Решение № 6202 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6202 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100508824 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против Постановление от 06.07.2023 г. по изпълнително дело № 308 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ, с което след направено възражение от страна на длъжника, ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 500 лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че неправилно съдебният изпълнител приел по делото разноски за адвокатско възнаграждение освен за образуване на изпълнително дело, и възнаграждение по чл.10,т.2 от Наредбата – за водене на изпълнително дело и предприемане на действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземанията, каквито действия в случая не били извършени от процесуалния представител на взискателите. Сочи, че в срока за доброволно изпълнение взискателите получили всички присъдени суми, поради което за тях отпаднала необходимостта от предприемането на каквито и да било действия, насочени към удовлетворяване на вземането. Моли постановлението да бъде отменено и вместо него съдът да намали разноските в полза на взискателите, приети в изпълнителното производство, до възнаграждение, дължимо единствено по чл.10,т.1 от НМРАВ в размер на 200 лв.

Обжалва и отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетата такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, като моли съдът да отмени този отказ, като при изчисляването на тази пропорционална такса да бъде изключен размерът на адвокатското възнаграждение, доколкото тези разноски счита, че не са част от предмета на издадения в полза на взискателите изпълнителен лист.

Взискателите по изпълнителното дело са депозирали становище в предоставения срок чрез процесуален представител адв.В.. Сочат, че за да не се носи отговорност за 1 разноски в изпълнителното производство, длъжникът следвало да докаже, че с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, но в случая повод бил налице, доколкото длъжникът имал възможността да плати доброволно преди образуване на изпълнителното дело. Считат, че възнаграждение в размер на 500 лв. не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, още повече, че взискателите в производството са повече от един. Длъжникът не погасил вземането в срока за доброволно изпълнение, поради което бил наложен запор на банкови сметки, с което били и извършени действия по водене на делото по смисъла на чл.10,т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. и се дължало възнаграждение не само за образуване, но и за водене на делото.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, като е изложил подробни съображения защо счита, че счита жалбата е неоснователна.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 308 по описа на ЧСИ А.П. е образувано по повод подадена от взискателите Д.З., Н.С., Т.И., З.И., С.Г. и С.И. молба, към която е приложен изпълнителен лист от 03.04.2023 г., издаден по гр.д.№ 12460/2020 г. на СРС, 47-и състав, за вземания срещу длъжника „Топлофикация София“ ЕАД за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки от взискателите поотделно, както и разноски в полза на С.Г. и С.И. в размер за всеки от тях поотделно – 325 лв.

Въз основа на така депозираната молба е образувано изпълнително дело, като на 25.05.2023 г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, в която са обективирани и приетите от съдебния изпълнител разноски в производството, както следва: 500 лв. адвокатско възнаграждение в полза на взискателите; 72 лв. разноски по изпълнението, както и 261,60 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху материален интерес 2350 лв. /присъдените вземания по изпълнителен лист в размер на 1850 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство/.

На същата дата е връчено запорно съобщение на трето задължено лице „Общинска банка“ АД, което още на следващия ден /преди да изтече срокът за доброволно изпълнение/ със съобщение, изпратено до ЧСИ и получено от него на 08.06.2023 г., го уведомява, че изцяло е превело дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител в размер на 2683,60 лв., като това обстоятелство се установява и от приложеното по делото преводно нареждане.

Длъжникът е подал възражение срещу приетите разноски по отношение на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26.

С атакуваното в настоящото производство постановление от 06.07.2023 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата на длъжника, като е отказал изменяне на постановлението за разноски в частта, касаеща приетото адвокатско възнаграждение, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

2

По отношение на приетия размер на адвокатско възнаграждение:

В чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 са определени минимални размери на дължимите адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство, като за образуване на изпълнително производство е предвидено такова в размер на 200 лв., без същото да се изчислява съобразно това какъв е размерът на вземането, както и за процесуално представителство, защита и съдействие в хода на изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което се определя според материалния интерес /т.2/. Размерите на минималните адвокатски възнаграждения изрично са разграничени в зависимост от процесуалното участие на процесуалния представител в изпълнителното производство. Така, ако след образуване на производството е необходимо да бъдат извършвани справки, да се подават молби за предприемане на принудителни действия с оглед събиране на вземането и др.действия, които налагат участието на процесуалния представител, на същия му се следва възнаграждение по т.2 за защита и съдействие в хода на вече образувано производство. Ако процесуалният представител не само е взел участие в хода на вече образувано производство, но самият той е изготвил и подал молбата за образуване на изпълнително дело, то следва да му се присъди възнаграждение не само по т.2, но и по т.1. В случай, че процесуалният представител е изготвил и депозирал единствено молба, насочена към образуване на производство, каквато е и настоящата хипотеза, не е оправдано същият да получи възнаграждение освен по т.1, но и по т.2, доколкото положените процесуални усилия са приключили до този първи етап от развитие на изпълнителното дело. Посочените в молбата за образуване на изпълнително дело способи, които впоследствие са приложени от съдебния изпълнител не са действия, предприети в хода на вече образуваното изпълнително производство, за да обусловят извод за дължимост на адвокатско възнаграждение и по т.2 от Наредба № 1 от 2004 г., В настоящата хипотеза веднага след образуване на изпълнителното дело третото задължено лице - „Общинска банка“ АД е превела сумата, посочена в запорното съобщение, въпреки че срокът за доброволно изпълнение към този момент все още не е изтекъл, като с преведената сума изцяло е било погасено задължението на взискателите, макар и преждевременно преди изтичане на срокя, предоставен на длъжника доброволно да погаси дълга си. В случая процесуалните усилия на взискателите са приключили още на първия етап – образуване на изпълнителното производство, като не се е наложило в хода на делото да бъдат полагани други усилия от процесуалния представител, насочени към принудително изпълнение, които да дадат резултат – събиране на присъдените в полза на взискателите вземания.

Неоснователно е твърдението, че с оглед броя на взискателите, на същите им се следва по-голям размер на възнаграждение. За разлика от исковото производство, където изрично е посочено, че възнаграждение се дължи за всеки субективно и обективно съединен иск, по изпълнителните дела такова изискване не е предвидено, поради което и след като в случая процесуалният представител на взискателите е един, подадена е една молба, заплатено е общо едно възнаграждение от същите, то се следва едно възнаграждение, а не няколко според броя на взискателите. Предвид изложеното, съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено, като бъде намален размерът на приетите разноски за разликата над дължимия размер на адвокатско възнаграждение от 200 лв. по чл.10,т.1 от НМРАВ до приетия от съдебния изпълнител в размер на 500 лв.

По отношение на пропорционалната такса по т.26, съдът намира следното:

Съгласно т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните 3 съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Съдът намира, че неправилно съдебният изпълнител е изчислил дължимата такса по т.26, включвайки в размера на вземането, подлежащо на изпълнение и послужило като основа за определеното за плащане адвокатско възнаграждение. Вземането, което е предмет на изпълнителното производство и което всъщност представлява материалният интерес, върху който следва да се определи дължимата такса, е 1850 лв., като дължимата такса, изчислена съобразно т.26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ / при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв./, е 168 лв. или 201,60 лв. с ДДС. Ето защо постановлението, с което е отказано намаляване на пропорционалната такса по т.26 следва да бъде отменено за разликата над сума в размер на 201,60 лв. / с ДДС/ до определения размер от 261,60 лв. /с ДДС/.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД постановление от 06.07.2023 г., издадено по изп.дело № 308 по описа на ЧСИ А.П., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника, озаглавена „възражение“ от 02.06.2023 г., като е отказал изменяне на постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 7730/23.05.2023 г., в частта, касаеща приетото адвокатско възнаграждение, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ИЗМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 7730/23.05.2023 г, като намалява разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. /дължимо на основание чл.10,т.1 от Наредба № 1 от 2004 г./ до приетия размер от 500 лв., както и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сума в размер на 201,60 лв. / с ДДС/ до определения размер от 261,60 лв. /с ДДС/.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5