Решение № 14687 от 04.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48965/2022
- Вид
- Решение № 14687
- Подписан
- 04.09.2023
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал.1 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14687 гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110148965 по описа за 2022 година
Предявени са от С. А. А., ЕГН ********** срещу Е. К. М., осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания, в резултат на подаден сигнал до държавни институции, в който се съдържа разгласяване на неверни позорящи твърдения по негов адрес и обвинение в престъпление, което не е извършил /унищожаване и повреждане на чужда собственост/, както и вследствие на общия негативен контекст, в който твърденията и обвиненията са направени, вкл. внушавайки корупционна дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че твърди, че е народен представител, парламентарен секретар на парламентарна група и син на дългогодишния кмет на община С. – А. А.. Посочва, че е собственик на масивна семейна къща, находяща се в УПИ IX – 207, кв. 39 по плана на гр. С. на /адрес/., изградена на „калкан“ с паянтова сграда на ответницата, която се намирала в съседния УПИ IX – 206. Посочва, че през 2016 г., решил да преустрои партерния етаж в аптека и медицински кабинет, да преустрои втория и да надгради таванския етаж в жилищен. Сочи, че за да направи преустройствата е набавил всички необходими строителни книжа, въпреки това ответницата започнала да подава несъстоятелни сигнали до държавни институции срещу него и баща му за незаконно строителство, злоупотреба със служебно положение и пр. По повод сигнал на ответницата била извършена проверка от Окръжна прокуратура – гр. Б., която завършила с резолюция, че твърденията на ответницата досежно незаконно пристрояване и надстрояване на процесния имот, са неоснователни. Посочва, че 1 ответницата е подала процесния сигнал до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСКБ. и община С. на 19.04.2022 г. Поддържа, че в сигналите си, ответницата е внушавала, че баща му като кмет на общината, способствал ищеца да върши мнимите нарушения. Сочи, че след като ответницата подала сигнали до горепосочените институции, последните са достигнали до повече от две лица, респ. клеветата е публична. С тези неверни и позорни изявления ответницата накърнила доброто име на ищеца в обществото и службата му. От изложените в сигналите клеветнически твърдения ищецът се почувствал недобре психически. Изпитал емоционално напрежение, стрес, гняв и възмущение. Изпитал притеснение относно политическата си кариера. Емоционалното разстройство от клеветите попречило на пълноценното общуване със семейството му, близките и приятелите му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва да е насочвала сигнала си срещу ищеца.
Оспорва наличието на изискуемите елементи на фактическия състав на деликта. Твърди, че подадения сигнал не може да бъде квалифициран като противоправно поведение от страна на ответницата, а същата била в резултат на желанието си да потърси правата си по законоустановения ред. Изложени са твърдения относно извършено строителство, не по установения в закона ред. Оспорва наличието на твърдяното противоправно и виновно поведение.
В съдебно заседание ищецът С. А. А., редовно призован, не явява лично, представлява се от адвокат Е. В., който поддържа исковата претенция и моли за уважаването й.
Ответникът редовно призован в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адвокат И., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, по твърдения на ищеца вследствие неправомерни действия на ответника с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Касае се за извъндоговорна, деликтна отговорност на физически лица за извършените от тях противоправни и виновни действия. В конкретния случай ищецът се позовава на подадени от Е. М. сигнали, датиращи от края на 2016г. с твърдения за извършено от ищеца незаконно строителство, в резултат на което са извършени редица проверки, като последният сигнал /процесният/ е подаден до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК- Б. и община С. на 19.04.2022 г.
Няма спор между страните, че ищецът е народен представител, парламентарен секретар на парламентарна група, син на Кмета на гр.С. - А. А.. Не е спорно също така, че 2 бащата на ищеца притежавал къща, находяща се в УПИ IX-207, кв.39 по плана на гр.С., /АДРЕС/, която през 2016г. прехвърлил на сина си, и която сграда е изградена на „калкан“ с имот на ответницата, находящ се в съседния УПИ IX-206. Също така се установява, че през 2016г., ищецът решил да преустрои партерния етаж на семейната къща в аптека и медицински кабинет, да преустрои втория и да надгради таванския етаж в жилищен, за което му е издадено разрешение за строеж № 21/18.08.2016г. на Главния архитект на община С., влязло в сила на 27.05.2022г. По делото са приети и удостоверение за търпимост № 10/22.12.2016г. на Главния архитект на община С. за въвеждане в експлоатация на строеж: преустройство, реконструкция и промяна предназначението на партерен етаж в аптека, медицински кабинет и обслужващо помещение – като първи етап на изпълнение на строежа и преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на втори жилищен етаж и подпокривен складов етаж в жилище – като втори етап на изпълнение на строежа в УПИ IX207, кв.39 по плана на гр.С., както и удостоверение за търпимост № 49/17.08.2018г. за едноетажна масивна стопанска сграда, разположена в северозападния ъгъл на УПИ IX-207 с площ от 26,00 кв.м., удостоверение за търпимост № 23/20.06.2016г. за двуетажна жилищна сграда, разположена на улична /южна/ регулационна линия, и странична /западна/ регулационна линия, състояща се от първи /партерен/ етаж със застроена площ от 127,77 кв.м., втори /жилищен / етаж, със застроена площ от 146,19 кв.м. и подпокривно пространство, складово ниво с площ от 114,37 кв.м.
От приетите по делото писмо на ДНСК, РДНСК – гр.Б. № 26-00-07/18.03.2022г., се установява, че между страните по спора датират обтегнати отношения с давност от 2016г., свързани със строителство в УПИ IX-207. По първият сигнал е образувана в РДНСК преписка № СМ-563/2016г. във връзка с инвестиционен проект за тавански етаж в УПИ IX – 207, а през 2022г. е постъпил сигнал от ищеца в РДНСК, по който е образувана преписка № СМ-119/2022г. относно монтирана отводнителна тръба в съседното УПИ, собственост на ответника. По преписката и след отговор на Главния архитект на община С., въпреки изразеното от ответницата за неналичие на разрешение за строеж, е посочено, че е налично такова, като е констатирано, че издаденото от Главния архитект разрешение за строеж № 21/18.08.2016г. е постъпило в РДНСК на 26.08.2016г. след писмо на Е. М. с изх. № СМ-56301-774/25.08.2016г. посочено е че поради констатираното РДНСК Б. не намира основание за предприемане на последващи действия, във връзка с последващо постъпило в РО НКС Б. с вх. № См-563-00-512/16.02.2022г. становище от ответницата. Посочено е, че впоследствие е постъпила нова жалба от Е. М. в ДНСК с вх. № БД-1518-03-416/09.03.2022г., касаеща строителство в УПИ IX – 207 и строителство в УПИ X-206, в която са изложени съображения за неяснота във връзка с издаденото разрешение за строеж №
РС21/18.08.2016г.
По делото е приета преписка № 2601/2021г. по описа на ОП-гр.Б.. От приетата по делото Резолюция от 25.02.2022г. на ОП-гр.Б., се установява, че по сигнал на Е. М. с твърдения за извършени неправомерни действия – незаконно пристрояване и надстрояване в УПИ IX-207 в кв.39 в гр.С. е образувана горепосочената преписка. В обстоятелствената част 3 на преписката са налични данни и за последващи сигнали на Е. М.. В сигнала М. е посочила, че е уведомена с писмо № 23-00-12-08.04.2016г. за инвестиционните намерения в съседния имот, като в законовия срок е подала възражение с вх. № 23-00.12/19.04.2016г. получила е отговор, че разрешение за строеж не е издавано, като е настоявала да се премахнат всички съоръжения, излизащи извън равнината на калкана по границата на имота й, включително стряхата, както и незаконно отворените прозорци, щори и висящи кабели и да бъде окончателно освободен имота й. Впоследствие е установено издаденото разрешение за строеж, като ОП – Б. не е установила незаконно строителство поради което с посочената резолюция е прекратила производството по пр.пр. № 2601/2021г. С резолюция, постановена по преписка № 2356/2022г. на АП-София е отменена резолюция на ОП-Б. от 25.02.2022г. за прекратяване на преписка № 2601/2021г., като делото е върнато на ОП-Б. за продължаване на съответните действия. С резолюция от 16.12.2022г. прокурор при ВАП, по преписка № 711/2021г. е отменил резолюция от 11.11.2022г. на АП-София, с която е отменена Резолюция от 25.02.2022г. на ОП-гр.Б., за прекратяване на преписка № 2601/2021г., като по този начин резолюция от 25.02.2022г. е влязла в сила. Последното е настъпил в хода на процеса факт от значение за спора, поради което следва да бъде взет под внимание от страна на съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
По делото е приет и постъпил сигнал от Е. М. до Главния прокурор на Р.България, Омбудсмана, Началника на ГД „Строителен надзор“ при ДНСК, до Началника на РДНСК – Б. и до Кмета на община С. с № БД-1518-05-366/13.04.2022г. В сигнала се излагат твърдения, съдът цитира, за „продължаващи незаконни и неправомерни, разрушителни действия в имота ми“; за действия на ищеца „свързани с изрязване на стряхата“ в къщата на М. „заедно с отводнителната система и унищожаване на североизточния скат на покрива на притежаваната от мен къща в УПИ X-206, вследствие на незаконно строителство, което все още не е констатирано, при положение, че мина повече от година. Вместо това съм подложена на непрекъснати, неправомерни и неоснователни действия от страна на Институцията, която представлява г-н А.“; „незаконния прозорец /визира се този на ищеца/ на калканната стена е с пряк достъп до покрива ми, прави възможно трупането на боклуци по североизточния скат, което допълнително затруднява отводнителната система на покрива, предвид този основателен факт настоявам за незабавното му и трайно премахване, както и на останалите незаконни прозорци по калканната стена/“; „също така недопустимо в разрез с нормите и неправомерно е извършено надстрояване на допълващото строителство, приобщено към основната сграда в следствие на което беше изрязана стряхата на къщата ми, а впоследствие се правят опити неправомерно да се отправят заплахи, предписания и неоснователни процедури, като се използва Институцията и административната позиция за лични цели, без нужната обективност и безпристрастност за законосъобразно решение на случая“, обобщения и уведомяване на г-н А., че злоупотребата със служебно положение е инкриминирана в НК и НПК, че „г-н А. е пристрастен и се възползва от служебното си положение неправомерно“; цитирано е „бързането е продиктувано от желанието да се заличат незаконните действия, без да бъдат констатирани истинските нарушения, извършени от сина на кмета“.
4
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, като от показанията на разпитания на страната на ищеца свидетел - Г. И. се установява, че същият има непосредствени впечатления от началото на строителството на „семейната къща“ на ищеца. От показанията му се извлича, че преди пет-шест години, ищецът започнал преустройство на къщата, имал намерение да изгради кабинет на майка си, която била лекар в гр.С.. Не познавал лично ответника М.. Чувал от ищеца, че същата подавала непрекъснато сигнали срещу него, свързани със законността на извършеното строителство.Свидетелства, че по повод на сигналите, ищецът се затворил в себе си, десоциализирал се, бил притеснен от слуховете, от реакцията на хората и как това ще се отрази на положението му в обществото, на електората му, във връзка с качеството му на народен представител.