С. Д., за срок от 18 месеца; 5) забранено му е да осъществява под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи комуникация със С. С.

Д., за срок от 18 месеца. С решението А. К. А. е осъден да заплати на С. С. Д. направените по делото разноски в размер на 500.00 евро за адвокатско възнаграждение, както да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 12,78 евро за образуване на делото. Въз основа на решението е издадена заповед за защита с рег. № 15/16.06.2026 г.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 6997/23.06.2026 г. (п.кл. 22.06.2026 г.), подадена от А. К. А. чрез пълномощника адв. С. М., с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с искане същото да бъде отменено изцяло, а молбата за издаване на заповед за защита да бъде отхвърлена.

1

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е изградил своите фактически изводи единствено въз основа на подадената от молителката декларация по чл. 9, ап. 3 от ЗЗДН и показанията на нейните приятелки (Г. К. и А. С.), които не са преки очевидци на инцидента на 07.05.2026 г. Твърди се още, че съдът е пренебрегнал ключови доказателства, опровергаващи твърденията в молбата – показанията на полицейските служители Я. П. и И. Р., които изрично са заявили при разпита им, че по С. Д. видимо е нямало никакви следи от физическо насилие в нощта на инцидента.

Според жалбоподателя наличието на синини, констатирани дни по-късно, е неправилно интерпретирано, предвид че молителката страда от диабет и си поставя инсулин четири пъти дневно, което води до капилярна чупливост и образуване на хематоми без външна агресия.

На следващо място в жалбата се сочи, че определеният срок от 18 месеца е прекомерен. Твърди се, че първоинстанционният съд е смесил неправилно производство по ЗЗДН с присъдата на жалбоподателя за шофиране след употреба на алкохол по НОХД № 306/2026 г., което било напълно отделно деяние.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като неоснователно е оставил без уважение своевременно направените доказателствени искания, с което го е лишил от право на защита. Твърди, че като не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли издадената заповед за защита. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата С. С. Д., чрез пълномощника адв. А. С., е представен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди изцяло решението като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят А. К. А. чрез пълномощника адв.

С. М., поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по жалбата С. С. Д. чрез пълномощника адв. А. С., оспорва въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и 2 събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред Районен съд – К. е образувано по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадени от С. С. Д. против съпруга й А. К. А., за извършен спрямо нея акт на домашно насилие на 07.05.2026 г. Излага следните фактически твърдения: с ответника били съпрузи от 2020 г., от брака си нямали деца и живеели в общото им жилище, находящо се в гр. К., ул. „В.“ № *, вх. А, ет. *, ап. *. На 07.05.2026 г. около 16:30 часа се прибрала след работа в семейното им жилище. След 15-20 минути се прибрал й съпругът й във видимо нетрезво състояние с „патронче“ водка в ръка. На въпроса й: „Как си?“, предвид оплакванията на съпруга й от високо кръвно и приема на хапчета, той се подразнил и избухнал, отвърнал, че ще прави каквото си поиска и излязъл от жилището. Към 20:00 ч. се върнал в дома им. Предвид, че бил продължил да пие след излизането си и състоянието му видимо било по-лошо, за да избегне конфликт, тъй като познавала нрава му, молителката се усамотила в спалнята без да разговаря с него. След малко той нахлул в стаята и без каквато и да е причина започнал да й крещи и да я обижда, като повечето от думите били несвързани. Издърпал я от леглото и я ударил в областта на главата. При втория му опит за удар тя хванала ръката му и я избутала встрани, при което той отвърнал: „Сега ще те науча как се прави“. Последвал отново удар в главата й, от който й се завил свят и тя останала да лежи на спалнята, тъй като усещала силна болка. След като се осъзнала, взела телефона си от масата и боса и по пижама напуснала апартамента. Изтичала по стълбите надолу към входната врата на сградата, като същевременно докато слизала по стълбата позвънила на тел. 112 и съобщила за случая. Помолила за помощ и казала, че ще изчака екипа на полицията във входното антре на блока. Седнала на стълбите, тъй като все още й се виел свят. След няколко минути, при нея долу на входната врата дошъл съпругът й А., казвайки й да се прибера горе.

Молителката отговорила, че не се чувства добре и че иска да остане там за малко, при което той й взел телефона и с другата ръка я завлякъл по стълбите на сградата към апартамента. Плачейки, предвид че не можела да се отскубне от него, тя легнала на земята и му казала, че не е в състояние да се движи. В този момент последвали ритници по цялото й тяло, както и удари в областта на гърба й с юмруци. Молителката крещяла от болка и страх, викала за помощ, но никой не се отзовал. Посочва в молбата, че ударите били толкова силни, че въздухът й спрял и се изпуснала. Изпаднала в паника, но със сетни сили го помолила да й върне телефона, за да извика бърза помощ, тъй като състоянието й било критично, тъй като страдала от диабет и си поставяла 3 инсулин четири пъти всеки ден. В същото време дошли полицаите, отдалечили го от нея, поприказвали с него, посъветвали ги да се приберат и всеки да остане в отделна стая. Съпругът й не се съгласил и казал, че няма да се прибира в жилището и ще ходи другаде. Качил се до жилището, взел ключовете за семейния им автомобил и потеглил в неизвестна посока.

Молителката се прибрала в жилището, изкъпала се, взела болкоуспокояващи, тъй като имала болки от ритниците по цялото й тяло, и се опитала да се успокои и заспи. На следващия ден отишла на работа, където общ познат й казал, че са задържали съпруга й за шофиране в нетрезво състояние. От този ден нататък тя не се била прибирала в дома им и не се била чувала с него.

Въпреки, че всичките й лични вещи и документи били в семейното им жилище, тя се страхувала да отиде да ги вземе. Оттогава пребивавала в жилището на нейна близка.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. С. М., оспорва подадената молба, като неоснователна.

Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е подадена от пострадало лице по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН срещу съпруг, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, поради което е процесуално допустима. По реда на чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН пострадалата е декларирала подробно акта на домашно насилие, извършен на 07.05.2026 г.

В подкрепа на изложените от молителката фактически обстоятелства са следните събрани по делото доказателства: издаденото й на 09.05.2026 г. съдебномедицинско удостоверение № 113/2026 г., в което е описано констатираното при прегледа й от съдебен лекар кръвонасядане в лявата хълбочно-седалищна област с размери 10/9 см, за което е посочено, че е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава.

На следващо място, приобщеното във въззивното производство уведомително писмо с вх. № 4194/15.09.2026 г. на Дирекция „Национална система 112“ – МВР, РЦ – 112 – К. удостоверява позвъняванията на пострадалата така, както са описани от нея. При прослушването в съдебно заседание на трите аудиозаписа от представения компактдиск се потвърждават изнесените от молителката данни за насилието, като същевременно се придобива непосредствена представа за нейното силно тревожно психо-емоционално състояние, без за това да са необходими специални знания.

В подкрепа на изнесените данни за акта на домашно насилие и по-конкретно, че на датата на извършването му ответникът е бил в пияно състояние е и обстоятелството, че по-късно е бил установен от полицейските органи да управлява семейния лек автомобил с 2,09 промила концентрация на алкохол в кръвта, за което е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт.

По-нататък, с показанията си свидетелките Г. К. и А. С. потвърждават, 4 че пострадалата е прекарала при тях четири поредни нощи след инцидента, тъй като се страхувала да се прибере у дома. Свидетелстват, че тя е била силно уплашена, плачела, видели са синини по гърба й.

Актът на насилие се потвърждава и от показанията на св. Я. П. – полицаят, който е пристигнал на подадения сигнал и който свидетелства, че пострадалата се намирала пред жилищния блок по пижама, била емоционална и превъзбудена, оплакала се, че ответникът я е ударил, а той е бил във видимо нетрезво състояние.

Така обсъдените дотук доказателства установяват по едностранен и безпротиворечив начин акта на домашно насилие, извършен от съпруга на молителката на 07.05.2026 г. в подкрепа на изложените от същата фактически обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Същевременно ответникът, който оспорва молбата за защита от домашно насилие едва в първото по делото открито съдебно заседание на районния съд, не излага конкретни фактически твърдения в противовес на сочените от молителката. Частичните данни за случилото се на 07.05.2026 г., съдържащи се в показанията на свидетелите Х. А. и Б. А. (разпитани по негово искане), всъщност потвърждават твърденията на молителката, че е излязла пред входа на блока по пижама и е потърсила полицейска помощ. Доколкото тези свидетели възпроизвеждат информация, съобщена им лично от ответника, в останалата й част тя е неотносима към предмета на делото.

Изнесените от тях данни за тежки неадекватни състояния на молителката, дължащи се на заболяването й от инсулинозависим диабет, не касаят процесния акт на насилие. Самият ответник не твърди към същия момент тя да е била в криза, свързана със заболяването, нито да е проявявала агресия, да е буйствала по стълбището на блока или да е викала. Включително по отношение на искането на ответника за назначаване на съдебномедицинска експертиза, която да установи дали у пострадалата е налице повишена капилярна чупливост и склонност към образуване на масивни синини при минимален механичен натиск, битов допир или при самонараняване в зоните на инжектиране на инсулин, следва да се отбележи, че липсва негово твърдение констатираното от съдебния лекар непосредствено след инцидента кръвонасядане в лявата хълбочно-седалищна област да е получено по такъв начин. В резултат на обсъденото дотук, въззивният състав приема, че ответникът не е провел успешно насрещно доказване по оспорената молба за защита, тъй като не е въвел надлежно релевантни фактически твърдения, противопоставими на тези, изложени в молбата за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.