Решение № 833 от 28.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Разград, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100948 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 01.07.2024 г. като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

С искова молба чрез пълномощника на Т. С. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П, ул. "*****" № *, против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет. 5. Моли се за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 01.07.2024 г. като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Твърди се, че на 01.07.2024 г. страните сключили Договор за кредит № 1102509, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 62,87 %. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора заемателят дължал и неустойка в размер на 400,00 лева, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл. 6 от договора - банкова гаранция или поръчители.

Сочи се, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 416,00 лв. Твърди се недобросъвестност, несправедливото облагодетелстване на кредитора, значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора, уговаряне на възнаградителна лихва на 100 % по-висок от стойността на заема, въпреки краткия срок на ползване на заетата сума (4 месеца), размер на формираната от ответника печалба надвишаваща близо трикратно размера на предоставения заем, 1 договорената лихва в размер на 50,00 % годишно, към която ако се прибави скрилата лихва под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, представляващо нарушение на добрите нрави. Твърди се заобикаляне на чл.

19, ал. 4 ГПК, поради уговорка за заплащане на неустойка, калкулиране на допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна лихва, с поставяне на кредитополучателя на неизпълними условия. Твърдят се ограничения и на условията за осигуряване на поръчителство: например на ФЛ, което е с размер на трудовото възнаграждение най-малко седем пъти размера на трудовото възнаграждение, минимален осигурителен доход поне два пъти размера на кредита, кратък срок за осигуряване на поръчители.

В осигуреното право на отговор се оспорват твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че основните параметри (главница и лихва) на договора са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, при спазване на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. Сочи се, че договорът е сключен по волята на ищеца след попълнено от него искане за сключване на договор за кредит, получаване на подробна информация за желания от него кредитен продукт, включително че е разполагал с 14 дни след сключването му да упражни отказа си. Сочи се, че процесните клаузи отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. Твърди се индивидуално уговаряне на клаузите. Сочи се още, че ищецът не само не е упражнил правата си по чл. 29 ЗПК, но е сключил с ответника още пет договора, т.е. бил е наясно с условията. Изразява се мнение, че сключването им е с цел обогатяване на ответника – ползване и след това завеждане на дело за недействителност.

Съдът намира искът за допустим.

След като съобрази доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ответникът признава сключването между страните на процесния договор, а именно сключения на 01.07.2024 г. Договор за кредит № 1102509, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 62,87 %. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора се твърди, че заемателят дължал и неустойка в размер на 400,00 лева, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл. 6 от договора – банкова гаранция или поръчители.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже фактите, на които основава твърденията или възраженията си. В настоящото производство именно ответникът като доставчик на финансови услуги черпи права от сключения договор за кредит. Освен това е изразил становище за действителност на договора и че клаузите са му индивидуално договорени. Следователно в тежест на ответника е да установи съдържанието на договора, чиито правни последици поддържа.

Съдът не може да извърши преценка по чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 143 – 146 ЗЗП без да бъде приложен по делото процесния договор. Ето защо съдът е задължил именно ответникът да представи процесния договор, включително 2 общите условия, тарифите и анексите (ако има такива). Съдът още с определението за насрочване е уведомил страните, че ответникът е търговец, който в качеството си на доставчик на финансови услуги, има грижа съгласно ЗПК да съхранява договорната документация. Потребителят не е задължен да пази такива документи. Затова и невъзможността потребителят да представи договора не може да бъде тълкувана във вреда на правата му. При липса на представяне на процесния договор съдът не може да предположи съдържанието на клаузите, предмета, формирането на ГПР, такси, комисионни, условия за предсрочност и всички други елементи, които подлежат на задължителна преценка по чл. 22 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбите са императивни, а валидността на договора вече е предмет на съдебен контрол.

Уведомил е страните, че непредставянето на договора възпрепятства съдът изцяло да упражни задълженията си за преценка на действителността му.

Отделно съдът е посочил, че твърденията на ответника за изпращането на договора на електронен адрес, не го освобождава от задължението му да представи документа пред съда. СЪДЪТ е посочил, че не може да изисква от потребителя да възстановява електронна кореспонденция, която обективно може да е изтрита, недостъпна по други причини, а и потребителят няма задължения да я съхранява, каквото има кредитора. Още повече предвид твърденията в отговора и разпределението на доказателствената тежест. В противен случай би се допуснало поставяне на потребителя в понеблагоприятно положение и лишаването му от съдебна защита – резултат, който е несъвместим с правото на ЕС, пряко приложимо по такъв вид искове.

СЪДЪТ е уведомил страните, че непредставянето на договора от кредитора, въпреки изричните указания на съда, ще доведат до извод за недоказаност на твърденията на ответника за наличието на валиден договор за кредит с твърдяното съдържание, съответстващо на разпоредбите на ЗПК. Предупредил страните, че при липса на доказателства за съдържанието на договора, съдът ще приеме, че ответникът не е доказал твърденията си за действителност на договора. Съдът е предупредил на основание чл. 161 ГПК ответника, че при непредставяне на договора и приложенията му, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателствата.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция– търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и чл. 143 – чл.

3

147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, а съдът в определението за насрочване е обявил на страните, че ще следи за неравноправни клаузи.

На основание чл. 190 ГПК и чл. 161 ГПК непредставянето на договора, който безспорно се намира у ответника, следва да се тълкува във вреда не същия. Както бе посочено вече по-горе съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи. Това задължение обаче е обективно възпрепятствано от поведението на ответника, който укрива документа. При липса на доказателства за съдържанието на договора, съдът приема, че същият не отговаря на изискванията на ЗПК, следователно е недействителен. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца. Сторените от него разноски са 50 лева за заплатена ДТ по предявения иск.

По делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, формулирано като възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът оспорва дължимостта му. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че между ищеца и неговия процесуален представител е уговорено предоставяне на правна помощ без заплащане на възнаграждение, като изрично е посочено, че правната помощ се предоставя на основание чл. 38 ЗА. Съдът приема, че ищецът не е заплащал възнаграждение на адвоката си и няма възникнало задължение за плащане. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда на страната направените по делото разноски, включително платеното възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Постоянна е съдебната практика, че подлежат на присъждане само действително направени или дължими разноски. В конкретния случай договорът е безвъзмезден. При това положение не е заплатено възнаграждение, не е възникнало задължение за плащане и липсва загуба за страната, която да бъде компенсирана чрез чл. 78 ГПК. Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗА, предвижда възможност адвокатът да предостави безвъзмездна правна помощ на лица при изрично изброени хипотези (материално затруднение, особена социална нужда и др.). Съгласно ал. 2, при тези предпоставки съдът може да присъди адвокатско възнаграждение директно в полза на адвоката, ако искът бъде уважен.

Тежестта за установяване на предпоставките на чл. 38 ЗА лежи върху страната, която се позовава на разпоредбата. В настоящия случай по делото вече е постановено съдебно определение, с което е отказано освобождаване на ищеца от държавни такси и разноски поради липса на материално затруднение. Събраните доказателства сочат, че ищецът разполага с доходи и имущество, вкл. значителни парични постъпления. Не е установено по делото ищецът да попада в хипотезите на т. 2 на ал. 1 – близък родственик или лице от кръга, изчерпателно посочен в закона. Фактът, че в договора е вписано безплатно, не е достатъчен сам по себе си, тъй като чл. 38 ЗА има социална и изключителна функция, приложението му не зависи от частноправната воля на страните, а от доказването на законовите предпоставки. Съдебната практика приема, че само формалното отбелязване в договора, че услугата е „безплатна“, не е достатъчно, ако не е доказано, че е налице хипотезата на чл.