Решение № 486 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С.

Г. от гр.Варна против ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на Н. С. Г. сумата от 200000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му С. В. Г., в резултат на настъпило ПТП на 22.05.20г., причинено от В. В. К., при управление на МПС – л.а.Ауди с рег.№****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.20г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 22.05.20г. в гр.Варна, водачът В. В.

К., при управление на МПС – л.а.Ауди с рег.№****, под въздействието на наркотични вещества - канабис, причинил ПТП с л.а.Опел Корса с рег.№****, управляван от С. В. Г.. Вследствие на причиненото ПТП на пострадалия С.Г. била причинена тежка комбинирана травма –гърди, корем, таз, тежка контузия на белите дробове, разкъсване на черен дроб, жлъчен мехур, слезка, кръвоизливна анемия, довела до неговата смърт. Излага, че за настъпилото ПТП е образувано НОХД №364/22г. на ВОС, в което В. К. бил признат за виновен за гореописаното деяние. Излага, че към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Твърди, че ищецът е син на пострадалия, като в резултат на загубата му претърпял силни болки и страдания, силен емоционален стрес и негативни психични изживявания. Твърди, че връзката му с неговия баща била много силна и загубата била изключително тежка.

Ищецът не можел да спи и да се храни продължителен период от време, сънувал кошмари във връзка с инцидента. Излага, че е предявил 1 застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените вреди, но нямал отговор от застрахователя.

В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение, както и отправянето на застр.претенция на 24.08.20г. Оспорва за ищеца да са се проявили неимущ.вреди, които да подлежат на обезщетяване, като оспорва интензитета и продължителността им. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил чл.50, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като навлязъл на платното за движение без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост; не спрял на знак Б и при преминаване през кръстовището не пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство; при извършване на маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, не пропуснал ППС, които се движели по нея. Твърди още, че пострадалото лице е било без поставен обезопасителен колан, с което нарушило чл.137а ЗДвП. Счита претендирания размер на обезщетението за прекомерно завишен. Оспорва и претенцията за лихва за забава, като прави възражение за погасяването й по давност за времето до 30.04.22г.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач В. В. К. оспорва предявения иск. Твърди изключително съпричиняване от страна на пострадалия поради неспазване на ЗДвП, тъй като не се съобразил със знака Стоп и отнел предимство, както и липсата на валидно свидетелство за управление на МПС. Счита, че пострадалият е страдал от глухота и нарушено зрение, което е попречило да управлява нормално МПС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото преписи от присъда №28/20.0524г. по НОХД №364/2022г. на ОС-Варна, изменена с решение №143/11.12.24г. по ВНДОХ №297/24г. на ВАпС, потвърдено с решение №187/23.04.25г. по н.д.

№230/25г. на ВКС, 32/06.06.24г., В. В. К. е признат за виновен в това, че на 22.05.20г. в гр.Варна, на главен път 1-9 гр.Варна–КК Зл.пясъци, до резиденция Евксиноград, при управление на МПС – л.а. Ауди А3 с рег.№ ****, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.2 ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП като превишил сигнализираната с пътен знак В26 скорост 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на С. В. Г., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – канабис/марихуана, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.

Ауди А3 с рег.№ ****, управляван от В. В. К., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗД БУЛ ИНС АД, към датата на ПТП.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от 29.05.20г. на община Варна, се установява, че Н. С. Г. се явява законен наследник на В. В. К., поч. на 24.05.20г.

2

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Р.Г. и Т.С., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Според заключението по допуснатата комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, кредитирано от съда, като причини за настъпване на ПТП се сочат действия както на водача на л.а.Опел, който от паркинг е навлязъл на път с предимство, преминавайки през цялата му широчина, за да достигне най-лява лента, без да пропусне всички движещи се по този път с предимство автомобили, така и водача на л.а. Ауди, който се е движил с превишена скорост и е реагирал със закъснение на опасната ситуация. Вещите лица дават заключение, че в момента на удара пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, като се пояснява, че в механизма на произшествието при странично направление на травмиращите сили значително са ограничени предпазните възможности на колана. Сочат още, че установената деформация към вътрешността на купето предполага механично въздействие чрез притискане, което едновременно с поставен предпазен колан създава условия за получаване на допълнителни увреждания на вътрешни органи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а. Ауди А3 с рег.№****, между ЗД БУЛ ИНС АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №28/20.05-24г. по НОХД №364/2022г. на ОС-Варна В. В. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила 3 присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от делинквента престъпление на 22.05.20г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗД БУЛ ИНС АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Ищецът Н. С. Г. се явява син на починалото при ПТП лице, поради което и той попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, характера и действителното съдържание на отношенията между пострадалия и неговия наследник, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между починалия и неговия син са съществували отношения на привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на св.Г. пострадалият и ищеца не са живеели заедно, но са били близки и са поддържали постоянни отношения. Макар и ищецът да живее извън страната, свидетелката сочи, че същият ежегодно се връщал при родителите си, като на негови разноски пострадалият и неговата съпруга ходили на почивки и го посещавали в чужбина, където прекарвали около месец – месец и половина. Установява се, че семейството трудно преживява смъртта на пострадалия, който бил много енергичен и работещ. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, в това число изградената между пострадалия и ищеца връзка, болките и страданията, които ищецът е изживял от смъртта на баща си, както и определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на увреждането, съдът намира, че сумата от 110000лв в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия, като твърди, че последният е нарушил задълженията си по чл.50, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като навлязъл на платното за движение без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост; не спрял на знак Б и при преминаване през кръстовището не пропуснал ППС, които се движели по пътя с предимство; при извършване на маневра, свързана с навлизане в 4 съседна пътна лента, не пропуснал ППС, които се движели по нея. В идентичен смисъл е и възражението за съпричиняване, релевирано от третото лице- помагач в първото по делото с.з.

Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.