Определение № 1340 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1340 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501190 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Д., срещу разпореждане с рег.№ *** от 25.03.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 4541/2025 г. на ПдРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. П. Г.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество. Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор, срещу длъжник Ж. П. Г., Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 400 лева - главница и 359,46 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит от 26.05.2021 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, прехвърлен по силата на Приложение № 1 от 18.10.2022 г. към договор за цесия от 18.10.2022 г. Заповедният съд е приел, че липсват доказателства заявителят да има качеството на кредитор, тъй като към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са представени договора за цесия и приложение № 1 към него.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се 1 жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. В разглеждания казус жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./ Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ *** от 25.03.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 4541/2025 г. на ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2