Решение № 121 от 04.11.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 203/2020
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 04.11.2020
- В сила
- 12.07.2021
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер 121
04.11.2020 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Разград
Първи въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Анелия М. Йорданова
Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203300500203 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивн и жалби, подадена от И. Ц. Ц. от гр.Разград, чрез пълномощник адв.Йорданка Кондиева от АК-Разград против решение № 39/18.02.2020г. по гр.д.№ 946/2019г. по описа на РС-Разград, както и постановеното по реда на чл.250 от ГПК, решение №2527/ 20.07.2020г.
С посоченото решение от 18.02.2020г. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от И. Ц.
Ц. от гр.Разград против Я. П. А. и И. С. А. , двамата от с.град иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Разград, подробно описан.С решението от 20.07.2020г. е отхвърлен, предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 от ГПК по отношение на същите идеални части от недвижимия имот, находящ се в гр.Разград.
В подадените д в е жалби се твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалван ите решения, както и постановяването им при съществено нарушение на процесуалните правила.Излагат се подробни съображения за допуснатите от първостепенния съд нарушения, представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания за сочене на гласни доказателства.
В законен срок е подаден писмен отговор на жалб ите от адв. Милена Найденова от АКРазград, пълномощник на ответниците по предявените искове.Застъпва се становище за неоснователност на същите, с искане за тяхното отхвърляне и потвърждаване на атакуваните решения.Страната се противопоставя на направените с първоначалната жалба доказателствени искания.
Жалбите са подадени в срок.Същите подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание с 1 призоваване на страните.
В производството по чл.267 от ГПК окръжният съд е приел като писмено доказателство по делото, представеният с първата жалба нот.акт №15, том 6, рег.№9156, дело №821 от 12.09.2018г. на нотариус Р.Иванова, с който е установено правото на собственост на ищеца върху 420/611 идеални части от спорния имот,преди извършена от него разпоредителна сделка със същия.Отхвърлил искането в жалбата за сочене на гласни доказателства, касателно ползването на дворното място, като е приел, че същите са неотносими към правния спор, каквато е била и преценката на районния съд.
В съдебно заседание въззивника, лично и чрез пълномощника си поддържа подадените жалби по изложените в същите съображения, с искане за отмяна на атакуваните решения на РРС.
Въззиваемите, лично и чрез пълномощника си поддържат подадените отговори, с искане за потвърждаване на атакуваните решения.
За да се произнесе, окръжният съд, съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Ц. Ц. , против ответниците Я. П. А. и И. С. А. , с която е предявил срещу тях два иска в условията на евентуалност, първият с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 47/611ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Разград, в качеството му на собственик и вторият, с правно основание чл.124 от ГПК положителен установителен иск за собственост по отношение на същите 47/611ид.части от процесния имот.Ищецът е заявил и претенция за разноски.За да обоснове собственическите си претенции върху 47/611 ид.части от ПИ с идентификатор, същият в обстоятелствената част на исковата молба проследява промените в имота от 1952 г. до наши дни, посочвайки, че той е продал на праводателите на ответниците през 1970г. само 120/358 ид.части от парцел Х IX -2447 в кв.134 по плана на гр.Разград, целият с площ от 358 кв.м.и реално първият етаж от построената в същото двуетажна жилищна сграда.Оспорва съдържанието на издаденият в полза на ответниците, на 03.08.2018г.Н.А. за поправка на Н.А. №166/2015г., в който за придобитите от тях 120/440 ид.ч.от процесния имот е добавено, че същите съответстват на 167/611ид.ч. от същия.
Ответниците Я. П. А. и И. С. А. са депозирали в срок отговор на исковата молба, заявявайки становище за недопустимост на иска с правно основание чл.108 от ЗС , предвид на това ,че претенцията е за ревандикация на ид.ч. от имот, ползването на който не е било разпределяно, нито е делен. За изцяло неоснователен са счели предявения в условията на евентуалност иск по чл.124 ГПК.Излагат своя хронология по отношение на имота, във връзка с различните регулационни планове на гр.Разград.Претендират разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост - в обжалваната му част. При извършената служебна проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност на обжалвания съдебен акт.
2.
По допустимостта на обжалваното решение:
Видно от изложеното по-горе , РС е приел и разгледал по същество съединени искове, главен 2 такъв с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване правото на собственост на ищеца върху 47/661 ид.ч.от процесния имот и ревандикацията им от ответниците и евентуален по чл.124 от ГПК- положителен установителен иск - за признаване само правото на собственост на ищец върху същите 47/611 ид.ч. от процесния поземлен имот.
В случая в предмета на евентуалният положителен установителен иск се включват отново единствено и само заявените от ищците собственически права, по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
При това положение въззивната инстанция приема положителният установителен иск за собственост за недопустим, като предявен при липса на правен интерес от същия. В този смисъл съдът съобрази дадените с т. 1 на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения , според които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В първата хипотеза ищецът разполага с възможност да предяви и положителен установителен иск за собственост или осъдителния иск по чл. 108 ЗС. Когато той е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по интензивен способ на защита и предявил ревандикационен иск, спрямо който установителните искове за собственост са субсидиарна форма на защита, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания - ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него /ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 А/, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника.
Ето защо решението на РС в частта, с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост следва да се обезсили.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
От събраните по делото писмени доказателства, вкл. изготвените и приети от РС основна и допълнителни единични СТЕ се установява следното: Процесният ПИ №*** по КККР на гр.Разград е с отбелязана в КККР площ от 611 кв.м. и съответства на бившия парцел XIX-2447 в кв.134 по плана на града от 1968г., но с променена основа.Хронологичното му проследяване е следното: С Н.А. №77, през 1952г. бащата на ищеца е закупил дворно място от 1280кв.м., съставляващо парцел I в кв.322 по действащия план на гр.Разград от 1923г. След смъртта е била извършена делба на същия между преживялата съпруга и двамата му синове, един от които е ищец, като вече от общия парцел са били образувани нови три, а именно:парцела I-2447 от 420кв.м. в дял на ищеца, , парцел XIX-2447 от 345кв.м. на преживялата съпруга и неурегулиран парцел II-2447 от 458кв.м., на брата на ищеца, Д.Ц.. На 30.10.1968г. майката А. дарила на ищеца получения при делбата от нея парцел XIX-2447 с площ от 345кв.м., а той съответно на 04.12.1968г. й дарил парцел I-2447 с площ от 368кв.м.По действащият ЗРП на града от 1968г., по който парцел XIX-2447 от 345кв.м. е станал 384кв.м. Ищецът е бил собственик на двата съседни имота парцели I и XIX от пл.№2447 само в периода от 30.10.1967г. до 04.12.1968г. На 17.04.1969г.
3 ищецът се е снабдил със строително разрешение за парцел ХIХ-2447, в който изградил двуетажна жилищна сграда.На 29.07.1970г. чрез покупко-продажба ищецът прехвърлил на Д. П.К.
120/384ид.ч. от парцел XIX-2447 и реално първи жилищен етаж от построената двуетажна къща.По ЗПР от 1968г. Парцел I-2447 е с площ от 368кв.м., парцел XIX-2447 е 384кв.м., а парцел II-2447 е 503кв.м.,отново неурегулиран откъм съседен парцел.През 1971г. е приет нов ОУП на гр.
Разград, като тези имоти са отредени за строеж на жилищен комплекс и магазини.Парцелирането на трите имота е отпаднало и същите са заснети като един общ пл.№2447. При действието на този план, през 1984г.братът на ищеца извършил дарение в негова полза на 220/1220ид.ч. от пл.
№2447, за която Ц. твърди, че представлява част от някогашния неурегулиран парцел II-2447.
На 17.04.1987г. е одобрен нов ЗРП на кв.Запад, като пл.№2447 е разположен отново в три парцела:II-2447 с площ от 440кв.м./по предходен план XIX-2447/; III -2447 от 348кв.м./по предходен план 1-2447/ и IV-2447 /бивш II -2447/, като предвиденото отчуждаване на части от него не е проведено. На 29.10.1998г. съсобствениците Д. П.К. дарили при равни права на двете си дъщери Ганка Георгиева и Ивана Стоянова 120/440ид.ч. от дворното място представляващо тогава парцел II-2447, заедно с реално първият етаж от жилищната сграда, югоизточното мазе и гараж .
На 10.03.15г. /н.а. №166/ последните продали на ответниците по делото собствените си общо 120/440ид.ч.вече от ПИ №*** заедно със етажа от жилищната сграда и гаража, които имат съответните идентификационни номера.На 03.08.18г. е извършена поправка на н.а.№166/15г. като след цифрите и думите 120/440ид.ч., е добавено отново цифром и словом ,“съответстващи на 167/611ид.ч./. На 18.06.2018г., с Н.А.№143 е изповядана сделка за дарение между двете сестри и ответниците на 25/611 кв.м. от ПИ № *** заедно със сграда с идентификатор
*** - селскостопанска сграда.След като се снабдил с констативен Н.А. за собственост върху 420/611 ид.части от ПИ № *** и построените в него обекти с идентификатори ***, *** и ***, , на 20.09.18г. ищецът и съпругата му ги дарили на двете си дъщери Антония и Росица , като си запазили правото на пожизнено ползване върху имота.
Вещото лице по назначената СТЕ, след извършване на преки геодезически измервания е заснело съществуващата на място към настоящия момент граница на разпределение на ползването на имот с идентификатор № ***, като е установило, че ищецът ползва 351кв.м от мястото, ведно със построени в същото стопанска сграда и гараж а ответниците съответно 163кв.м.от същото и също стопанска сграда и гараж/скица №5 от основното заключение/.
Във връзка с проследяването на бившите парцели I-2447, XIX-2447 и II-2447 вещото лице установява, че през 1968г. е изготвен проект за изменение на плана за регулация по искане на собствениците на същите за изменение на вътрешнорегулационните граници на парцел № 1-2447 със съседните му парцели с №№ II -2447 и XIX-2447, в резултат на което са настъпили промени в квадратурите на парцелите, както следва: Парцел № 1-2447 урегулиран (стара площ = 420.00 кв.м) става с площ от 368.00 кв.м. Парцел № П-2447 урегулиран(стара площ = 485.00 кв.м) става с площ от 498.00 кв.м, а по кадастрални граници т.е. не урегулиран(стара площ = 458.00 кв.м) става с площ от 471.00 кв.м. За урегулирането на парцел № П-2447 по плана на гр.Разград одобрен със заповед № 27 от 26.01.1960г. и променен със заповед № 1007 от 18.11.1968г.се предават 27.00 кв.м от съседния имот с пл.№ 2448, които не са придобити и до настоящия момент. Парцел № XIX-2447 урегулиран (стара площ = 345.00 кв.м) става с площ от 384.00 кв.м. В следващия кадастрален план на гр.Разград послужил за основа на плана за регулация от 1971г. бившият имот с пл.№ 2447 4